— Значи си дошла в Лондон с надеждата да откриеш истинската си самоличност? — обърна се Ролф към Беатрис.
— Да, Касия смята, че съм от града. Надяваме се, че ако имам семейство, те живеят тук.
— И какво те доведе до това заключение, госпожо? — обърна се Ролф към съпругата си.
— Всъщност е съвсем просто. Нощницата, която Беатрис е носела, когато Данте я намерил на пътя през нощта, носи знака на мадам Олга.
— А, да, твоята чудесна шивачка. И тъй като ти си една от най-важните й клиентки, със сигурност си го разпознала веднага.
— Разбира се — засмя се Касия.
— Странно — рече Ролф. — В града съм от почти седмица, а не съм чул съобщение за изчезнал човек. Предполагам, че си от богато семейство, Беатрис, като съдя по маниерите ти и от факта, че си носила дреха от толкова луксозна шивачка като мадам Олга.
— И като се имат предвид няколкото откъслечни спомена, които изникнаха в главата й — прибави Данте, — не можем да изключим възможността някой да е искал нарочно да й навреди. Особено сега, след като научаваме, че не се е и споменало за нейното изчезване.
Четиримата потънаха в мълчание, всеки от тях замислен за този обрат на събитията.
— Хрумна ми! — извика неочаквано Касия. — Кордилия!
Ролф изстена:
— Ох, ето че приближава беда!
— Извинявай! — каза Беатрис. — Коя с Кордилия?
— Кордилия е моя приятелка. Тя живее тук в града, в Уайтхол. Ще знае, ако е докладвано за изчезването ти в двореца. Отначало си мислех да отида на посещение при Негово величество и да го попитам направо, но това би предизвикало нежелано любопитство. Също така възнамерявах да те заведа при мадам Олга и да я попитаме за нощницата, но сега не смятам, че това е правилното решение.
— Защо?
— Защото — довърши Ролф вместо съпругата си — ако някой е искал да ти навреди, не бива да го известим за завръщането ти в града.
— Съгласен съм с вас. Трябва да действаме предпазливо — прибави Данте.
— Точно така — каза Касия, изправи се и отиде до едно малко писалище в ъгъла на стаята. — Незабавно ще изпратя съобщение на Кордилия в двореца и ще я поканя да дойде днес следобед за ранна вечеря. Ако имаме късмет, тя дори може да те разпознае, Беатрис, което ще направи въпроса с откриването на самоличността ти многократно по-прост.
Всички глави се обърнаха към Беатрис, която влизаше в трапезарията по-късно същата вечер.
— Значи това е момичето — каза елегантно облечена брюнетка в рокля от леденосин сатен. Всъщност всички допълнения към тоалета й, дори малкото букетче цветя на лявото й рамо, бяха в същия цвят. — Ела по-близо — каза тя, усмихна се на Беатрис и протегна ръце към нея. — Сигурно си ужасно объркана, скъпа.
— Меко казано.
Жената се усмихна.
— Аз съм Кордилия Фаншоу. Това е съпругът ми Пърсивал, граф Хаслит. Моля те, наричай ме Кордилия. — След това се вгледа внимателно в нея. — Знаеш ли, изглеждаш ми някак позната, но не мога да се сетя откъде. — Тя присви очи и постоя така известно време, после поклати глава. — Не, съжалявам, но не те познавам. С Пърси напуснахме Лондон малко преди избухването на чумата, защото бяхме повикани в провинцията. Казваш, че е при теб от две седмици, Данте? Знаеш ли на колко години си, скъпа?
— Не.
— Е, изглеждаш млада. Може би още не си излизала в обществото.
— Възможно е — каза Касия, — но е идвала в града поне веднъж, защото се е сдобила с нощница, изработена от мадам Олга.
— Попита ли мадам Олга? — заинтересува се Кордилия.
— Не — обади се Данте. — Съществува възможността някой да е искал да причини зло на Беатрис. Трябва да внимаваме да не издадем, че е жива и здрава.
— Разбирам. — Кордилия помисли малко. — Хрумна ми нещо!
— О, не! — рече Ролф. — Загазихме!
Кордилия му хвърли кос поглед.
— Ролф, нима искаш да оставиш у това мило момиче впечатлението, че не ме харесваш?
— Милейди, обожавам ви до върха на модните ви обувки.
— Касия, как търпиш този мъж?
Касия се засмя.
— Изключително трудно.
Кордилия поклати глава.
— Ето какво предлагам. Касия, с теб ще отидем при мадам Олга. Ще й покажем нощницата и ще я попитаме за кого я е правила. Ще й кажем, че е принадлежала на едно младо момиче, гостенка на бала при отварянето на Рейвънууд.
— Но тогава имахме двеста гости!
— Точно така. Ще кажем на мадам Олга, че не знаем името на това младо момиче, но ще й опишем Беатрис.
Очите на Касия светнаха.
— Да, по този начин няма да разкрием на мадам Олга нищо, което не желаем, и ще избегнем всякакви подозрения. Ти си истински гений, Кордилия!
Кордилия се усмихна и стисна ръката на Беатрис:
— Остави на нас, скъпа.
Малкото сребърно звънче, което висеше над вратата в старомодното, но изискано ателие, издрънча леко при влизането на Касия и Кордилия.
Дребна жена с лъскава червена коса, прибрана в моден кок на темето с набрани панделки по края, подаде глава от вратата на задната стая.
— А! Мили дами, колко се радвам да ви видя!
Мадам Олга беше дошла в Лондон от Франция малко след възстановяването на Чарлз II на трона. Отначало си бе отворила малко ателие в не тъй изискан квартал на града и живееше скромно. Славата й бе дошла с помощта на Касия, която, след като веднъж нае мадам Олга заради един каприз и остана доволна от работата й, убеди кралицата, Катрин от Браганза, също да използва услугите на тази шивачка. Не след дълго всяка дама в града, която вървеше в крак с модата, копнееше да има оригинална дреха на мадам Олга. Малко след това мадам Олга се бе преместила на по-престижната улица „Сейнт Джеймс“.
Но никога не забрави на кого дължи успеха си, затова никога не искаше предварително уговорен час за Касия и най-близките й приятелки.
— Добър ден, мадам Олга — каза Касия. — Как сте?
Шивачката вдигна очи към небесата.
— Толкова сме заети! Всички се връщат в града наведнъж. Имаме поръчки за петнадесет месеца напред, а всички искат роклите си максимално бързо. Момичетата ми работят денонощно, за да свършат работата, но ще се погрижа вашата поръчка да бъде първа в списъка.
Касия се усмихна:
— Днес това няма да се наложи, макар че много скоро ще ви помоля за няколко по-широчки отпред рокли.
— О! Вие сте бременна! — Мадам прегърна Касия и я целуна по бузата.
— Да, но не това е целта на посещението ни. — Тя извади дрехата и я показа на мадам Олга. — Опитвам се да разбера коя е притежателката на тази нощница, мадам. Въпросната дама е била на откриването на Рейвънууд преди немного време и не си я е взела. Носи вашия знак и се надявам, че ще можете да я разпознаете.
