Той едва стигна до колата си.
В бокса се сблъска с Мърфи, който веднага го поздрави за отличното му шофиране. Кай продължи церемонията, като поздрави Мърфи с победата. Мърфи, от своя страна, в изблик на честност обясни, че без произшествието на Кай никога нямаше да спечели, тъй като появилите се в колата дефекти го били забавили много.
— Беше по-скоро щастие, отколкото нещастие — засмя се Кай.
Мърфи го погледна неразбиращо.
— Счупено бутало? — попита той делово.
Организаторите на ралито спасиха Кай от отговора, те не бяха на себе си. Не знаеха какво точно да предприемат в този случай. С поведението си Кай беше нарушил регламента, но това беше без значение, тъй като не беше спечелил.
Те го наобиколиха; дали е имал причина; той спокойно можел да продължи — при тези малки кученца колата не би помръднала, дори и да ги беше сгазил, най-вероятно дори и не би усетил удара.
Кай кимна сериозно.
— Свалихте ми товар от плещите. Ще го запомня за следващия път.
Дали били негови кучетата; дали познавал дамата. Първите репортери бяха стиснали моливите между пръстите си, готови за старт.
Сега Кай стана нерешителен и разбра, че е много просто да се извърши смела постъпка, но по-трудно след това може с убедителни доводи да се задоволи любопитството на околните. Всяко нещо трябваше да си има обяснение, причина, иначе те гледат недоверчиво Причини, причини — в това се състои световното злочестие.
Кай избяга при Фруте и поздрави приятелите си.
Глава осма
Заливите се изпълваха със сребърно и синьо. И все по-силно контурите на хълмовете свиреха като тънки струни на цигулка в тон с последните слънчеви лъчи. След това светлината се плъзна над тях, като че говореше насаме със зеленото небе. Кай седна на килима до Фруте.
— Вече два часа мълчим и се оставяме на времето, Фруте. Това е сигурен знак, че човек е замислен или определя настроението си. Обидихме Мърфи. Не бях си го и помислял по време на състезанието. Ние всъщност се оказахме позьори, а нали точно с подобно нещо болезнено се сблъскахме преди десетина години. Останахме си само с едно макар и предизвикано одобрение. Това е присъщо на истинския песимист. Мо Филби, е не е толкова важно. Приятно е и едновременно толкова обезпокояващо; може би и тя е засегната, а може би не е; ще се разбере някак си. Но ето и Барбара, Фруте, Барбара, с която всичко започва отново, раздвоението нахлува в сърцето ти и вече си отвъд, при нея. Барбара е не просто жена, Фруте, тя е принцип. Кръстопът, на който човек трябва да се определи. А всяко преопределяне е неприятно. По-добре е да изчакаме и временно да насочим усилията си в противоположната област. Това помага повече от размисъла. И без това недооценяваме мисленето. А после и Лилиан Дънкърк. Трудно е да се предприеме нещо, защото тя е толкова особена, Фиола твърди, че обичала граф Курбисон. Лилиан Дънкърк… Трябва да внимаваме, Фруте!
Мърфи изгледа косо Мо Филби.
— Кай трябваше да стане актьор, а не пилот.
— Това е трудна професия — отвърна язвително тя. — А той всъщност пилот ли е?
— Явно обича ефектите. Така постъпват всички аматьори.
— Смятам, че е доста добър за аматьор.
— Той е шарлатанин, който спекулира с чувствата на трибуните.
— Самият той си призна вчера.
— Само за да ни обърка. Каква друга причина би могъл да има?
Мо Филби се наведе и го запита приятелски:
— А вие, самият, имахте ли някаква причина?
— Той постъпи нечестно.
Тя с досада вдигна рамене.
— Хората го намират шик и светски.
— За това могат да се намерят и по-подходящи поводи. Той превърна състезанието във фарс и се отнесе безцеремонно към конкурентите си. Направи го нарочно — После изръмжа: — Повярвайте ми, Мо, ако знаех защо е спрял, щях да спра и аз; дори и да се бях преобърнал, нямаше да премина финала. — Той повдигна очи в очакване. — Това беше неравна битка, в която Кай имаше право само да спечели, а аз — само да загубя.
— Ставате доста безвкусен, Мърфи. А освен това, сантименталността не ви отива.
— Не ми е приятно; не съм акробат на чувствата. Но има неща от миналото, които така се срастват с човека, че издържат на всички промени и изискват специално отношение. Заедно ядяхме сладолед и слушахме френски думи; Мо, вие всъщност бяхте доста объркана; всеки беше за другия олицетворение на неясните представи и без да го осъзнаваме. Ние си помагахме. Сега отдавна сме надраснали общото и всеки сам се огражда с неща, които вече не може просто да подмине, както преди; но в нас са останали спомени, една определена частица търси вашето име, за да се защити — това не е малодушие, а — простете ми за израза — нежност към другия.
Мо Филби се усмихна.
— Вярно е, че ядяхме сладолед, Мърфи, и плувахме заедно до яхтата. Но откога сте станали така чувствителен, че искате да съхраните спомените?
— Откакто кръстосахме шпаги с един позьор, който бърка пистата със салон.
— Мърфи, избухливостта ви говори, че сте сериозно засегнат. Признайте си честно — зад целия ви гняв стои ясното съзнание, че стига да беше поискал, Кай щеше да спечели.
Мърфи седеше в креслото си без да помръдне. Мо Филби го наблюдаваше с любопитство. Очакваше избухване, но той започна меко:
— Да бъдем честни и двамата — не защитавам никакви спомени, а едно бъдеще. Моля, подигравайте ми се. Защитавам вас, Мо, за себе си. Защо ли? Така съм решил и вие го знаете.
— Завиждам ви за откритостта. Сещам се, че на два пъти ми правихте предложение да се омъжа за вас. Аз не можех да ви отговоря нищо и бързо ги забравих. Сега ме карате да се замисля. Вие притежавате много от чертите на съпруг. В момента дори имам чувството, че сме се родили женени. Добре сте запознат с поведението на опитен съпруг. Разтапяте се от етичност и човеколюбие. Какво ви става?
— Бесен съм!
— Още по-зле! Страдате от недоизказан гняв. — Тя одобри негодуванието му. — Вие самият току-що говорихте за комплекси, та да останем на темата. Ще се оправите, Мърфи.
— Напоследък имате склонност към психологични шеги. Тази област ми е малко чужда и няма да стигнем много далеч. Нека да си поговорим, както в Тексас!
— Значи, делово?
— Открито. Да оставим чувствата настрана. Знаете, че искам да ви задържа. Премислил съм добре, познавам и тези ви качества, които не одобрявам Познавам ги и се опитвам да им дам отпор. Не можете да промените моето решение. Откъде е дошло така непоколебимо, не мога и не искам да ви давам обяснения. Искам да ви задържа, Мо. Но вие харесвате играта, добре. — Той направи един успокоителен жест с ръка. — Знаете какво имам предвид, жонглираме, задържане на дъха, лутане насам-натам — възбуждащо, но и опасно. Играйте, Мо.
Тя го гледаше с полупритворени очи и с нищо не показваше колко е напрегната при този сблъсък, който всъщност бе очаквала отдавна.
Той продължи:
— Сега играете отново и противникът ми е Кай.
— Кай — засмя се тя.
— Да, но веднъж завинаги трябва да се сложи край. Това, което за вас бе игра, аз смятах за спорт. Исках да вярвам, че е така. Първият етап мина. Ралито в Монца бе превърнато във фарс. Следва
