една глътка. — Повечето от тях все още живеят в чаровните си тревни колиби и ловуват за вечеря с копия и стрели.
— Той е прав, знаеш го — обърна се Аманда към Уилкс. — Богодите управляват планетата. Не мисля, че някой сибони някога се е кандидатирал за държавен пост или по някакъв начин е работил за правителството.
— Така е, защото те са воини — упорито отвърна Уилкс. — Куинси го знаеше. Именно затова реши да им стане приятел. Ако беше жив по време на Кризата, щеше да ги пусне срещу богодите и още щяхме да сме на Пепони.
Аманда отново поклати глава.
— Старите дни си отиваха и преди да дойде Кризата. — Тя въздъхна. — Всички онези имигранти и туристи — вече не беше същото. Беренджи се променяше толкова бързо с всеки месец, че бе трудно да го познаеш.
Джезмин впери поглед в Крофърд.
— Не можеш да обвиниш Куинси за всичко това.
Нора се появи и отиде при Аманда, която миг по-късно се изправи и съобщи, че вечерята е готова. Влязохме в огромна елегантно подредена трапезария и се оказа, че бях настанен между Уилкс и Джезмин Гейнс, а срещу мен бяха семейство Крофърд. Аманда и Пепър седнаха на срещуположните краища и Пепър веднага се зае да избира виното.
— А какво е вашето мнение за комодор Куинси? — попита ме Джезмин, когато всички бяхме по местата си.
— Знам единствено това, което съм чел в биографията на Аманда за него — отвърнах внимателно. — Знам, че е уредил декрет за ползването на Зелените земи единствено от хора, че е бил политически лидер на колонистите, че имотите му са били най-големите на Пепони и че е умрял, без да притежава и един кредит.
— Заради тези му усилия повечето от нас избегнаха финансов крах като неговия — уточни Джезмин.
— Искате да кажете, че Зелените земи наистина бяха толкова плодородни?
Тя поклати глава.
— Когато комодорът пристигнал, на цялата планета имало едва двама-трима фермери. Мисля, че е отишъл там дори преди вашия приятел Хардуик.
— Да, пет години преди него — потвърди Аманда.
— Бил е невероятно богат човек — продължи Джезмин, — и се отдал изцяло на Пепони. Отглеждал царевица и пшеница, но те не прихванали. Внесъл добитък и овце от Земята, но те умрели. Засадил соя, но и тя не станала.
— Защо? — попитах.
— Защото Пепони не е Земята, нито някоя друга планета. Това е Пепони със своята почва, паразити и болести. Реколта след реколта се проваляли, животните умирали, а комодорът продължавал да инвестира пари във фермите си. Накрая внесъл бифкейковете и започнал да отглежда мутирал чай и захарини, а когато оцелели, всеки го последвал — но той вече бил толкова затънал в дългове, че не успял да се измъкне.
— Нещо повече — добави Пепър, докато Нора внасяше салатата, — той ни беше културен и политически водач. Признавам му го на старото момче. Можеше да си позволи да внася последната мода от Делурос и скоро всеки му подражаваше. Препоръчваше някоя книга и всички бързаха да я прочетат. А във взаимоотношенията си с правителството, беше пълна противоположност на вашия новооткрит герой Риса Грийн.
— От книгата на Аманда останах с впечатлението, че е презирал колониалното правителство — отбелязах. — И тъй като Хардуик ме убеди, че Грийн и съвременниците му са споделяли същата гледна точка, не си ли приличат донякъде?
— По философия да, но не и по поведение — отговори Пепър. — Нека ви дам два примера как се справяха с подобни проблеми. Кой знае? Може би ще ги използвате в книгата си — в такъв случай ще очаквам да видя името си в забележката под линия.
— Ако ги използвам, ще ви отдам заслуженото — съгласих се.
