Спирала

военновъздушните им сили, танковете, пехотата им… техните ядрени оръжия. След малко ще изляза с изявление до правителствата на Великите сили — да предадат страните си на мен в замяна на живота си. И тогава… тогава ще изиграем играта на Спиралата по моя начин.

Гласът му се бе засилил, изпълнен с гняв и, според преценката на Картър — с лудост.

Черната саката ръка се появи отново и докосна процесора. Внезапно светлината угасна и Картър примигна…

Фойхтер тръгна към вратата след Дюрел. Движеше се почти безгрижно. Арогантността му бе абсолютна. Позицията му на силен — очевидна. Спря и се обърна към Картър, когато Дюрел изчезна с QIII…

— Питахте ме за нексовете и какво представляват. Чувствам се задължен да ви предоставя отговорите. Покажи му, Крейл. Обясни уменията си. Ох, господин Картър, това пале смята, че е дошло време да се учите.

Огромният некс направи крачка напред. Протегна ръце, сграбчи плътно прилепналата си униформа и я свали през главата си. Тялото му бе невероятно мускулесто. А върху гърдите му проблясваха…

— Люспи? — Картър се намръщи.

— Броня — с грейнали очи каза Фойхтер. — През 50-те, когато американците и руснаците открили радостите на ядреното оръжие, установили и че много насекоми притежават, така да се каже, естествено вградени свойства, за които ние, хората, можем само да им завиждаме. Спиралата основа изследователски центрове, чиято цел бе да установят защо насекомите са толкова издръжливи, толкова яки, толкова откровено и шибано смъртоносни. Откъсни крак на паяк — той няма да умре. Може да го боли, но неговата яка генетична структура е сила, която не е за пренебрегване. Вземете хлебарките — те са изключително издръжливи на радиация. Защо? Защо трябва да е така, мамка му? След дългогодишни изследвания се появиха и отговорите — генетичното кодиране е наистина чудо — и тогава Дюрел и Гол направиха следващата крачка — разработването на върховния код, способен да действа на съвременните ядрени, биологични и химични бойни полета!

— Мислех, че всички те са били унищожени — обади се Наташа. — Още тогава, в Германия. Гол каза, че били изтребени.

Фойхтер се извърна към нея.

— О, не, сладурче. Дюрел, моя милост и татко ти бяхме много заети. Наричаме го Объркано смесване — взимаш човек и насекомо, или серия насекоми и — за бога, това адски ще ви хареса — завиваш на спирала генетичните нишки. Приемникът — генетичната структура на насекомите е доста паразитна по принцип — приемникът получава цяла група нови свойства. Издръжливост срещу химични, биологични и радиоактивни оръжия; невероятно подсилена имунна система; неимоверно висок праг на болка, по-бързи реакции, рефлекси, мисловни процеси. Кожата им се втвърдява, някои се сдобиват е външна и вътрешна броня, защитаваща органите и костите. Те се превръщат в невероятно смъртоносни и безжалостни машини за убиване. Стават съвършени войници. Способността им да се възстановяват се увеличава неимоверно, господин Картър. И именно затова не съм мъртъв. Именно затова вашите куршуми и огънят не ме убиха… Аз съм некс, Картър. В научния свят е добре известно, че всеки истински учен с готовност провежда експериментите си върху самия себе си… Аз бях първият некс. Първият истински некс.

Картър стоеше с отворена уста. Хвърли поглед към Наташа. Бе пребледняла.

— Кажи му останалото — обади се тя.

Фойхтер сви рамене.

— Какво друго има за казване? Нексовете са смес между човек и насекомо — нищо повече. Човекът намери начин да допълни онова, което Природата му е отказала. Човекът намери начин да лекува.

— Кажи му защо Спиралата е прекратила проекта и е унищожила опитните образци — изсъска Наташа.

Фойхтер отново сви рамене. Едва-едва.

