реквизиран от индийското правителство в замяна на наем колкото за семки и че от много години е зает от мъжко училище, дарът беше разкрит и като измама. Какво го интересуваше Чамча, че училището беше готово да се отнася с него при всяко посещение, което се обезпокоеше да направи, като към гостуващ държавен глава, организирайки манифестации и гимнастически упражнения? Подобни неща допадаха на огромната суетност на Ченгиз, но Чамча не искаше нищо подобно. Важното беше, че училището отказваше да се мръдне; подаръкът беше безполезен и същевременно вероятно и административно главоболие. Той писа на баща си, отказвайки предложението. Това беше последният случай, когато Ченгиз Чамчауала се опита да му даде нещо. У дома се отдръпнаха от блудния син.
— Никога не забравям едно лилице — казваше Сисодия. — Ти си приятел на Мммими. Оцелелият от „Бостан“. Разбрах го веднага, когато те видях да се папаникьосваш на вратата. Надявам се, че не се чучувстваш твърде зззле. Саладин, сърцето му се сви, поклати глава, не, добре съм, честно. Сисодия, сияещ като коляно, грозно махна на една минаваща стюардеса и викна още уиски. — Такъв сссрам за Джебраил и неговата лейди — продължи Сисодия. — Такова хубаво име имаше тя: Алалалилуя. Какъв характер у това момче, колко ревревнив титип. Тежко за едно момодерно момиче. Разразделиха се със скандал. — Саладин отново се оттегли в един престорен сън. Точно се съвзех от миналото. Махай се, махай се.
Той тържествено беше обявил възстановяването си за завършено само пет седмици по-рано на сватбата на Мишал Суфян и Ханиф Джонсън. След смъртта на родителите й в пожара на „Шаандаар“ Мишал беше нападната от ужасно нелогично чувство за вина, което предизвика появата на майка й насън, която й напомняше: „Ако само ми беше подала пожарогасителя, когато те помолих. Ако само беше духала малко по-силно. Но ти никога не слушаш какво ти казвам и дробовете ти са толкова загнили от цигарите, че не можеш свещичка да духнеш, какво остава за горяща къща.“ Под суровия поглед на майка си Мишал се изнесе, взе си стая на друго място заедно с още три жени, кандидатства и получи старата работа на Джъмпи Джоши в спортния център и поведе борба със застрахователните компании, докато не платиха. Едва когато кафене „Шаандаар“ беше готово за отваряне под нейно ръководство, призракът на Хинд Суфян се съгласи, че е време да си замине в отвъдния живот; след което Мишал се обади на Ханиф и го помоли да се ожени за нея. Той беше твърде изненадан, за да отговори, и трябваше — да подаде телефона на един колега, който обясни, че котка е ухапала мистър Джонсън по езика и прие предложението на Мишал от името на онемелия адвокат. Така всички се възстановяваха от трагедията; дори Анахита, която трябваше да живее с една задушаващо старомодна леля, успя да изглежда зарадвана на сватбата, може би защото Мишал й беше обещала нейните собствени стаи в ремонтирания хотел „Шаандаар“.
Мишал беше помолила Саладин да бъде главният й свидетел, като признание за неговия опит да спаси живота на нейните родители и на път за регистрационната служба в буса на Пинкуала (всички обвинения срещу диджея и неговия шеф Джон Маслама бяха оттеглени поради липса на доказателства) Чамча каза на булката: „Чувствам днешния ден като ново начало и за себе си; може би за всички нас.“ В неговия собствен случай имаше байпасна операция и трудността да постигне съгласие с толкова много смърти и кошмарни видения за превръщането му отново в някакъв вид серен демон с разцепени копита. Също така за известно време беше професионално осакатен от толкова дълбок срам, че когато най-после отново започнаха да го наемат клиенти и да молят за някой от гласовете му, например за гласа на замразен грах или на пакет кренвирши, оформени като Петрушка, той чувстваше споменът за телефонните му престъпления да се надига в гърлото му и да задушава въплъщенията още при раждането им. На сватбата на Мишал обаче внезапно се почувства свободен. Беше хубава церемония главно защото младата двойка не можеше да се въздържа да не се целува по време на процедурата и трябваше да бъде подтикната от длъжностното лице (една приятна млада жена, която също посъветва гостите да не пият твърде много този ден, ако възнамеряват да карат кола) да побърза и да изкара думите, преди да стане време за пристигането на следващата сватбарска група. След това в „Шаандаар“ целуването продължи, целувките постепенно станаха по-дълги и по-откровени, докато накрая гостите се почувстваха така, сякаш прекъсват интимен миг, и се измъкнаха тихо, оставяйки Ханиф и Мишал да се наслаждават на страст толкова поглъщаща, че дори не забелязаха тръгването на приятелите им; те бяха забравили и за малката тълпа от деца, която се беше събрала пред прозорците на кафене „Шаандаар“, за да ги зяпа. Чамча, последният гост, който си тръгна, направи на новобрачните услугата да пусне щорите, за голямо разочарование на децата; и тръгна бавно надолу по новозастроената Хай стрийт, чувствайки се толкова лек, че наистина направи един вид смущаващ подскок.