— Един ден, преди около петдесет години, няколко войника водели стадо бифкейкове през Северната пустиня към Беренджи, за да нахранят гарнизона, разквартирован там. Заразили се от треска или нещо подобно и бифкейковете щели умрат от жажда преди войниците да са в състояние да тръгнат отново. Вашият човек Грийн бракониерствал за земни кораби в областта и попаднал на тях. Предложили му петдесет кредита на глава, за да достави стадото и той приел. Но когато пристигнал в Беренджи и представил сметката, губернаторът решил, че хората му са сключили неизгодна сделка, принудени от обстоятелства, което си било самата истина, и платил на Грийн само двайсет кредита на глава.
Грийн си тръгнал от губернатора в обичайното си скапано настроение и поел към бара в хотел „Екватор“. — Пепър млъкна за момент, докато Нора събираше чиниите от салатата и ги носеше в кухнята. — Случило се така, че някои от местните фермери имали събрание в бара същата вечер, за да организират протест срещу аграрната политика на Републиката. След по-малко от пет минути Грийн ги въоръжил и повел срещу имението на губернатора. Превел ги по улиците, а когато стигнали там, ги накарал да изчакат отвън, докато той представи списъка от оплакванията им пред губернатора.
Оставил ги наредени до оградата, влязъл в офиса му, изправил човека пред прозореца, посочил му тълпата разярени фермери и му обяснил, че са дошли да протестират срещу неспазеното обещание на правителството да му плати петдесет кредита на глава добитък от стадото бифкейкове. Губернаторът решил, че е изправен пред потенциален бунт, и изплатил остатъка от парите на Грийн. Тогава онзи се върнал при фермерите, уверил ги, че губернаторът разглежда оплакванията им, и им предложил да се приберат по домовете си, преди да направят нещо, за което ще съжаляват. — Пепър отново замълча, после се ухили. — На следващата сутрин купил нова кола и се върнал да бракониерства за земни кораби и саблерози.
Засмях се разбиращо, докато останалите слушатели се усмихнаха учтиво, явно добре запознати със случая.
— А сега, в противовес на това — продължи Пепър, докато Нора носеше главното ястие, местна риба във винен сос, — нека видим как добрият стар комодор Куинси разрешаваше проблеми с враждебната колониална администрация. — Той пак замълча, докато слагаше нова цигара в цигарето си. — Когато Републиката тръгна на война срещу стагхите, миньорите и корабните строители в системата Спика започнаха да гладуват, защото войната пречеше на нормалните транспортни връзки. Тогава Републиката заповяда на губернатора на Пепони — същата дребна душица, която се пазареше с Грийн — да транспортира целия ни износ на Спика II и Спика VI на цени, по-ниски от конкурентните. Знаете ли какво направи Куинси, когато петицията му до губернатора остана без резултат?
— Не.
Излъгах, бях чел разказа на Аманда за този инцидент. И все пак, ако биографията на Куинси не е съвсем правдива, както и „Дните на Пепони“, нямаше да е зле да чуя описание от първа ръка.
— Е, да започнем с това, че този стълб на обществото и въплъщение на граждански добродетели изгори имението на губернатора до основи.
— Това им грабна вниманието — вметна Уилкс между хапките.
— И тогава, тъй като той повече от всеки друг осъзна, че за пръв и вероятно за последен път Републиката наистина се нуждае от Пепони, поведе поход срещу космодрума, затвори го и представи списък от искания към Републиката. Отказа да го отвори, докато не се съгласят да платят най-високата цена за нашите стоки. Трябваше също да обещаят, че след войната със стагхите няма да има репресии, а Републиката да се обвърже писмено, че никога няма да отмени декрета си за даването на Зелените земи единствено на хора… Ето я разликата между личности като Грийн и Куинси. Грийн беше мошеник и нехранимайко, той лъжеше и блъфираше, за да обърне нещата в своя полза, докато Куинси никога не блъфираше. Беше готов да остави цялата планета да банкрутира, ако Републиката не изпълнеше исканията.
Обърна се към мен, сякаш очакваше коментара ми.
