Фиола се замисли:
— Може би мимолетните срещи притежават особена грация. Защо мислите, че всяка крачка към сближаване разочарова?
— Не разочарова, а само показва по-малко. Установява, изяснява, създава отношения, съвсем грубо казано, разрушава магията.
— Това е теория.
— Сигурно — призна Кай. — Навярно е глупаво да се живее така. Нелепо е да се живее според принципи, пък били те и погрешни. Теорията е лекарство — вземаш го, когато имаш нужда и по възможност в софистично претеглена дозировка.
— Така е удобно.
— Всяко удобство има едно предимство — че е удобно. И още едно — винаги е под ръка. Но защо човек не използва теориите в собственото си битие?
— За тази гледна точка има само едно определение: неморално — каза Фиола, като при това направи гримаса.
— Е, не липсва и логика, а това е добре. Логиката е скрита само във върха на пръстите на прогреса. После цели поколения се гордеят с нея. От друга страна парализира чувствата, ако под него не се разбират елементарните емоции, а гъвкавото активно участие на духа, подобно на гръбнака на котка — подвижен, пружиниращ и винаги готов за скок. Логиката създава великолепна стандартна ситуация на превъзходство, всяка догадка става излишна, макар че и вън от логичното би могло да има добри решения. По този начин значимото остава изолирано, далеч от професори и банкери.
Фиола допълни шеговито:
— И от прилежни работливци.
Кай извади цигарите:
— Да не си разваляме настроението с проповеди. Смятам, че достатъчно го развалихме.
— Много лошо. Трябва да се направи нещо.
Сега креолите свиреха на банджо и саксофон. Между силуетите на присъстващите отново се появи профилът на танцуващата жена.
— Прав сте — каза Фиола. — Нещо трябва да се направи, нещо различно, особено при вида на тази танцуваща жена. — Той се усмихна на Кай с блестящите си зъби. — Да се опитаме да взривим една рулетка.
— Хайде.
И тръгнаха.
— Мисля, че сме твърдо решени — весело сподели Фиола.
— Така е. И имаме основание.
— Искам да кажа, че и моралът е на наша страна. Така че ще залагаме още по-внимателно.
Точно пред входа Фиола хвърли жетон през рамо.
— Жертвоприношение за Меркурий.
— По-скоро за Венера — Кай посочи една проститутка за по сто франка, която с почуда вдигна неочаквано падналата в краката й печалба и им изпрати въздушна целувка. — Това със сигурност означава късмет.
Хвърлиха бегъл поглед към рулетките. Кай заложи пръв. Фиола си водеше записки. Залозите бяха високи, играта беше във вихъра си; край на суетенето и разговорите, нервите бяха опнати до краен предел, флуиди се стелеха във въздуха…
Банката направи няколко големи удара на нулата. Балканджията разби кутията с паяка и се предаде. Мястото му зае закръглена белгийка. Като квачка, която мъти, тя се насади върху специалната възглавница, с която накара да облекат стола и заразмахва пълните си ръце с мудни движения над масата.
Кай опипа рулетката. Спечели три пъти на червено и опита с цялата печалба върху нечетно, спечели отново, осигури си първата дузина, утрои сумата, после и на каре, и накрая постави цялата сума върху седмицата. Това бяха всичките пари, които имаше в себе си.
Напрежението от играта го накара да се съсредоточи дотолкова, че за него не съществуваше нищо друго, освен зеленият плот на масата, която сякаш бе обладана от неестествени сили. Числата се сливаха като във водовъртеж, и изведнъж като че светкавица открои едно единствено число — ярко и огромно. Пое топчето, то се залюля, потрепна и се закова на седем. Кай спечели.
Вече поуспокоен, му хрумна, че се повтаря ситуацията от преди час. Като че ли колелото на времето се бе завъртяло обратно и му предоставяше още един шанс. Тогава мигът го грабна и отнесе, и той повтори действията си от преди — заложи отново на седем.
Фиола, който бе загубил всичко, направи заклинателен жест. Дори и крупието се подвоуми. Въпреки всичко Кай сложи залога. Загуби и заложи отново. Три пъти крупието прибра най-високия залог в банката. След още няколко удара пред Кай нямаше вече нищо. Банката възстанови загубата си.
Кай понечи да стане, но като се опираше на масата, усети под ръката си нови жетони. Някой му ги бе поставил незабелязано. Едва сега обърна внимание, че една жена отдавна седеше и играеше до него — сепна се; тя бе му пробутала жетоните, но той не я познаваше. Жената се обърна към него и му каза тихо, но твърдо:
— Трябва да заложите на следващата игра.
Няколко секунди Кай се колеба. Играта престана да бъде поредица от залагания, които можеш да прекъснеш, щом ти скимне; бе се превърнала в самостоятелна сила, обсебила цялата маса, със собствени задължителни правила. Беше подчинила ситуацията и нищо друго нямаше значение. Цялата зала се бе сляла в едно цяло от очакване и предчувствия, трескаво тръпнещо и напрегнато до краен предел.
Наистина всички, които седяха тук и се чувстваха споени в единен фронт, разбираха Кай и не биха му попречили да вземе чужди жетони и да продължи играта, защото истинският играч използва вълнуващата магия, която предхожда и съпровожда всяка серия, и знае добре, че пропуснатото залагане би унищожило вълшебството и никога не може да се навакса.
Въодушевената групичка играчи усещаше, че трябва да се вземе съдбоносно решение, че трудна серия очаква Кай и всеки бе готов да заложи. Никой не бе забелязал, че той няма пари за залагане, иначе познатите биха му заели. Самият той би могъл да се обърне към тях за помощ, но играта бе толкова бърза, че нямаше никакво време и щеше да пропусне поне едно залагане. Това би довело до лош резултат, ново начало и абсурден опит за преиграване.
Единствено тази игра, следващата, изискваше от Кай да заложи.
Крупието вече придърпваше залозите и хвърли поглед към него. Кай видя, че Фиола усети случващото се, бързо надписа една визитка и я подаде. Почувства до себе си и около себе си сродни души, той в последния момент постави жетона от непознатата на червено и залогът му веднага се удвои.
Върна залога с кратко кимване за благодарност и постави на нечетно, червено, и две числа. Уцели числата. Една тройна серия отнесе много от жетоните на белгийката. Тя нервно се изсмя и си тръгна. На нейно място се появи костенурката с куп банкноти, плътно изписан бележник-талисман и система — нищо лошо не би могло да ги сполети.
Кай притисна отново банката. Жената до него прозря намеренията му и се включи. Фиола също купи жетони срещу визитката си и започна отново, но банката изплащаше само ако има покритие, тъй като бразилецът загуби много.
В залата имаше още една рулетка. Фиола се изправи и заложи едновременно и там. Кай го последва. Малко след това костенурката изчезна. Вместо нея дойде Бърт и заигра с останалите срещу банката.
Вестта за безумния дуел се разпространи бързо. Останалите зали опустяха. Подредени в няколко реда зад масата, някои стояха още с вестниците от читалнята в ръце. Едно крупие дори сбърка при пресмятанията — нещо нечувано.
Треската беше заразна. Все повече хора залагаха и участваха в битката. Въпреки голямото напрежение се играеше разумно. Местата с удвоени и утроени залози бяха ангажирани.
Банката отслабваше бавно, но сигурно. Тя наистина спечели някои едри залози, но като цяло бе
