— За следващите няколко години ще са необходими около половин милион кредита. След десетина години — към сто хиляди. След четвърт век ще имунизираме ембрионите за по десет кредита ваксината.
Дълго време Найтхоук не пророни нито дума. Най-накрая се обърна към Динисен, който се почувства неловко под погледа на почти безцветните му очи.
— Знаете ли какво си мисля — започна Найтхоук.
— Ще ми е любопитно да чуя.
— Че си пълен боклук.
— Моля?!
— Аз не съм работил близо век, а из галактиката гъмжи от наемници и ловци на глави. Те са под път и над път по Вътрешната граница, да не говорим за Периферията или Ръката на спиралата.
— Не мога да схвана мисълта ви, господин Найтхоук.
— Щом някой хвърля луди пари да клонира Перфектния убиец, когато има на разположение хиляди като мен, представям си колко е напечено положението. Сигурно няма да оцелея повече от седмица.
— Нашият клиент иска най-доброто — отговори Динисен, очевидно притеснен. — А това сте вие.
Найтхоук отново направи дълга пауза, след това извърна поглед към Игън:
— Дайте ми някакъв остър предмет.
— Остър ли? — недоумяващо повтори Игън.
— Нож, скалпел или пък нещо от този род.
Игън безрезултатно претърси джобовете си.
— И така ще се справя — рече накрая Найтхоук. После се приближи към все още извадената напред камера, притисна палец към острия й ръб и го плъзна напред. Върху пръста му остана ясно очертана кървава резка.
— Къде е скенерът? — попита той.
Игън едва успя да посочи блещукащото червено механично око. Найтхоук се приближи, изтри капещата от пръста кръв и го приближи към камерата.
— Тук имам ли някакво официално име или пък номер?
— Просто Джеферсън Найтхоук, клонинг №2 — отговори Игън. — Сериен №90307.
— Хубаво. Кажи на тая машинария, че това е отпечатък от Джеферсън Найтхоук, клонинг №2, сериен №90307. Белегът ще ме отличава от всеки друг клонинг на Найтхоук, който ви хрумне да създадете в бъдеше.
— Скенерът те чува и вече го запомни — каза Игън.
— Браво. А сега искам да предадете на оня паралия, дето е платил за мен, че цената току-що скочи с половин милион кредита. Когато приеме моята оферта — а той със сигурност ще го направи, иначе трябва да си търси някой по-евтин, му кажете, че искам парите предварително. После ги сложете на сметка, която може да бъде отваряна само с моя глас и този пръстов отпечатък.
— Вече сме се договорили за крайната цена — обади се Динисен. — Не би било етично да променяме условията в последния момент.
— Етиката е ваша грижа — изръмжа Найтхоук. — Мен ме интересува само да набавя необходимите пари, за да се отърва от аплазията, докато е още в ранен стадий. Освен това ще си направя козметична операция, за да не приличам толкова много на
— Напротив, по-скоро
Настана напрегната тишина. Най-накрая Динисен кимна в знак на съгласие.
— Ще направя каквото е по силите ми, господин Найтхоук.
— Убеден съм, че ще се постараете. В противен случай аз
— Това заплаха ли е? — наежи се Динисен.
— Съвсем не, просто огласявам един факт.
Отново тишина.
— Надявам се да не се засегнете от това, което ще кажа — започна Динисен, — но вашият предшественик беше къде-къде по-сговорчив.
— Не се и съмнявам — отвърна Найтхоук. — Той е бил едно новородено бебе в тяло на мъж.
— Убеден съм, че е така. Именно затова ще трябва да изпълните сключения договор. Нашият клиент вложи милиони кредити, само за да ви създадем.
— В такъв случай ще може да вложи още някой и друг милион, за да ме запази жив, след като си свърша работата.
— А ако не се съгласи?
Найтхоук се ухили. От усмивката му Динисен почувства студени тръпки по гърба си.
— Ако има кой да му свърши работата, която аз съм отказал, той изобщо нямаше да опре до мен.
— Добре казано — побърза да се съгласи Динисен, нервно отвръщайки на усмивката му.
— Доволен съм, че се разбираме от една дума — заключи Найтхоук. — Щом като парите бъдат преведени, двамата с вас ще можем на спокойствие да обсъдим колко стотици мъже трябва да убия.
— Най-вероятно нито един — каза Динисен.
— Това е в най-добрия случай — усмихна се Найтхоук. — Въпросът е какво ще се наложи да сторя при най-лошия развой на събитията.
— Мисля, че и без това денят беше пълен с изненади за вас — отвърна Динисен. — Още повече, че е първият от вашия живот. — Той се изправи и се насочи към вратата на помещението. — Утре пак ще поговорим.
— Ще тръгваме ли и ние? — попита Игън, когато Динисен излезе навън.
— Само минутка още — каза Найтхоук, пристъпвайки към камерата с истинския Перфектен убиец. — Исусе! Аз… той… изглежда ужасно.
— Аплазията е страховита болест.
Найтхоук впи очи в обезобразеното тяло, което приличаше повече на скелет.
— Чакал си достатъчно дълго — тихо проговори той. — Знам какво ти е коствало това. Няма да те изоставя.
Той постоя мълчаливо още миг, после се обърна към Игън.
— Добре, хайде да вървим и да видим широкия свят.
Първа глава
Джеферсън Найтхоук стоеше на двеста метра от димящите мишени, в ръката си държеше лазерен пистолет и мръщеше лице.
— Шест изстрела, пет попадения, време 4,13 секунди — обяви Ито Киношита, дребният жилав човек, изправен край него. — Много добре.
Найтхоук поклати глава.
— Скапана работа. Постави нови мишени!
— Сигурен ли си, че нямаш нужда да отдъхнеш малко? Тренираме повече от час без почивка.
— Не и докато не се справя както трябва. — Той огледа заоблените зелени контури на околната местност. — Нали и без това не притесняваме никого. Съмнявам се да има жива душа на пет мили от тук.
— Имаш 100% попадения със сонарния пистолет и оръжието, което стреля с куршуми — каза Киношита. — Освен това подобри резултата с лазерния пистолет от 50% до пет попадения от шест изстрела. Пък и времето ти е много добро. Бих казал, че поработи здравата тази сутрин.
— Най-често си служа с лазерен пистолет — отвърна Найтхоук, продължавайки да се мръщи срещу мишените. — Той не вдига шум и има най-малко тегло. А това насреща не са пет улучени от общо шест мишени, а петима убити от шестима въоръжени противници. Оцелелият ще ме убие.
— Ти си перфекционист.
