— Както искате, господин Ленъкс — въздъхна доктор Нгони. — Първо ще ви махнем ръцете и краката. Мускулатурата и ставите не са подходящи. Ще ги заменим с протезни крайници, точно като на Светулките. Ще скъсим торса, ще променим формата на тазобедрените стави. Най-много хирургическа работа ще има по лицето ви, защото ще бъде открито през цялото време. Ще трябва да преоформим скулите и челюстта, да премахнем носа, очите ви да станат с цвета на Светулките, да удължим брадичката и да махнем космите от лицето, дори тези вътре в носа и ушите.
Ленъкс сви вежди.
— И каква част от мен ще остане?
— Най-същественото от вас — мозъкът, централната нервна система и сърцето ви — ще остане непроменено. Още не сме сигурни за вътрешните органи. Разбира се, ще си ги запазите, но вероятно ще е необходимо да добавим още някои изкуствени органи.
— Изкуствени органи ли? Защо?
— За да ви помогнат да се справите с горещината и ниското кислородно съдържание на въздуха — обясни тя.
— Трябва да премахнем по-голяма част от потните ви жлези, макар че може би ще ви оставим възможност да се потите през стъпалата. Ще се наложи да променим метаболизма ви. Вие трябва да ядете и да пиете това, което ядат и пият Светулките, иначе ще привлечете ненужно вниманието към себе си. — Тя млъкна за момент.
— Ще ви дадем възможност и да контролирате крилата си с мускули. Най-големият трик ще е кожата. Описвате я като нормално изглеждаща на слънчева светлина и светеща в тъмното. Струва ми се, че това не е произволна реакция, защото според вашия ръкопис не всички Светулки блестят през нощта. За нещастие трите екземпляра, които изследвах, вече не са в състояние да блестят. Не знам къде е ключът към явлението. Честно казано, не знам дори как точно изглежда. Ако не можем да синтезираме някакво безвредно химическо покритие и средство, с което то да се разнася по кожата ви, когато ви наблюдават, напълно възможно е да ви направим и изкуствен епидермис.
— Значи вие се опитвате да ми кажете, че ще ми смените ръцете, краката и кожата и ще преоформите останалата част от тялото ми? — Ленъкс направи гримаса. — Това е повече, отколкото извършиха те.
— Трябва да сменим и гениталиите ви, господин Ленъкс. Те са абсолютно различни от тези на Светулките.
— Я почакайте малко…
— Какъв смисъл има да ви правим останалата пластика, след като ще имате човешки гениталии?
Ленъкс замълча, после каза:
— Преди да отидем по-далеч, искам да ви задам един практически въпрос. Да допуснем, че се върна жив от Медина. Тогава ще можете ли да възстановите сегашния ми вид?
— Ами… и да, и не — отвърна Беатрис Нгони.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Няма да можем да ви присадим старите крайници и гениталии, сигурно няма да е възможно и да ви се образува нов епидермис, ако напълно премахнем стария. Но ще сме в състояние да ви възстановим с абсолютно функционални крайници и гениталии. Ще ги присадим към нервните ви пътища и ще бъдете нормален във всяко отношение.
— Във всяко отношение? — запита многозначително Ленъкс.
— Включително сексуално — бе отговорът, — фактически крайният резултат ще бъде значително подобрение. Можем да ви направим по-силен, по-бърз и по-здрав, отколкото преди, а ще имате и предимството, че никога вече няма да си счупите крак или ръка.
— Сигурна ли сте?
Тя се усмихна.
— Трудното е да ви превърнем в Светулка. Повярвайте, успеем ли, след това със сигурност ще можем да ви върнем човешкия вид.
— Вие го казвате — отбеляза Ленъкс. — А какво рискувам?
— То е очевидно — да умрете на операционната маса. Или пък да преживеете операцията, но да се огънете на Медина. — Тя спря. — Последния път сте имал късмет, господин Ленъкс. Струва ми се, не е излишно да спомена, че след нашата намеса никое човешко същество няма да изложи на опасност живота си, за да спаси онова, в което ще се превърнете.
Той замълча, претегляйки отговора й.
— Колко операции ще се наложат?
— Седем или осем, зависи от епидермиса — отвърна доктор Нгони. — Всяка операция ще отнеме приблизително десет часа и ще изисква екип от шест до осем хирурзи.
— Колко време ще е необходимо?
— Зависи от издръжливостта ви. Лично аз бих ви дала един месец за възстановяване след всяка операция, но сигурно няма да е възможно, Републиката е неотстъпчива. Ако сте подготвен, може би ще правим по една операция на всеки десет до четиринадесет дни. Възстановителен период ще има, когато ще се учите как да функционирате в новото тяло. Департаментът на извънземните работи настоява да заминете колкото се може по-скоро за Медина. — Тя пак замълча. — Само че най-напред, преди да пристъпим към хирургическата намеса, ще ви разпитват под хипноза поне една седмица.
— Защо?
— Трябва да знаем всичко, което вие знаете за Светулките, включително неща, които може би сте забравил. Например не ни е известно как звучи говоримият им език, нямаме представа как да нагласим гласните ви струни.
— Не ми е необходима хипноза, за да ви кажа всичко това.
— Може би… но има хиляди други подробности. Например виждал ли сте Светулка да киха, да кашля, да мига? Те имат ли някакви непроизволни рефлекси, маловажни неща, които може би сте виждал, но не са ви направили впечатление тогава? Когато се обличат, пухтят ли? Когато спят, хъркат ли? Колко остър е слухът им? А обонянието? Бил сте известно време в една килия заедно със Светулка. Как ходеше по малка и по голяма нужда?
— Добре, добре, виждам, че е необходимо.
— Чудесно — въздъхна тя. — Имате ли още въпроси?
— Само един. Според вашето професионално мнение, какви са шансовете операцията да излезе успешна?
— Уточнете понятието „успешна“.
— Ще оживея ли?
— Бих казала, че имате седемдесет процента изгледи да оживеете.
— А ще мога ли да мина за Светулка?
— Тук мога само да гадая. Въпреки че преди никога не сме правили толкова обширна козметична операция, няма причина да не успеем. Но дали ще минете през проверката или не, това зависи изцяло от вас, господин Ленъкс. Ние ще направим да изглеждате като Светулка, но само вие можете да ги имитирате… или да не успеете. — Тя сви рамене. — Може да бъдете в състояние да живеете с месеци сред тях, но може и да се издадете в първия миг на контакта.
Ленъкс дълго седя замислен, опитвайки се да асимилира всичко казано от нея. Накрая впи очи в нейните през бюрото й.
— Доктор Нгони, вие какво бихте направила на мое място?
— Като се има предвид как са постъпили с вас — отговори тя, — смятам, че е смешно дори да помислите отново да припарите близо до тях. Но все пак…
— Все пак?
— Запознах се с психопрофила ви.
— Така ли?
— Там пише, че сте изключително волеви, непреклонен, егоцентричен човек, който не може да живее без уникалните приключения на своята професия и чието чувство за самосъхранение е почти закърняло. Заключението ми е, че колкото повече разискваме опасностите при операциите и в мисията ви, толкова по- силно ще искате да се подложите и на двете.