— Това променя състоянието на ума ти — тихо каза Наташа. — Лишаваш се от всякакви емоции. Губиш способността да се грижиш, да обичаш, да отглеждаш. Умът ти става като ума на насекомо. Превръщаш се в човек, готов да предаде всичко, което е познавал, което е обичал.

Картър сведе поглед. Кейд крещеше в главата му. Заля го вълна от болка. Някъде далече се чу мощен тътен. „Убий го, убий го веднага и да се разкарваме оттук…“ — фучеше Кейд в ума му…

В помещението влезе друга фигура. Фойхтер заговори тихо, после се усмихна и прошепна:

— Май ме викат за няколко минути — колкото да завладеем света. Крейл, покажи му колко са се развили нексовете… Той иска отговори — дай му ги…

И излезе.

Тримата въоръжени некса сграбчиха Наташа. Всичко всъщност се случи едновременно. Огромният мускулест и брониран Крейл пристъпи напред с крива усмивка и съскане — и метна пистолета си настрани. Оръжието изтрака в стената, тъмната броня на корема проблесна на слабата светлина, безполовото лице под късата тъмна коса — настръхнали черни власинки на насекомо — бе спокойно, отпуснато. Бе готов да убива…

Картър изкрещя и се втурна напред…

Крейл скочи да го посрещне…

Сблъскаха се във въздуха и си размениха серия удари с такава скорост, че човешко око едва ли би могло да ги проследи. Разделиха се, стъпиха едновременно на крака и се извъртяха върху матовия черен метален под на оперативния център…

Крейл се усмихна.

— Ще те накарам да страдаш, както не си страдал никога.

Картър погледна към Наташа — нексовете я влачеха към вратата, — но тя бе прекалено заета със своите собствени шибани проблеми…

— Ще ти го начукам в мозъка! — озъби се Картър.

Крейл нападна със серия удари. Картър блокира, отмести се, блокира отново и нанесе къс десен в челюстта му. После скочи и изрита Крейл в гърдите и той се стовари на пода със сумтене. Но веднага скочи високо във въздуха и двата му лакътя се понесоха надолу към Картър, който се извъртя с невероятна скорост и ударът на Крейл срещна единствено въздух. Крейл стъпи на пода; кракът му полетя нагоре, изрита Картър в гърдите и го запрати във въздуха. Картър се стовари с трясък на пода и се претърколи. Кубинките на Крейл се приземиха на мястото, където допреди миг бе лицето му. Двамата започнаха да обикалят в кръг, ръмжаха като вкарани в клетка тигри.

— Станал си по-бавен на дърти години — каза Крейл.

Картър се разсмя.

— Все още не се чувствам мъртъв.

— Ще се почувстваш — каза Крейл и очите му проблеснаха. — Не разбираш ли? Играя си с теб. Ебавам се с теб. Ти си бавен в сравнение с мен, Картър. Ти си слаб. Ще ти причиня такава болка, каквато ти причини на Шарей. Ще те пратя при нея и тя ще пороби душата ти…

— Спри да дрънкаш и ми покажи — озъби се Картър.

Приближиха се един към друг.

Предпазливо.

Картър нанесе сложна серия удари, мушкания, къси удари и ъперкъти. Крейл ги блокира всичките и отвърна с ритник. Картър се метна настрани, сграбчи крака му и стовари лакът в слънчевия му сплит, но Крейл се извъртя във въздуха, изрита го в лицето с пета и го просна на твърдия метален под…

Картър изкрещя и се опита да защити с ръце кървящото си лице.

— Не! — изкрещя Наташа.

Крейл стъпи на пода, приклекна, изправи се. Закрачи напред. Погледна надолу. Хвърли се внезапно и стовари с цялата си тежест лакътя си в гърдите на Картър. Чу се пукане на гръдна кост. Картър отново изкрещя, ръцете му неочаквано се стрелнаха напред, сграбчиха главата на Крейл и я заблъскаха в пода — веднъж, два, три пъти, Крейл успя да се отскубне и запълзя по металния под, ослепен, раздиран от кашлица, замаян…