Картър кимна и шлемът му се люшна. Огромни бавни вълни се носеха под команчито; морето изведнъж стана безкрайно, огромен свят от черна безжалостна прелест, простираща се в безкрая, приканваща го да скочи в нея и да се понесе към сладката забрава… — Камъс–5 — тихо каза Картър. Кръвта бе засъхнала по ръцете му, по лицето и дрехите. Изглеждаше като демон в приглушената светлина. — Заклехме се: че Камъс е в известен смисъл свещена земя. И в известен смисъл земя на
„Там ли отиваме, братко?“
— Да.
„Знаеш ли, този тъпак Лангън е виновен за всичко. Доведе ги право при нас… Ако знаех, щях да го убия тоя кучи син със собствените си ръце; щях да му избода очите и да му се издрайфам в черепа. Само да знаех, само да знаех…“
Картър игнорира Кейд. Кейд бе като незначително бръмчене на насекомо в главата му. На Картър му се гадеше. Беше му студено. Беше самичък.
Някой ще си плати, осъзна той.
„Някой ще си плати, и то скъпо“.
Камъс
23
¦ class relay ¦ qiii mainframe logon 01001010 booting… sequences initiated…
Пропадна от безкрайните си мрачни сънища в света на болката в друг свят — този на болката, наречена събуждане. Болка — чиста и бяла, стоварваща се ритмично върху слепоочията му като удари на чук. Диамантена бургия проби клепачите му и пръсна очите му. Остра като бръснач жица отряза пластове от малкия му мозък. Умът му бе смазан в желязна хватка.
Насили се да отвори очи и погледна до болка познатото му лице.
— Как я караш, приятел? — ухили се Джем. Стоеше над него, увит в дългото си кожено палто, пъхнал ръце в джобовете си, а от крайчеца на устата му висеше цигара. Косата му бе все така рошава като бодлите на таралеж, около очите му имаше тъмни кръгове, но те все така продължаваха да проблясват и в тях се четеше радост и загриженост. — Помислих, че си хвърлил топа. Приземи тая трошка и — бам, изключи се като крушка!
— Зле — въздъхна Картър, надигна се да седне и трепна. Видя браунинга вдясно от себе си, до леглото. — Дай да си дръпна, мръснико…
Джем му подаде цигарата.
— Моето е твое и твоето е мое.
Изтощеното лице на Картър се проясни, той взе цигарата, дръпна, върна я на приятеля си, после опря дулото на браунинга под брадичката на Джем. Той примигна и замръзна. После бавно се изкашля и изсумтя:
— Май си нещо изнервен.
— Да ти видя ръцете — каза Картър и Джем усети, че в думите на човека, когото наричаше свой приятел, няма майтап и съжаление. Извади другата си ръка от джоба на палтото и разпери пръсти.
— Какво ти става, Картър?
— Къде са Слейтър и Ники?
— Навън.
— Къде?
— На площадката за кацане.
— Да се поразходим. Ти водиш. И не ме принуждавай да те застрелям в гърба, Джем, ще е ужасно шибан край на едно добро дълго приятелство. За съжаление, събитията са решили да се ебават с мозъка ми. Вече не мога да се доверя на никого. Дори и на теб. Шибаните нексове са навсякъде.
— Бяхме в Белфаст заедно — каза Джем прегракнало.
— Знам. И след няколко минути или ще си казваме наздраве, или ще се възхищаваме на отвъдното. Споделих историята си с Гол, всъщност е един шибаняк, който изглеждаше точно като него, и той се опита да ме пречука.
Тръгнаха по каменните тунели. Палтото на Джем се вееше. Картър вървеше, предпазливо зад него — ясно си даваше сметка колко бърз и смъртоносен може да е приятелят му Може да имаше пиперлив език и шантав подход към жени те, но това не му пречеше да е първокласен убиец. От най-добрите.
Излязоха в мрака на нощта.
Слейтър седеше на раницата си. Ники беше извадила примус и приготвяше храна. И двамата се обърнаха към Джем и Картър…
— Кво става, Джем? — изръмжа Слейтър и скочи. Ръката му се стрелна към пистолета.
— Спокойно — отвърна Джем и му махна да седне.
Картър прибра браунинга в джоба си. Джем се обърна и потупа стария си приятел по бузата.
— Ти си проклет тъп кучи син, Картър, знаеш ли го?
— Добре де, карай ми се — каза Картър и се наведе над примуса. — Мирише вкусно.
— Пистолет ли му извади? — попита Ники.
Картър кимна.
Тя поклати глава.
— Ти си се побъркал! Той иска да ти помогне.
— Аз решавам това.
Джем приклекна до тях.
— Добре. Да се захващаме за работа, щом Картър се е убедил, че съм реален и истински. Знаеш какво се случва със Спиралата, нали?
Картър кимна.
— Зная, че някои от отделите са унищожени и че някои от ударните групи са избити. Има някаква отцепническа група, която е решила да завладее света и притежава процесор, способен да овладее военните сили на цялата планета. Начело на групата бяха двама души — Фойхтер и Дюрел. Само че убих Фойхтер в Саудитска Арабия, когато взривиха Спирала_Q.
— Да, нещата наистина не са розови. — Джем се намръщи. — Удариха Спиралата и й го начукаха здравата. Явно са използвали процесора, за да проникнат в компютрите и да ни поставят в ситуации, при които да могат да ни видят сметката. — Очите му заблестяха. Запали цигара, взе вилица и набоде един кренвирш. — Да, открихме почти същото с помощта на Свещеника. Навремето Гол е работил с Дюрел върху нещо, наречено „Проект Некс“, макар че явно никой не знае какво е представлявал той. Гол се оттеглил, но Дюрел продължил да работи, докато Спиралата не прекратила финансирането на проекта и не го насочила към медицината. После Гол се преместил в Прага… оттам нататък и сам знаеш историята.
— Как успяхте да откриете информация за този проект? — тихо попита Картър.
— Разговаряхме с хора от оцелелите ударни групи. Ники и Слейтър привикаха няколко от тях в Камъс. Сега са навън, помагат на Свещеника и
— И слава богу. Значи не всички са избити?
Джем се ухили гадно.
— К’во като имат бакърени очи? Пак не могат да затрият всички ударни групи. Щом разбрахме, че нещата се сговняват, използвахме ЕКубовете и изпратихме съобщения на всички групи. Създадохме нещо като своя малка мрежа с помощта на личните си кодове. После започнахме да търсим къде са се покрили ония типове.
— Но?
— Да, винаги има „но“ — каза Джем и издуха облаче дим в нощта. Намръщи се, когато Слейтър почна лакомо да лапа, взе си още един кренвирш и се загледа в мрака.
— Ударна група 16 беше по следите ви, откакто с Наташа напуснахте Англия. Явно тактическите групи са проявили особен интерес към теб — шибаната тайна полиция души навсякъде. Ударна група 16 бе изпратена да те наблюдава, но винаги оставаше на крачка зад теб. Натресоха се на шибаната кланица в Африка и
