всемогъщи и наистина настоява хората да коленичат. Аз лично не вярвам, че филмът ще бъде завършен, освен ако и докато не се оправи с психическото си здраве, което аз откровено смятам за засегнато. Първо болестта му, след това самолетната катастрофа, след това нещастната любов: могат да бъдат разбрани проблемите на човека.
А имаше и по-злостни слухове: неговите данъчни далавери се разследвали; полицаи го били посетили, за да задават въпроси за смъртта на Реха Мерчант и съпругът на Реха, кралят на сачмените лагери, бил заплашил да „счупи всички кокали в тялото на копелето“, така че за няколко дни Джебраил е трябвало да бъде придружаван от телохранители, когато използвал асансьорите в Еверест Вилас; а най-лошото от всичко били намеците за нощните му посещения на градския район на червените фенери, където, както се твърдеше, често посещавал определени заведения на Форас Роуд, докато дада не го изхвърлили, защото жените били наранявани.
— Казват, че някои от тях били сериозно наранени — каза Джордж. — Че трябвало да бъдат платени големи подкупи. Не зная. Хората приказват какво ли не. Тази Пимпле рипна, разбира се, право при победителите. Мъжът, който мрази жените. Тя самата се изкарва звезда и femme fatale от цялата работа. Но има нещо не наред у Фаришта. Чух, че познаваш човека — завърши Джордж, поглеждайки Салахудин: който се изчерви.
— Не много добре. Само заради самолетната катастрофа и въобще.
Той беше смутен. Изглежда Джебраил не беше успял да избяга от вътрешните си демони. Той, Салахудин, беше повярвал — сега се оказа наивно, — че събитията по време на брикхолския пожар, когато Джебраил спаси живота му, донякъде ги бяха пречистили и двамата, бяха тласнали тези дяволи във всепоглъщащите пламъци; че фактически любовта беше показала, че може да прояви очовечаваща сила, толкова голяма, колкото тази на омразата; че достойнствата могат да преобразяват хората също толкова, колкото порока. Но нищо не беше вечно; излезе, че никое лечение не е завършено.
— Филмовата индустрия е пълна с ненормалници — разпалено казваше Сватилеха на Джордж. — Само се погледни, мистър.
Но Бхупен стана сериозен.
— Винаги съм гледал на Джебраил като на положителна сила — каза той. — Актьор от малцинството, който играе роли от много религии и бива приеман. Ако е изгубил популярност, това е лош знак.
Два дни по-късно Салахудин Чамча прочете в неделните вестници, че един международен екип от алпинисти на път да опита изкачване на Скрития връх е пристигнал в Бомбай; и когато видя, че сред отбора е прочутата „Кралица на Еверест“ мис Алилуя Коун, той имаше странното усещане, че е преследван, усещане, че сенките от въображението му излизат в действителния свят, че съдбата придобива бавната, съдбоносна логика на сън.
Сега зная какво е призрак — помисли си той. — Недовършена работа, ето какво е.
Пребиваването на Али в Бомбай през следващите два дена започна да го занимава все повече и повече. Съзнанието му настояваше да прави странни връзки между например явното възстановяване на краката й и края на връзката й с Джебраил: сякаш той я беше осакатявал със своята ревнива любов. Неговото рационално съзнание знаеше, че всъщност проблемът с дюстабана предхождаше отношенията й с Джебраил, но той беше навлязъл в странно мечтателно настроение и изглеждаше глух за логиката. Какво в действителност правеше тук? Защо наистина беше дошла? Той стигна до убеждението, че някаква ужасна орис е предопределена от съдбата.
Зини, чиято работа в операционната, лекциите в университета и организирането на човешката верига не й оставяха сега никакво време за Салахудин и неговите настроения, погрешно смяташе съсредоточеното му мълчание като израз на съмнения — във връщането му в Бомбай, във въвличането му в политическа дейност от вид, който винаги му е бил омразен, в нея. За да прикрие страховете си, тя му говореше под формата на лекции.
— Ако си сериозен в отърсването си от своята чуждестранност, Салад баба, тогава не изпадай вместо нея в някаква безкоренна забрава. О’кей? Ние всички сме тук. Всички сме точно пред теб. Ти наистина трябва да направиш един опит да се запознаеш като възрастен с това място, това време. Опитай се и прегърни този град такъв, какъвто е, не някакъв детски спомен, който едновременно те прави носталгичен и те разболява. Приближи го до себе си. Действително съществуващото място. Направи неговите грешки свои. Стани негово създание, принадлежи му.
Той кимаше отсъстващо и тя, мислейки, че той се готви да я напусне отново, се втурна навън с такава ярост, че го остави дълбоко учуден.
Дали да телефонира на Али? Беше ли й казал Джебраил за гласовете?
Дали да се опита да се срещне с Джебраил?
Нещо предстои да се случи, предупреждаваше вътрешният му глас. Ще се случи и не знаеш какво е и нищичко не можеш да промениш. О, да: ще е нещо лошо.
То се случи в деня на демонстрацията, която въпреки всички трудности мина с твърде голям успех. Съобщиха за няколко малки сблъсъка в района Мазагаон, но общо взето проявата беше дисциплинирана. Наблюдатели на КП(м) съобщиха за непрекъсната верига от мъже и жени, държащи се за ръце от единия до другия край на града, и Салахудин, стоейки между Зини и Бхупен на Мохамед Али Роуд, не можеше да отрече силата на гледката. Много хора във веригата бяха просълзени. Заповедта да се хванат за ръце беше дадена от организаторите — Сватилеха изпъкваше между тях, пътувайки в задната част на един джип с мегафон в ръката — точно в осем сутринта; един час по-късно, когато върховият трафик на града достигна своя клаксониращ връх, тълпата започна да се разпръсква. Обаче въпреки хилядите, взели участие в проявата, въпреки мирния й характер и положително послание образуването на човешката верига не беше показано по новините на Дордашан телевизия. Нито пък Всеиндийското радио съобщи за събитието. Мнозинството на подкрепящата правителството преса на местните езици също пропусна всякакво споменаване… Един всекидневник на английски език и един неделен вестник отпечатаха репортажи; това беше всичко. Зини, спомняйки си за отношението към веригата в Керала, беше предсказала това оглушително мълчание, докато тя и Салахудин вървяха пеш към вкъщи.
— Това е комунистическо шоу — обясни тя. — Така че официално не е събитие.
Какво беше обсебило заглавията на вечерните вестници?
Какво крещеше на читателите с огромни букви, докато на човешката верига не беше разрешен и шепот с дребен шрифт?
Тялото на уважавания филмов продуцент С. С. Сисодия било открито от домашната прислуга, лежащо в центъра на килима в дневната на апартамента на прочутия актьор мистър Джебраил Фаришта с дупка в сърцето. Мис Алилуя Коун намерила смъртта си в смятано за свързано с първия случай произшествие, падайки от покрива на небостъргача, от който няколко години по-рано мисис Реха Мерчант беше хвърлила децата и себе си върху цимента долу.
Сутрешните вестници бяха по-малко двусмислени за последната роля на Фаришта. ФАРИШТА Е