Нищо не е вечно, мислеше той зад спуснати клепачи някъде над Мала Азия. Може би нещастието е континуумът, през който се движи човешкият живот, а радостта е само поредица от блясвания, от острови на течението. Ако не нещастието, то поне меланхолията… Тези мрачни мисли бяха прекъснати от силно хъркане на седалката до него. Мистър Сисодия, с чаша за уиски в ръка, беше заспал.
Продуцентът явно беше хит сред стюардесите. Те се щураха покрай спящата му личност, освобождавайки чашата от пръстите му и премествайки я на сигурно място, разстилайки одеяло върху долната му половина и вълнувайки се одобрително над хъркащата му глава: „Не прилича ли на кученце? Един малък симпатяга, кълна се!“ Неочаквано Чамча си спомни за дамите от обществото в Бомбай, потупващи го по главата по време на малките майчини soiree, и отблъсна сълзи на изненада. Сисодия наистина изглеждаше леко вулгарен; беше свалил очилата си преди да заспи и тяхното отсъствие му придаваше странно гол вид. В очите на Чамча той не приличаше на нещо повече от огромен лингам. на Шива323. Може би това беше причината за неговата популярност сред дамите.
Прелиствайки разсеяно списанията и вестниците, които му бяха предложени от стюардесите, Саладин случайно попадна на един стар познат с неприятности. Прочистеното от Хол Велънс Шоу на извънземните се беше провалило напълно в Съединените щати и свалено от екран. Още по-лошо, неговата рекламна агенция и клоновете й бяха погълнати от един американски Левиатан и беше вероятно Хол да е на път да бъде изхвърлен, завладян от отвъдатлантическия дракон, който той беше тръгнал да опитомява. Беше трудно да изпита съжаление към Велънс, безработен и паднал до няколкото си последни милиона, изоставен от своята любима мисис Торчър и нейните приятелчета, изхвърлен в забравата, запазена за паднали фаворити заедно с фалирали експерт-предприемачи и търгуващи с вътрешна информация финансисти, и бивши министри- отстъпници; но Чамча, летящ към смъртния одър на баща си, беше в толкова възбудено емоционално състояние, че успя да предизвика една прощаваща буца в гърлото си дори за злия Хол. На чия ли маса край басейна, чудеше се неопределено той, свири Бейби сега?
В Индия войната между мъжете и жените не показваше признаци на отслабване. В „Индиън Експрес“ той прочете справката за последното „самоубийство на младоженка“. Съпругът, Праджапати, е изчезнал. На следващата страница в седмичните малки обяви родителите на млади мъже все още изискваха, а родителите на млади жени гордо предлагаха булки с „пшеничен цвят“. Чамча си спомни приятеля на Зини, поета Бхупен Ганди, който говореше за подобни неща със страстна горчивина. „Как да се обвиняват другите, че имат предразсъдъци, когато собствените ни ръце са толкова мръсни? — беше произнесъл с патос той. — Много от вас в Британия говорят за преследване. Добре, не съм бил там, не познавам вашето положение, но според моя личен опит никога не съм бил способен да се чувствам удобно, описван като жертва. Според класовата терминология очевидно не съм. Дори в културно отношение тук намираш целия фанатизъм, всички действия, свързвани с потиснически групи. Така докато много индийци са несъмнено потискани, аз не мисля, че някой от нас има право да претендира за подобно бляскаво положение.“
„Проблемът с радикалната критика на Бхупен — забеляза Зини — е, че реакционери като Салад баба тук обичат да я поглъщат лакомо.“
Бушуваше един оръжеен скандал; беше ли платило индийското правителство подкупи на посредници и след това тръгнало да ги прикрие? Огромни суми са забъркани, доверието в премиер-министър а беше отслабено, но на Чамча не можеше да се досажда с нещо подобно. Той зяпаше мътната фотография на една вътрешна страница — неясни подпухнали форми, плуващи в големи количества надолу по река. В един северноиндийски град е имало клане на мюсюлмани и техните трупове били захвърлени във водата, където очаквали богослужението на някакъв Гефър Хекзъм. Там имаше стотици подути и гранясали тела; смрадта сякаш се издигаше от страницата. И в Кашмир един преди популярен министър-председател, който беше „направил едно съгласуване“ с Конгресната партия, беше замерян с обувки по време на клетвените молитви от групи разярени ислямски фундаменталисти. Общностността, сектанското напрежение бяха вездесъщи: сякаш боговете отиваха на война. Във вечната битка между красотата на света и неговата жестокост
