три свята, чакайки края.
— Хайде, абба327 — появи се той с весела маршова стъпка пред него. — Време е да ти спасим живота.
Все още на мястото си на една полица в кабинета на Ченгиз: някаква си медно-пиринчена лампа, за която смятаха, че има силата да изпълнява желания, но досега (защото никога не я бяха потърквали) неизпитана. Донякъде потъмняла, сега тя гледаше надолу умиращия си собственик и от своя страна беше наблюдавана от единствения му син. Който за един миг беше силно изкушен да я свали, потърка три пъти и да поиска от джина с тюрбан на главата магия… обаче Салахудин остави лампата на мястото й. Тук нямаше място за джинове, вампири или ифрити; не можеха да бъдат разрешени духове или фантазии. Никакви магически формули; само безсилието на хапчетата.
— Тук е лечителят — пропя Салахудин, тракайки с малките шишенца, събуждайки баща си от сън.
— Лекарства — Ченгиз гримасничеше по детски, — Бърр, гадост, уух.
Тази нощ Салахудин накара Насрийн и Кастурба да спят удобно в собствените си легла, докато той бдеше над Ченгиз от един дюшек на пода. След среднощната си доза изозорбид умиращият мъж спа три часа и след това трябваше да отиде до тоалетната. Салахудин фактически го вдигна на крака и беше учуден от лекотата на Ченгиз. Той винаги е бил тежък мъж, но сега беше жив обяд за напредващите ракови клетки… В тоалетната Ченгиз отказа всякаква помощ.
— Той няма да те остави и едно нещо да свършиш — оплака се с любов Кастурба. — Какъвто си е плах човек.
По пътя обратно в леглото той се облягаше леко на ръката на Салахудин и се влачеше напред на плоски стъпала в стари износени домашни пантофи, докато останалата му коса стърчеше под смешни ъгли, а главата му бе протегната клюнообразно напред върху мършавия крехък врат. Салахудин внезапно закопня да вдигне стария човек, да го залюлее на ръце и да запее нежна утешителна песен. Вместо това той избъбри в този най-малко подходящ момент, молба за сдобряване.
— Абба, аз дойдох, защото не исках между нас повече да има недоразумения…
Шибан идиот! Да те направи дяволът на въглен, страхливецо белосан328. Посред проклетата нощ. И ако не е разбрал, че умира, тази малка реч пред смъртния одър със сигурност му е позволила да го направи. Ченгиз продължи да влачи крака, натискът върху ръката на сина му се увеличи съвсем слабо.
— Това вече няма значение — каза той. — Забравено е, каквото и да е било.
На сутринта Насрийн и Кастурба пристигнаха в чисти сарита, изглеждаха отпочинали и се оплакваха:
— Беше толкова ужасно да спим далече от него, че не мигнахме.
Те се хвърлиха върху Ченгиз и техните милувки бяха толкова нежни, че Салахудин изпита чувството, че шпионира интимни моменти, както се случи на сватбата на Мишал Суфян. Той тихо излезе от стаята, докато тримата любовници се прегръщаха, целуваха и плачеха.
Смъртта, великият факт, плетеше своята магия около къщата на Скендъл Пойнт. Салахудин й се предаде като всички останали, дори и Ченгиз, който през този втори ден често се усмихваше със старата си мошеническа усмивка, онази, която казваше: зная какво става, ще участвам, не мислете, че сте ме излъгали. Кастурба и Насрийн непрекъснато се суетяха над него, вчесвайки косата му, придумвайки го да яде и пие. Езикът му беше уголемен в устата, правеше думите му малко неясни и преглъщането трудно; той отказваше всичко влакнесто или жилаво, дори пилешките гърди, които беше обичал цял живот. Лъжица супа, картофено пюре, лъжичка яйчен крем. Бебешка храна. Когато сядаше изправен в леглото, Салахудин сядаше зад него: Ченгиз се облягаше на тялото на сина си, докато ядеше.
