— Тогава знаеш какво правят там.
— Унищожават я. За десет или двайсет години цялата почва там ще ерозира.
Той кимна.
— Знам. — Погледна ме право в очите. — Но трябва да знаеш, че ръцете ми са вързани.
— Вие сте президентът. Не можете ли да направите нещо?
— Моето президенство е резултат от компромис между богодите и кия. Ако облагодетелствам едните за сметка на другите, след седмица ще изхвърча от поста си… Мисля, че съм добър президент, така че се примирявам със ситуацията, колкото и да е отвратителна.
— А разрушаването на околната среда, което се наблюдава на цялата планета и върху земи, които не са собственост на богодите или на кия?
— Не си бил уведомен правилно, Матю — каза искрено той. — Всъщност ние сме в процес на разработване на земя, с която е било злоупотребено.
— Не искам да ви противореча, господин президент, но бях на Големия западен континент — той се превръща постепенно в друга Прашна купа.
Тонка вдигна рамене.
— Е, да, сентабелите — изрече презрително той. — Какво може да се направи с тях?
— Видях какво е направила армията ви с тях.
— Моята армия не е направила нищо друго, освен да възстанови мира и да прекрати безредиците, организирани от враговете ни.
— Сентабелите ваши врагове ли са?
Той посочи записващото устройство.
— Изключи това нещо!
Протегнах ръка и изключих устройството.
Тонка ме погледна, зениците му се свиваха и разширяваха.
— Нима се опитваш да ме изкараш маниакален масов убиец?
— Не, сър. Просто ме интересуваше мнението ви за различните ситуации, които видях на Пепони.
— Разбира се, че убиваме сентабелите! Те опитаха да се отделят и да сформират собствено правителство, саботираха всичките ми усилия да подобря условията на Големия западен континент, убиха представителите ми, отказват да плащат данъците и дори понечиха да организират своя армия! Какво би искал да направя?
— Не съм аз този, който трябва да каже, сър. Само се опитвам да получа вашите отговори.
— Те са като рак върху лицето на Пепони — каза твърдо Тонка. — А когато някой има рак, той го изрязва.
— Видях изгорено селище и на сенобите.
— Сенобите са лакеи на сентабелите! — Той продължи да се взира в мен. — Няма да отговарям на повече въпроси по тази тема. Стъпваш на несигурна почва, Матю.
— Добре. Приключихме с тази тема. — Посочих към записващото устройство. — Може ли?
Изгледа го за миг, после кимна.
— Благодаря. — Включих го отново. — Вчера имах интересен разговор с един човек, собственик на магазин в центъра на Беренджи.
— О?
— Разпродаваше стоката си, защото се готви да напусне планетата. Каза ми, че сте прокарали нов закон. Който не е гражданин на Пепони, не може да притежава повече от четирийсет и девет процента от бизнес тук.
— Така е.
— Бихте ли ми казали защо?
— Каквото и бъдеще да има Пепони, от огромно значение е да имаме контрол върху съдбата си. Именно това означава един свят да е независим. Но ако се огледаш наоколо, ще видиш, че най-големите хотели, главните рафинерии, много от големите ферми и повечето от компаниите за внос са собственост на чужди корпорации. Имат власт върху икономическия живот или смърт на Пепони, защото ако решат да си тръгнат, нашата икономика и търговски баланс ще се срутят. Следователно реших, че нито един чужденец няма да притежава по-голямата част от който и да е бизнес на Пепони, за да сме сигурни, че никога няма да ни напуснат.
— Но доколкото разбрах, синдикатът „Вейнмил“ се е освободил от всичката си собственост на Пепони преди година.
— Да — каза с усмивка Тонка, — но техните хотели, банка и фабрики останаха.
— А какво става, ако някой иска да продължи бизнеса си?
— Тогава му правим честно предложение за петдесет и един процент от бизнеса.
— А ако откаже?
— Тогава настояваме да докаже собствеността си като граждани на Пепони или конфискуваме бизнеса.
Наведох се напред и изключих записващото устройство.
— Кой гражданин на Пепони получава петдесетте и един процента от всяка компания?
— След като спря да записваш, мисля, че си се досетил.
— Вие притежавате петдесет и един процент от всеки бизнес?
— Не точно петдесет и един процента и не точно от всеки бизнес — отвърна той. — Но все пак притежавам достатъчно… Спомняш ли си, Матю, че веднъж ти казах защо никой нямаше нищо против богатството на Буко Пепон? От вожда се очаква да бъде най-богатият член на племето си — а аз съм вождът на цялата планета.
Бях изненадан от признанието му за голямото богатство точно както ме изненада и Пепон с изтъкването на своето, и още веднъж осъзнах колко по-различно мислят на Пепони в сравнение с хората.
— Колко сте богат?
Той вдигна рамене.
— Ще трябва да попиташ счетоводителите ми.
— Къде са те?
— На Делурос VIII.
— Мислех, че е незаконно гражданин на Пепони да инвестира пари извън планетата.
— Така е — съгласи се той. — Но не е незаконно сделките да се извършват на Делурос.
— Зная, че обичате тази планета толкова много, колкото и Пепон. Той инвестираше всичките си пари тук. А вие защо не го правите?
Тонка въздъхна.
— Огледай се наоколо, Матю. Корупцията е широко разпространена на Пепони. Инвестирам част от парите си тук, но не искам да пълня джобовете на служителите богоди, кия и соротоби. Ако дойде време, когато съм сигурен, че парите ще са за доброто на народа, ще върна всеки свой кредит тук.
— За да изчезне цялата корупция на Пепони, ще трябва доста дълго да чакате.
— Търпението ми е безкрайно.
— При дванайсет процента годишно предполагам, че и аз бих бил безкрайно търпелив — подхвърлих, а той се изсмя одобрително.
Включих отново записващото устройство.
— Причината този собственик да напуска планетата е — продължих, — че не е гражданин на Пепони. Искаше да стане такъв, но таксата за гражданство била вдигната от петдесет кредита на трийсет хиляди и той се чувстваше изнуден: или трябваше да даде петдесет и един процента от бизнеса си, или да плати трийсет хиляди кредита, за да запази това, което от самото начало си е негово. Имате ли отговор на това, господин президент?
— Да. Когато за пръв път съобщихме, че ще прокараме закон, с който да ограничим собствеността на чужденци до четирийсет и девет процента, много корпоративни служители подадоха веднага молби за гражданство на Пепони, Открихме, че Републиката им позволява да запазят и предишното си гражданство. Което означаваше, че заобикалят желанията ни само за някакви си петдесет кредита. Ето защо вдигнахме таксата за гражданство на трийсет хиляди. Колкото до твоя собственик на магазин, той е нещастна жертва
