учуден, та смятам, че не е било преднамерено. За малко да минем в областта, където хората се разбират най-добре — с удар между зъбите.
Лиевен повдигна рамене.
— Обиди ли се?
— Много.
— Все ми е тая. Не обичам шпионите. Какво търсеше при нас?
— Неспокоен е.
— Ние също — особено сега.
— Признавам, но той бе принуден да изгуби равновесието си.
— Принуден?! — Лиевен намигна и избухна в смях. — Простено да му е.
— С една уговорка. Искам да ви призная нещо. От днес нататък, освен обективен, имам и субективен интерес към състезанието. Мърфи разбуди самолюбието ми. Ще му излезем със същите оръжия, както и той на нас. Ако успеем, ще станем дори и по-груби. Е. Това не е поведението от изисканите салони, но е по- въздействащо.
През последните дни на брадата на Холщайн покара светъл мъх. От толкова усърдие нямаше време да се обръсне. Дори за миг не се отделяше от пистата. Вече различаваше мотора на Мърфи отдалеч.
Усилията му, обаче, бяха безрезултатни. Каквото и да правеше, не можеше да пипне Мърфи. Американецът си караше като преди, но резултатите му бяха така противоречиви, че нямаха никаква стойност.
Холщайн не успя да засече цяла нормална обиколка. Мърфи знаеше, че го наблюдават и беше много предпазлив. Холщайн се отчая. Лиевен го успокояваше.
— Няма значение, дори и да не спечелим. Тази година основната ни цел е титла от европейското първенство в Сицилия.
Кай бе наел една барака, която подреди като работилница. Там го посети Мо Филби. Тя се изненада от радушния прием. Цветята, които носеше със себе си, Кай пъхна в радиатора на колата със загадъчна усмивка. Погледна творението си критично и подръпна оттук оттам.
— Сигурен талисман.
Мо Филби установи, че има късмет. Отсъствието и бе увеличило напрежението.
— Искам да си почина около час. Ще пиете ли чай с мен?
Кай вече се подготвяше. Тръгнаха. Той отби към пистата.
— Искам да погледна дали Холщайн е тук. Трябва да му поръчам нещо.
Холщайн не бе там, но за сметка на това се появи Мърфи. Кай обърна по посока на Милано. Развесели се, че успя да ядоса Мърфи по толкова примитивен начин; по-грубите оръжия се оказаха и по-добри.
Той прекара чудесен следобед. Успялото злосторничество го направи сърдечен и Мо Филби бе заразена от неговото настроение. Те си бъбреха невинно и се харесваха. На тази основа между тях за пръв път се породи истинско чувство.
Вечерта Кай отново беше в бараката. Махна цветята от колата, но се усети, вдигна ги, постави ги в чаша и им направи нещо като реверанс. Сянката му на стената също се наведе. Развеселен, той се опита да изиграе една сцена на сенките със самия себе си, като на остров Ява.
Накрая все пак взе цветята и ги изхвърли. Повдигна колата с два крика така, че задните колела не докосваха пода, и започна да оглежда подаването на газ от карбуратора. Хрумна му идея, той бързо надраска нещо, изтича до най-близкия телефон и помоли Холщайн да дойде веднага с един монтьор.
За няколко минути и двамата се явиха. Холщайн притеснен отвори с тласък вратата.
— Да не сте се ударили?
— Не, нека опитаме нещо. — Кай обясни неточния си чертеж. — Това е опит горивната смес да се подава много по-бързо и фино разпръсната. Скоро ще го опитаме, за да сме готови за европейското. Но сега искам от вас нещо друго — сигурно сте забелязали, че при максимална скорост колата не е абсолютно стабилна, а се тресе и приплъзва странично.
Холщайн кимна.
— При хлъзгав път — продължи Кай.
— Дали да не дадем пълна газ — сети се Холщайн — Мислил съм за това. Колата трябва да се олекоти отпред; така ще стане по-стабилна. Причината е в спирането на четирите колела. Ще свалим двете предни спирачки. Това ще помогне.
Холщайн придърпа кабелите на подвижната лампа.
— Наистина ще помогне. Хайде да се залавяме, да свалим оста.
Те работеха трескаво. На светлината на крушките моторът блестеше от смазката. Чуваше се звън на ключове, скърцане на болтове; стана нощ.
— Не сте ли гладен, Холщайн?
— Бихме могли да си поръчаме нещо.
Монтьорът се върна с пушена риба, сирене, хляб и вино. Нямаше как, измиха си ръцете; Холщайн седна на масата, Кай се обърна към стената — в едната ръка парче хляб, в другата — сребристи рибки, а на хартията пред тях — остатъкът от вечерята. Те започнаха да се хранят с огромно удоволствие. Отпиваха и големи глътки възбуждащо вино.
Кай чу вятъра около бараката. Между големите тъмни дупки в стената проникваше приглушена светлина, която се отразяваше, ярка и бляскава, върху металните части. За миг го връхлетяха спомени за вечерта с Фруте и младата Барбара между конете, сред мъглявата светлина на конюшнята. Причу му се глас: „Отново ли си тръгвате, Кай?“
Заслуша се, а после се отърси. — Да започваме да сглобяваме.
Работеха тихо. Кай видя, че привършват. Холщайн бе направил сериозна физиономия.
— А вие, Холщайн, защо сте така мълчалив?
Магията изчезна.
— Не знам — засмя се тай. — Изведнъж ме обзе особено чувство.
— Получих графитна смес за маслото, за да се намали триенето на буталото. Ще видим как действа.
Свалиха колата от криковете и запалиха. Прозорците задрънчаха, бараката се за тресе, виното в чашите се разлюля — като окован великан със свистящи колела в тясно помещение.
Когато след няколко минути ръмженето замря, тайнствено се прокрадна тишината. Кай премери температурата на водата и маслото, опипа цилиндрите; отново запалиха двигателя, моторът издуха целия въздух от бараката; най-сетне се успокои и отслабна, и замря виещ и подсвирващ.
В отмиращата песен от далечината се примеси и един друг тон — тих и упорит, продължителен и усилващ се, преминаващ от тъп тътен до ясен звук на орган, изчезваше и се появяваше отново-още по- силен.
Те се заслушаха. С един скок Холщайн се намери до вратата и я отвори рязко. Нощта навън бе необятна, звездна и хладна. Слушаха напрегнато. Холщайн бе сложил ръце на ушите си, бе отворил широко уста, за да чува по-добре. В нощта ехтеше ясният звук от далечината.
Холщайн се обърна.
— Някаква кола тренира на пистата.
— По това време?
Нощта бе осветена от луната. Но как бе стигнала колата до пистата?
Кай изчака. Без съмнение — това беше мотор, работещ на бързи обороти. В главата му се загнезди една мисъл. Холщайн я прочете в очите му, хукна към бараката и донесе хронометри.
Отправиха се към пистата с велосипеди. Колелетата безшумно газеха шосето. Воят стана по-интензивен и силен; звучеше като брехтене на мощен елен. Ловната страст ги обзе.