— Отворете къщата — изкомандва Ченгиз тази сутрин. — Искам да видя няколко усмихнати лица тук вместо вашите три навъсени сурати. Така след дълга пауза дойдоха хора: стари и млади, полузабравени братовчеди, чичовци, лели; неколцина приятели от старото време на националистическото движение, остарели в покер среброкоси джентълмени с ахкани329 и монокли, служители на различните фондации и филантропични организации, създадени преди години от Ченгиз, съперници-производители на селскостопански течности за пръскане и изкуствен тор. Истинско пликче с бонбони асорти, помисли си Салахудин; но също така се възхити как красиво се държеше всеки в присъствието на умиращия мъж: младите говореха задушевно с него за живота си, като че го уверяваха, че самият живот е непобедим, предлагайки му богатата утеха да бъде член на великата процесия на човешката раса, докато старите събуждаха миналото, така че той разбираше, че нищо не е забравено, нищо не е изгубено; че въпреки годините самоналожено уединение той оставаше свързан със света. Смъртта изтъкваше най-доброто у хората; беше добре да ти бъде показано — осъзна Салахудин, — че хората бяха и такива: внимателни, обичащи, дори благородни. Ние все още сме способни на възторг, мислеше той в празнично настроение; въпреки всичко ние все още можем да превъзхождаме. Една красива млада жена — на Салахудин му хрумна, че това сигурно беше негова племенница и той се почувства засрамен, че не знае името й — правеше моментални снимки с „Полароид“ на Ченгиз и неговите посетители и болният мъж много се забавляваше, кривейки се, след това целуваше многото предлагани бузи с една светлина в очите, която Салахудин определи като носталгия. Като празненство на рожден ден е, помисли той. Или: като Бдението над Финеган. Мъртвият отказва да легне и оставя на живите да се забавляват на воля.
— Трябва да му кажем — настоя Салахудин, когато посетителите си тръгнаха. Насрийн сведе глава и кимна. Кастур-ба избухна в сълзи.
Казаха му следващата сутрин, като помолиха специалиста да присъства, за да отговори на всеки въпрос, който Ченгиз би имал. Специалистът Паникар (име, което англичаните със сигурност ще произнесат погрешно и ще се кикотят на това, помисли Салахудин, както мюсюлманите на Факхар)330 пристигна в десет, блестящ от самоувереност.
— Аз би трябвало да му кажа — каза той, взимайки нещата под контрол. — Повечето пациенти се чувстват засрамени, ако позволят на своите най-скъпи да видят страха им.
— Дръжки ще направите — каза Салахудин с такава ярост, че това го изненада.
— Е, в такъв случай — вдигна рамене Паникар, правейки се, че си тръгва, което спечели спора, защото сега Насрийн и Кастурба се помолиха на Саладин:
— Моля, нека не се караме.
Салахудин, победен, въведе доктора при баща си и затвори вратата на кабинета.
— Имам рак — каза Ченгиз Чамчауала на Насрийн, Кастурба и Салахудин след тръгването на Паникар. Той говореше ясно, изговаряйки думата с предизвикателна, преувеличена грижа. — Много е напреднал. Не съм изненадан. Казах на Паникар: „Това ви казах още първия ден. Къде другаде можеше да е отишла всичката кръв?“
Пред кабинета Кастурба каза на Салахудин:
— Откакто дойде, в очите му имаше светлина. Колко беше щастлив вчера, с всички тези хора! Но сега очите му са замъглени. Той няма да се бори.
Този следобед Салахудин се оказа сам с баща си, докато двете жени подремваха. Откри, че той, който винаги беше толкова решителен да вади всичко на показ, да каже думата, сега беше стеснителен и мълчалив, не знаейки как да говори. Но Ченгиз имаше да казва нещо.
— Искам да знаеш — каза той на сина си, — че нямам изобщо никакъв проблем с това нещо. Човек трябва да умре от нещо и не е толкова тежко, както би било, ако умирах млад. Не храня празни надежди; зная, че никъде няма да отида след това. Това е краят. О’кей. Единственото нещо, от което се страхувам, е болката, защото когато има болка, човек губи достойнството си. Не искам това да се случи.
Салахудин беше поразен от благоговение. Първо човек се влюбва отново до ушите в баща си и след това се научава и да го гледа с уважение.
— Лекарите казват, че твоят случай е един на милион — отговори той правдиво. — Изглежда, че ти е
