Глава седма
Кай се върна в Милано, ала не докосна автомобила последните два дни преди състезанието. Холщайн се навърташе в паника около него, но нищо не можеше да промени. Най-изненадани бяха Мърфи и Мо Филби.
Мърфи подозираше капан и не напускаше пистата, за да е подготвен за всичко. Холщайн изпадаше в униние, като гледаше как американецът тренира. Мо Филби бе изпълнена със сдържано очакване и извънредна бдителност. Първата вечер прояви следи от сантименталност. Следобед беше с Кай и й се наложи да проумее, че той не реагира и на най-умелата провокация, а просто изпадаше в безкрайна учтивост, идваща като валяк и смилаща всяко камъче по пътя си.
Не й оставаше нищо друго, освен да изчака да премине този му пристъп. Но вечерта нещата тръгнаха още по-зле. Кай бе изгубил изцяло интерес към състезанието и говореше за него като за изложба на говеда. Мо Филби се ядоса много и й бяха необходими неимоверни усилия, за да не премине към американските форми на общуване.
Набързо анализира всички точки и не намери собствена грешка. Явно ставаше дума само за настроение на Кай. Затова тя остана резервирана и не отстъпваше, докато той евентуално официално не се откаже да вземе участие в състезанието.
За сметка на това се осланяше на Лиевен, който бе неотлъчно до нея и не мислеше за нищо друго, освен за ралито. Тя го похвали, но след като Кай си тръгна, не можа да се въздържи да попита дали изобщо ще стартира.
— Естествено — отговори учудено Лиевен.
— Тогава или е прекалено сигурен, че ще спечели… — тя замълча и се вторачи в Лиевен.
— Не искате да спечели, това ли имате предвид? — допълни той. — Нито едното, нито другото. Познавам тактиката му. Последните два дни не иска да чуе нищо за ралито, за да се освободи психически и да се яви на старта спокоен. Винаги постъпва така.
Мо Филби си отдъхна — Лиевен я изгледа изпитателно и си помисли, че прекалено много се занимава с Кай. Това излизаше извън рамките на играта, дори му се стори, че надминава заплетената ситуация между двамата конкуренти. Ясно се очертаваше следа от нещо лично. Той реши да накара Кай да отделя подобаващо внимание на Мо Филби и обмисляше как да придаде на тази си стъпка нюанс на безкористност, защото му бе пределно ясно, че незачитането от страна на Кай поддържаше интереса на Филби и бе убеден, че това би могло да прерасне в трайно, смущаващо влюбване, ако той спечели. Кай трябваше да обърне внимание на Филби, за да не й липсва. Това бе най-благоприятната почва за специалните планове на Лиевен. Откри комбинацията и бе особено горд от злобничката си приумица в тази индиректна инициатива. Беше предвидил тотален дамски гамбит.
Отиде с Филби на ралито, за да е на разположение при евентуални изненади. Предния ден успя да я убеди, че са нещо като съзаклятници. Знаеше, че това ще бъде чудесна опора при една по-късна атака.
Сега му беше необходимо само огромното разочарование на Мо Филби и той тайничко си мислеше, че най-добре би било да спечели състезанието трети.
Малко кокетираше с тази си мисъл, защото винаги поставяше личните си интереси над служебните. Така че имаше различни версии за изход от превръщащата се вече в открит дуел битка Кай-Мърфи.
Доста преди началото на ралито трибуните бяха заети — леха от импресионистично мацнати пъстри петна, които леко потрепваха. Самолети кръжаха над пистата и пускаха рояци рекламни брошури, които долитаха като риби — черни и бели — сред хората и се завихряха на пистата, откъдето бързо бяха измитани от отговорниците на участъците.
Тебеширените правоъгълници на старта просветваха. Боксовете гъмжаха от сини монтьорски престилки, купища гуми — черни и сиви, инструменти помежду им, крикове, бутилки и кофи с вода.
Колите от първия кръг отидоха на старта. Изстрелът проехтя и групата изфуча. Мо Филби, без да погледне пистата, очакваше Кай и Мърфи. Кай пръв дойде при нея. Тя му помаха оживено. Той каза:
— Тръгвам веднага, първият кръг е доста кратък.
Тя сияеше.
— Желая ви успех.
Той се усмихна добродушно.
— Ще видим.
Лиевен бе почти засегнат. Съмненията му се усилиха, като видя Мо Филби така възбудена след тези няколко незначителни думи. Въпреки външното си спокойствие все пак човеколюбивото му настроение се възвърна, след като и Мърфи, който дойде малко след това, бе изпратен с подобни пожелания. Тя е и ще си остане мерзавка, помисли си Лиевен и заряза добрите си намерения.
Първият кръг завърши. Високоговорителите започнаха да викат за купата на Милано. Стартови номера и имена минаваха покрай ушите им. Колите се събраха.
Кай напипа в джоба си монетата на принцеса Парма. Изпълни го топлина; изведнъж чу в ушите си шумоленето на парка, фойерверките и една жена, светлината падаше през рамото й — като с магическа пръчка настроението му се смени и премина в полъх от предчувствие, надежда и желание; сплетени в странна смесица — светла, широка, искряща; хвана здраво кормилото.
Отекна стартовият изстрел, като трепване на муха сред внезапния тътен на машините.
Мърфи застана начело още от старта и водеше групата с трийсетина метра.
Червената му кола грееше отпред като флаг по време на буря.
Мо Филби се изправи. Профилът й се напрегна и застана в тясна, алчна линия, устните й се присвиха.
— Кой е начело?
— Мърфи. Сега минава покрай поляната. Кай…
— Кай?
Лиевен се изправи нервно.
— Кай не е в групата.
— Къде е?
— Къде е Кай?
Филби протегна ръка.
— Там.
Лиевен едва сдържа една ругатня. Бялата кола бе останала на старта.
— Не е потеглил.
Като че бе минала цяла вечност. Колата не помръдваше. Лиевен не можеше да гледа повече. Той се обърна гневно, с опънати до краен предел нерви, стрелна един пълничък възрастен господин, когото изобщо не познаваше и само чакаше да излее яда си, ако другият му бе дал повод.
Мо Филби се взираше в старта. Изведнъж самотното бяло петно забръмча, избуча и избълва облак дим след себе си. Лиевен се обърна и каза с жест на дълбоко разочарование:
— Късно, прекалено късно.
Погледна часовника си, разтърси го, обърна се към Мо Филби и запита колко е часът. След като свериха времето, Лиевен се оживи; смяташе, че Кай е загубил няколко минути, а всъщност бе само на четиридесет и осем секунди след останалите.
Гонката застрашително се приближаваше. Мърфи водеше, беше увеличил преднината си, зад него групата беше доста компактна; а после се появи и Кай, който малко беше наваксал. В третата обиколка Кай беше плътно зад предпоследния. Бавно си пробиваше път напред. След пет обиколки вече беше изпреварил двама, но Мърфи беше на четири километра пред него.
Мо Филби свали ръце от парапета.
— Бавно напредва.
— Ралито е съвсем честно.
— Мислите ли, че ще настигне — тя се поправи, — че ще успее да навакса още?
— Има още петнайсет обиколки. За момента не може да се говори за шансове Дори и за тези на
