търпението на богодите е към края си. Гласът му звучеше нетърпеливо и това ми се струваше доста обезкуражаващо.
Когато свърши, Калеб ме преведе през тълпата да се запозная с него. Чувствах се неловко, защото бяхме единствените двама човека там, но Калеб сякаш не го забелязваше. Предполагам, че емоционално той беше толкова диг, колкото и Пепон.
— О, господин Крофърд — каза Пепон на перфектен земен език, — синът ви често ми е говорил за вас. Много мило от ваша страна да присъствате на нашата малка среща.
— Чел съм много за това, което проповядвате — отвърнах. — Реших, че трябва лично да ви чуя.
— А след като чухте, какво ви е мнението?
— Мисля, че доста прибързвате — признах честно.
— Ако оставим всичко на правителстото, няма да има никакъв напредък! — намеси се разгорещено Калеб.
— Не е учтиво да прекъсваш баща си, Калеб — каза тихо Пепон. После ми се усмихна. — От друга страна, съм съгласен с вашия син. Имате ли отговор на неговото изявление, господин Крофърд?
— Да. Доколкото знам, само седем представители на вашата раса имат висше образование. И за да съм напълно откровен, повечето все още живеят като диваци и се интересуват от самоуправление толкова, колкото и от висша математика. Как смятате да формирате действащо правителство?
— Нека ви отговоря с въпрос. Хората на Пепони са по-малко от милион, докато ние сме над двеста милиона. Докога мислите, че ще можете да ни държите в робство?
— Не за дълго — признах.
Той се усмихна.
— Виждате ли? Съгласни сме поне по една точка.
— Но ще трябва да обучим цяло поколение, за да станат чиновници и бюрократи — продължих.
Той рязко поклати глава.
— Вече ви дадохме прекалено много поколения, не можем да си позволим да жертваме още едно.
— Нито една чужда раса не е спечелила въоръжено въстание срещу Републиката.
— Ако прочетете книгите ми и изучите речите ми, ще откриете, че никога не съм подтиквал народа си да хване оръжието. Бил съм на Делурос и знам, че нямаме никаква надежда срещу военната мощ на Републиката.
— Позволете ми да предположа, че и пасивната съпротива няма да даде резултат — рекох.
— Не вярвам в пасивността — твърдо отговори Пепон.
— Тогава не виждам как бихте постигнали целите си.
— Ще ги постигнем, защото са справедливи и достойни. И исторически неизбежни. Пепони има подходящо име — може да бъде рай за всички нас, господин Крофърд. — Внезапно чертите му се втвърдиха. — Но ако прелестите на рая се отказват на моя народ, тогава ние трябва да убедим човека, че планетата ще престане да бъде рай и за вас.
— Звучи ми като заплаха — казах.
— О, не, господин Крофърд — той внезапно се усмихна. — Заплахи срещу държавата се смятат за предателство. Това е просто предсказание.
После заговори с някои от последователите си зад Калеб и мен и ние се върнахме във фермата. През следващите месеци наблюдавах Пепон отблизо, четях речите му и следях действията му в различните медии. След две години стана ясно, че не е успял да привлече други освен собствените си последователи богоди. Няколко соротоби и кия влязоха в партията му, но повечето от тях не му обръщаха внимание, а никой от сентабелите, сибоните, кораните или другите главни племена не приемаше идеите му.
Именно тогава започна да променя естеството на доводите си. Вече не ставаше въпрос за тяхната независимост. Планетарният съюз на Пепони се превърна в Политически съюз на богодите и бавно, почти незабележимо неговият фокус се насочи към Зелените земи. Това, изтъкваше той, е родната земя на богодите, а на тях им е забранено със закон да я притежават и обработват. Речите ставаха по-силни и по- чести — и всички с една-едничка цел: правителството да промени позицията си.
После, една сутрин, чухме новината: семейство Макелрой, което живееше на около трийсет километра, бе заклано в съня си, дори петте деца, всички под десет години, бяха буквално насечени на парчета.
Два дни по-късно Джезмин Гейнс намери цялото си стадо бифкейкове осакатено — мъжките с отрязани гениталии, а всички животни с отсечен преден ляв крак.
