търпение да видя фойерверките, но когато изстреляха първия залп, се уплаших много. Може и да съм изпищяла. В следващия миг той ме сграбчи с две ръце. Все още чувствам как придърпва… горната част на тялото ми към себе си. След това притисна устни в моите. — Момичето направи гримаса сякаш искаше да се изплюе.
— И после? — подканих я аз.
— Отскубнах се от него, но нямаше къде да отида. Не знаех как да се измъкна от покрива. Той ми направи знак да се успокоя и да млъкна. Каза, че това ще е нашата тайна и че сега само ще гледаме фойерверките. Така и стана.
— Казахте ли на някого?
— Не. След това си загубих говора, стана същата вечер. Всички си помислиха, че и аз съм хванала грип. Може и така да е било. Гласът ми се върна на следващата сутрин, точно както и сега. Но до днес на никого не го бях разказвала. Никога повече не останах насаме с г-н Бануел.
Настъпи дълга тишина. Момичето очевидно бе стигнало до границата на съзнателните си спомени.
— Помислете си за вчера, г-це Актън. Спомняте ли си нещо?
— Не — отвърна тя тихо. — Съжалявам.
Помолих я за разрешение да предам казаното от нея на д-р Фройд. Тя се съгласи. След това й казах, че ще продължим разговора утре.
Тя изглеждаше изненадана.
— Че за какво повече има да говорим, докторе? Казах ви всичко.
— Може да си спомните още нещо.
— Защо казвате това?
— Защото все още страдате от амнезия. Когато разкрием всичко, свързано с тази случка, смятам, че паметта ви ще се върне.
— Мислите, че крия нещо?
— Не може да се нарече криене, г-це Актън. По-точно — криете от себе си.
— Нямам представа за какво говорите — отвърна момичето. На крачка от вратата тя ме спря с ясния си мек глас.
— Д-р Янгър?
— Г-це Актън?
В сините й очи имаше сълзи. Беше вдигнала високо брадичка.
— Той наистина ме целуна. И наистина… ми предложи край езерото.
Не си бях дал сметка колко се притеснява, че може и аз като баща й да не повярвам на думите й. Имаше нещо неописуемо умилително в начина, по който използваше погрешно думата „предложи“.
— Г-це Актън — отвърнах. — Вярвам на всяка казана от вас дума.
Тя избухна в сълзи. Оставих я и пожелах хубав ден на г-жа Бигс на минаване в коридора.
Джордж Бануел и кметът Макклелън бяха седнали в усамотен ъгъл на бара в хотел „Манхатън“. Кметът отбеляза, че Бануел изглежда сякаш току-що е участвал в уличен бой. Бануел сви рамене.
— Малък проблем с едно конче.
Кметът извади от вътрешния джоб на сакото си плик и го подаде на Бануел.
— Това е чекът ти. Съветвам те да отидеш до банката си още този следобед. Доста пари са. И са последните. Повече няма да има, каквото и да се случи. Наясно ли сме?
Бануел кимна:
— Ако има допълнителни разходи, предполагам, че ще съм принуден да ги поема сам.
След това кметът обясни, че убиецът на г-ца Ривърфорд очевидно е направил нов удар. Дали Бануел познавал Харкорт Актън?
— Разбира се, че познавам Актън — отвърна Бануел. — Той и съпругата му в момента са на лятната ми вила. Клара ги посрещна там вчера.
— Значи затова не можем да се свържем с тях — каза Макклелън.
— Какво за Актън? — попита Бануел.
— Втората жертва е дъщеря му.
— Нора? Нора Актън? Току-що я видях на улицата, няма и два часа.
— Да, слава богу, жива е — отвърна кметът. — Но е загубила говор и не си спомня нищо. Не знае кой я е нападнал, ние също не знаем. Сега с нея се занимават някакви доктори. Всъщност тя е тук. Настаних я в „Манхатън“, докато се върнат родителите й.
— Да му се не види — каза Бануел, докато осмисляше чутото. — Хубаво момиче.
— Така е — съгласи се кметът.
— Изнасилена ли е?
— Не, слава богу.
— Слава богу.
Намерих останалите в залите, посветени на римската и гръцката античност, в музея „Метрополитън“. Фройд бе потънал в разговор с гида, като демонстрираше изключителни знания. В това време аз изостанах с Брил. Проблемът с неговия ръкопис бе започнал да се разрешава. Отначало издателят му Джелиф бил озадачен също като него, но после си спомнил, че дал под наем печатната машина на един пастор, който публикувал поредица от поучителни библейски трактати. Сигурно двата ръкописа някак си са се объркали.
— Знаеш ли — попитах Брил, — че Гьоте е прадядо на Юнг?
— Глупости — отвърна Брил, който бе живял цяла година в Цюрих и бе работил там под ръководството на Юнг. — Самоласкателни семейни легенди. Каза ли ти и за фон Хумболд?
— Всъщност да — отговорих.
— А все си мислех, че на един мъж му е достатъчно да сключи брак по сметка, без да му се налага да си измисля и родословно дърво.
— Освен ако не го измисля точно заради изгодната женитба — казах.
Брил изсумтя неопределено. След това с необичайна непринуденост повдигна кичур коса и ми показа грозен белег от ожулено на челото си.
— Виждаш ли това? Снощи, след като си тръгнахте, Роуз хвърли по мене тиган.
— Боже мили! И защо?
— Заради Юнг.
— Какво?
— Споделих с Роуз какво съм казал на Фройд за Юнг и това я вбеси. Заяви ми, че ревнувам от Юнг, защото Фройд го цени, и че съм глупак, защото Фройд щял да прозре завистта ми и още повече да му падна в очите. На което пък аз отговорих, че имам основателни причини да ревнувам от Юнг, като се има предвид как тя го е гледала цяла вечер. Сега като се замисля, обвинението ми може да се окаже и безпочвено, защото май Юнг зяпаше нея. Знаеш ли, че тя има медицинско образование като мене? Но не може да си намери работа като лекар, а аз не мога да я издържам с четиримата си пациенти.
— И те замери с тиган? — попитах.
— О, не ме гледай все едно ми поставяш диагноза. Жените обичат да замерят с разни неща. Всички го правят рано или късно. Сам ще се убедиш. Всички без Емма, съпругата на Юнг. Емма е оставила цялото си богатство на разположение на Карл, родила е и отглежда децата му и се усмихва, когато й изневерява. Сервира на любовниците му вечеря, когато той ги води у дома. Този човек е магьосник. Но ако чуя още една дума за Гьоте и фон Хумболд, направо ще го убия.
Преди да си тръгнем от музея, изпаднахме в затруднение. Внезапно Фройд поиска да отиде до тоалетната и гидът ни прати в мазето. Докато слизахме надолу, Фройд отбеляза:
— Нека да позная. Ще трябва да премина по безкрайни коридори, в чиито край ме чака мраморен дворец.
Беше прав и за двете. Стигнахме до двореца за нула време.
Патоанатомът Хугел се върна в кабинета си чак във вторник вечерта. Прекара следобеда в дома на
