— Саладин започна да крещи по мен да сляза, отчасти защото тълпата беше пълна с типове от специалните части, приближаващи се към лимузината, но главно, защото се чувстваше толкова дяволски неудобно.
— Саладин не искаше да говори с мен цяла седмица — спомняше си Джъмпи. — А когато проговори, всичко, което каза, беше: „Надявам се, разбираш, че тези ченгета можеха да те гръмнат на парчета, но не го направиха.“
Те все още седяха един до друг на края на леглото. Джъмпи докосна Памела по ръката:
— Просто искам да кажа, че зная какво е усещането. Бам-бум. Усещането е невероятно. Чувстваш го като необходимост.
— О, Боже мой — каза тя, обръщайки се към него. — О, Боже мой, съжалявам, но изпитах нужда, да.
На сутринта й беше нужен час, за да се свърже с авиокомпанията заради растящата лавина от обаждания, свързани с катастрофата, и след това още двадесет и пет минути настояване — но той се обади, беше неговият глас, — докато на другия край на линията женски глас, професионално обучен да се справя с човешки същества в криза, разбираше как се чувства и й съчувстваше в този ужасен миг и остана много търпелива, но явно не повярва дума от това, което каза. Съжалявам, мадам, не искам да бъда жестока, но самолетът се разпадна във въздуха на тридесет хиляди фута. В края на обаждането Памела Чамча, обикновено най-овладяната от жените, която се заключваше в банята, когато искаше да плаче, крещеше по линията, за Бога, жено, ще млъкнеш ли с твоите малки речи на добър самарянин и ще изслушаш ли това, което казвам? Най-накрая тресна слушалката и се извъртя към Джъмпи Джоши, който видя израза в очите й и разля кафето, което й носеше, защото крайниците му започнаха да треперят от ужас.
— Ах ти, шибано влечуго — изруга го тя. — Все още жив, а? Предполагам, че е прелетял от небето на шибани крила и се е насочил направо към най-близката телефонна будка, за да свали шибания си суперменски костюм и да звънне на малката си женичка. — Те бяха в кухнята и Джъмпи забеляза група кухненски ножове, прикрепени към магнитна лента на стената до лявата ръка на Памела. Той отвори устата си да каже нещо, но тя не му позволи. — Махай се, преди да съм направила нещо — каза тя. — Не мога да повярвам, че се хванах на това. Ти и гласове по телефона: трябваше да се сетя.
В началото на 70-те години Джъмпи държеше пътуваща дискотека в задната част на жълтия си бус. Беше я кръстил „Финс Тъм“ в чест на легендарния спящ гигант на Ирландия Фин Маккул117, друго сукалче, както казваше Чамча. Един ден Саладин изигра груба шега на Джъмпи, обади му се, използвайки слаб средиземноморски акцент, и изиска услугите на музикалния Тъм на остров Скорпио от името на мисис Жаклин Кенеди Онасис, предлагайки хонорар от десет хиляди долара и транспорт до Гърция в частен самолет за шест човека. Да направиш това на човек толкова невинен и честен като Джамшед Джоши беше ужасно. „Трябва ми час за обмисляне“, каза той и след това изпадна в душевна агония. Когато Саладин позвъни отново един час по-късно и чу, че Джъмпи отказва предложението на мисис Онасис по политически причини, той разбра, че приятелят му е обучаван за светец и няма смисъл да се опитваш да го будалкаш. „На мисис Онасис сигурно ще й се разбие сърцето“, завърши той и Джъмпи тревожно отговори: „Моля, кажете й, че не е нещо лично, всъщност аз лично много й се възхищавам.“
Познаваме се един друг твърде дълго, помисли си Памела, когато Джъмпи си тръгна. Можем да се нараним със спомени отпреди две десетилетия.
Тя мислеше по въпроса за грешките с гласове, докато този следобед караше твърде бързо надолу по М4 старото си Ем Джи с метален покрив, от което в известна степен извличаше удоволствие, което ще рече, както винаги весело обясняваше, „твърде нездраво идеологически“ — по този въпрос наистина трябва да съм по-либерална.
Памела Чамча, родена Лъвлейс, беше притежател на глас, заради който полагаше големи усилия да компенсира излишъците от жизненост. Беше глас, съставен от туид, кърпи за глава, летен пудинг, хокейни стикове, къщи, покрити със слама, сапун за седла, новодомски празненства, монахини, семейни църковни пейки, големи кучета и еснафщина и въпреки всичките й опити да намали неговия обем, той беше силен като на пияница в смокинг, който мята филийки от франзела в някой клуб. Това беше трагедията на по- младите й години, защото благодарение на този глас беше неспирно преследвана от джентълмените фермери и любителите на дебютантки и други подобни в града, които презираше от все сърце, докато зелените, демонстрантите за мир и за промени в света, с които инстинктивно се чувстваше свойски, се отнасяха към нея с дълбоко подозрение, граничещо с възмущение. Как може някой да бъде на страната на ангелите, когато звучи като безполезник всеки път, щом раздвижи устни? Ускорявайки покрай Рийдинг, Памела изскърца със зъби. Една от причините да се реши да го признае и да прекрати брака си преди съдбата да го стори за нея, беше, че един ден се събуди и разбра, че Чамча изобще не обича нея, а този глас, смърдящ на йоркширски пудинг и моряци, този сърдечен червендалест глас на онази: О, старата Англия — мечта, която той толкова отчаяно искаше да обитава. Беше брак на противоречиви цели, всяка от тях втурнала се точно към онова, от което другата бяга.
Сто мили и час след Суиндън времето стана гадно. Внезапно тъмни облаци, светкавици, силен дъжд, тя не махаше крака си от газта.
