пясъка и да го изгубят. Продължи ли да го държи така, докато соковете му се изцеждат от него, ще издаде невежеството си, ако тялото е безполезно без тези сокове.
Бързо размисли и взе решение.
— Това е моят дар за теб — Ленъкс подаде гърчещото се тяло на Нешбидан.
Светулката хвана червея и моментално стисна там, където допреди малко се намираше главата му. Соковете веднага секнаха.
— Приемам любезния ти подарък — и Нешбидан се поклони ниско на Ленъкс.
— Още малко и щеше да си загубиш ръката — отбеляза Джамарш. — Малцина жанди биха се опитали да хванат сляп червей без оръжие.
— Това е само сляп червей — Ленъкс сви рамене, отбелязвайки мислено, че никога не бива да си пъха ръката в пясъка подир нещо, което не може да види.
— Както казах вчера — поде Джамарш, — или е смел, или е луд.
— Скоро ще има случай да докаже какъв е — подхвърли Сумричи, взирайки се напред в пустинята.
— Какво искаш да кажеш? — запита Ленъкс и усети неприятно присвиване в стомаха.
Сумричи махна към хоризонта, където се появиха група ездачи.
— Рейбони — съобщи той на висок глас.
9.
„Прекрасно — помисли кисело Ленъкс. — Ако се изправя срещу тия бандити, ще ме убият, а ако не го направя и оцелеем, ще го сторят собствените ми спътници. Разбира се, ще имат причина, нали им казах, че съм боец. Затова ме допуснаха да яздя с тях.“
Инстинктивно понечи да засенчи очите си с ръка и да погледне към рейбоните, но се сдържа навреме. Новите му очи нямаха нужда от засенчване, а и никога не беше виждал Светулка да прави така.
— Няма смисъл да бягаме — каза Джамарш. — Те са между нас и Борганан. И да се върнем по пътя, по който дойдохме, рано или късно ще ни настигнат. Може би само ще ни ограбят и ще ни оставят живи.
— Ще разтоваря всички кадеко, за да разберат, че нямаме намерение да им се противопоставяме — рече Нешбидан.
— Недей — възрази Ленъкс.
— Защо?
— Така и така ще ви вземат стоката. Защо се унижавате?
— Защото няма да ни вземат живота.
— Може би има и трети изход — продължи Ленъкс. — Ще поговоря с тях.
— От говорене няма полза. Те са рейбони.
— Щом при всички случаи ще ви ограбят, нямате какво да губите. Вие не сте длъжни да говорите или да се държите враждебно. Само недейте да противоречите на нищо, което ще ме чуете да им казвам.
— Какво ще им кажеш? — запита Сумричи.
„Не ме разсейвай, обмислям го.“
— Каквото и да кажа, искам вие тримата да не се обаждате. Иначе ще ви убия, преди те да са го сторили.
„Мисли, Ленъкс, мисли. Беше в затвора с един от тях. Говорил си с още няколко. Единствената им обща черта е, че всичките са намусени и сериозни. Никога не си чувал някой от тях да пуска шеги или да разбира от шеги. Никога не си чувал някой от тях да лъже. Възможно е те да не разбират от измама, независимо дали е на смях или сериозно.“
Продължи да обмисля. „Никога не са си имали работа с Хора, така че откъде ще знаят?“
Най-близкият рейбони беше на около петдесет метра. „Това е лудост. Но, от друга страна, ако не измисля нищо, или едните, или другите ще ме накълцат на парченца. Само трябва да изглеждам уверен, да говоря авторитетно и да се надявам, че досега не са им излизали с блъфове.“
— Поздрав, братя — обади се Ленъкс, когато рейбоните се разпръснаха и ги обкръжиха. — Мъдро постъпихте, че ме потърсихте.
Светулката, която изглеждаше водач на групата, реагира със закъснение.
— Какво искаш да кажеш? — запита с груб гърлен глас.
— Идвам с добро и искам да ви взема под своя закрила, докато стигнем Борганан.
Светулката се намръщи.
— Какви са тия глупости?
— Аз съм разузнавачът на група от триста бойци, които пътуват към Борганан — продължи Ленъкс, — Предложих закрилата си на тези търговци. Радвам се, че мога да предложа същото и на вас.
— Вие сте само четирима жанди — каза Светулката. — Нямаме нужда от вашата закрила.
— Така е — продължи Ленъкс. — Но имате нужда от закрила срещу онези, които идват след нас.
Светулката го изгледа дълго и внимателно.
— Какво ще ни попречи да ви ограбим и убием, преди да дойдат бойците ви?
— Здравият разум — отвърна Ленъкс. — Сигурно ще убия поне един, а може би мнозина от вас. По труповете ще познаят кой е виновният.
— Можем да вземем труповете и да ги откараме с нас.
„Добре, поне смятате, че мога да убия някого от вас. Да се надяваме, че това е стъпка в правилната посока.“
— Защо да проливаме кръв без нужда? — отговори Ленъкс.
— Това пък какъв воински закон е? — подметна презрително Светулката.
„Пак сгафи, Ленъкс. Опитай се да запомниш: те не са свестни типове, проливането на кръв е техният начин на живот. По-добре бързо се измъкни с извъртания.“
— Това е законът на боеца, който мрази разхищенията — обясни Ленъкс. — Вече ви предложих закрилата си. За какво ми е да убивам онези, които съм се заел да закрилям?
— Такива думи не съм чувал от никой боец досега — беше презрителният отговор на Светулката. — Ако всичките триста са такива като теб, ще ги унищожим до един.
— И други мислеха така — реагира Ленъкс безгрижно.
— Аз не съм другите.
Светулката се обърна и хвърли поглед към двадесетте си въоръжени другари.
„Исусе! Той ще го направи! Ще заповяда да ни нападнат. Измисли нещо, каквото и да е!“
— Ти си глупак — каза Ленъкс. — Не можеш дори мен да убиеш, а пък приказваш врели-некипели, че ще убиеш триста бойци.
Светулката слезе от седлото.
— Ще видим дали мога или не мога да те убия.
— Да сключим сделка — предложи Ленъкс. — Ако ме убиеш в двубой, нашите стоки стават ваши и спътниците ми ще ти се закълнат във вярност. Не успееш ли, ще приемете закрилата ми и ще ни придружите по братски до Борганан.
— Дадено! — извика Светулката.
„Да се надяваме, че никога не си гледал състезания по бокс или карате.“
— Чакай! — Ленъкс вдигна ръка. Светулката замря и Ленъкс свали мантията и оръжията си.
— За да ти докажа, че нямам нужда от оръжия, за да победя един рейбони — обясни той.
„И защото все още не съм свикнал с тая проклета мантия и не искам да се спъна в нея точно когато не трябва…“
— Мислиш да ме победиш без меч и кама? — учуди се Светулката.
„Надявах се на такава реакция.“
— Използвам оръжия само когато са ми необходими.
— Както искаш — рече Светулката, изтегли дългия си меч, извит като кука на върха, и се приближи към него.
„Спокойно, спокойно. Помни, че това тяло не може да прави всичко, което старото ти тяло можеше.“
Ленъкс разпери ръце и започна да кръжи отдясно наляво, преценявайки как да започне. Противникът