Така започна Кризата Калакала, но никой не го разбра през първите няколко седмици. Мислехме си, че са изолирани инциденти, вероятно дело на банда богоди психопати. Тогава удариха фермата на Престън, убиха стария Джим Престън и двамата му синове и оставиха Мери Престън полумъртва, но някак си тя живя достатъчно, за да разкаже на полицията, че нейният прислужник въвел убийците посред вечерята и че познала четирима от тях — двама от нейните работници и двама от тези на Уилкс. Чула и думата „Калакала“, но нямаше представа какво означава.
Още три семейства бяха убити и две ферми изгорени до основи, преди правителството да реши да обяви извънредно положение. Изпратиха въоръжен отряд в дома на Пепон, той се предаде без съпротива и след седмица го изправиха пред съда. Защитаваше го адвокат диг и за моя най-голяма изненада и огорчение видях холограми на собствения си син Калеб на същата маса да му шепне съвети. В този ден се отказах от него.
Пепон твърдеше, че никога не е заповядвал на поддръжниците си да вършат насилия и информацията свидетелстваше в негова полза, но изглеждаше невероятно те да направят нещо без негово съгласие. Осъдиха го на трийсет години тежък физически труд в граничното селище Балимора. Беше отведен там с тежка охрана и решихме, че с това се е свършило.
Седмица по-късно група от двеста богоди нападна полицейски участък в град Марачо, като осакати и уби единайсет полицейски служители. Вече знаехме, че е започнала война.
Бяха умни, калакалите. Между другото, никой не знаеше какво точно се крие зад „Калакала“ — такава дума няма в езика на богодите. Доколкото знам, никой никога не разбра какво означава — до ден-днешен Пепон се кълне, че дори той не знае. Просто звучеше добре и хората я запомняха лесно.
Колкото тероризираха хората в Зелените земи, два пъти по-зле се отнасяха към членовете на племето си. Караха ги да полагат страховити клетви и да вършат неописуеми дела, за да докажат лоялността си и не изпитваха никакви угризения да убиват всички богоди, останали верни на човешките си господари.
Проблемът беше, че не се знаеше на кого можеш да се довериш. Триста богоди могат да живеят в имението ти и да си абсолютно сигурен, че от пет до петдесет от тях са калакали. Може да е твоят домашен прислужник с инструкции да отключи вратите с падането на нощта или готвачът ти, на когото са дали отрова да я сложи в храната ти. Може да са говедарите, които ще осакатят бифкейковете по заповед, или дори някоя от старите жени, която ще пусне мускал с отрова в кладенеца ти, отивайки към реката да изпере дрехите ти.
Дори и да хванеш един, няма полза. Онези клетвени церемонии бяха толкова зловещи и така преплетени с примитивната им религия, че той по-скоро би умрял, отколкото да ти каже нещо — и така ставаше с мнозина от тях. Нито един затворник през първата година не издаде друг член на организацията.
Властите осъзнаха колко сериозно са сгрешили със затварянето на Пепон. Беше ясно, че след като е изолиран, не може да ръководи калакалите, но също толкова очевидно беше, че е единственият жив диг, който има силата да ги спре. Разнесе се слух, че му предложили свободата, ако публично порицае калакалите, и че той отказал, защото те били създали проблема без негово участие, затова трябвало и да го решат без него.
Републиката беше прекалено заета с войните си, за да изпрати помощ на Пепони, и шепата полицаи се опитваха да покрият целите Зелени земи. И тъй като калакалите бяха буквално във всяка ферма, не беше изненада, че никога не нападнаха стопанство, пазено от полицията.
Стигна се до момент, когато изпратихме жените и малките деца в Беренджи. Джесика отказа да отиде — беше по-силно привързана към фермата от всички нас, но Кристина и снаха ми отидоха в града като доброволни медицински сестри — лекуваха както хора, така и дигита, пострадали при атаките.
Започнах да нося пистолет вкъщи и всяка вечер затварях дигитата ни в заграждение от бодливи храсти. Даниел бе в района на планините Юпитер и помагаше на полицията да намери главния щаб на калакалите,
