Нора покри устата си с длан. Чак тогава си спомни как видя Бануел да слага червило по устните й. Беше забравила тази странна подробност. Целият епизод й беше размазан като в мъгла. Каза на детектива какво е направил Бануел. Според нея той е сложил червило и по цигарата и я е изхвърлил, преди да си тръгне. Не спомена най-странното нещо, което си спомняше: че видя Бануел отгоре, а не от непосредствена близост. Но продължи да настоява, че изобщо не притежава грим.
— Имате ли нещо против да огледам стаята ви, г-це Актън? — попита Литълмор.
— През последния час вашите хора преровиха всичко — отвърна тя.
— Възразявате ли все пак?
— Не.
Никой от полицаите не бе претърсил личните вещи на Нора. В най-долното чекмедже на тоалетката й Литълмор намери пудра за лице, флакон с парфюм и червило. Освен това откри и пакет цигари.
— Не са мои — каза Нора. — Не знам как са се появили тук.
Литълмор повика полицаите обратно в стаята, за да продължат щателното претърсване. Няколко минути по-късно на висока полица в гардероба на момичето един от тях се натъкна на нещо неочаквано, скрито под купчина пуловери — къс бич с огъната дръжка. Литълмор не бе запознат със средновековните практики за мъчение, но дори и той си даде сметка, че това е камшик от специален вид, с който могат да се достигат труднодостъпни места като например гърба на този, който го държи.
Добре че не арестувахме Бануел, помисли си Джими Литълмор.
Обаче детективът напълно се обърка, когато друг полицай го изненада с още едно откритие в задния двор. Бе се покатерил на едно дърво, за да види дали е възможно да се достигне до покрива. Не беше възможно, но на слизане забелязал нещо, което му заприличало на монета: малко блестящо метално кръгче, просветващо от дупчица в ствола на около трийсет сантиметра от земята. Предаде го на Литълмор. Беше кръгла мъжка игла за вратовръзка с монограм и влакно бяла коприна, захванато за закопчалката. Инициалите на монограма бяха GB.
За първи път Брил закъсняваше за закуска, а когато се появи, всички забелязахме, че изглежда ужасно: небръснат, уплашен, с размъкната яка. Съобщи ни — на Фройд, Ференци и на мене, че Роуз не е спала цяла нощ. Преди час й дал лауданум. И той самият спал зле. Добави, че иска да говори с нас, но не на публично място. Четиримата се качихме в стаята на Фройд и оставихме на рецепцията бележка за Джоунс и още една за Юнг, макар че никой от нас не бе сигурен дали Юнг изобщо е в хотела.
— Не мога да го направя — избухна Брил, когато влязохме в стаята на Фройд. — Съжалявам, но просто не мога. Вече казах на Джелиф. — Очевидно говореше за превода на книгата на Фройд. — Ако бях сам, нямаше да има никакъв проблем, но не мога да излагам на опасност Роуз. Тя е всичко, което имам. Нали ме разбирате?
Накарахме го да седне. Когато се успокои достатъчно, за да говори свързано, Брил се опита да ни убеди, че дъждът от пепел в дома му е свързан с библейските телеграми, които получаваше напоследък.
— Видяхте я — каза, имайки предвид отново Роуз. — Те я превърнаха в стълб от сол — както пишеше в телеграмата.
— Някой нарочно ти я е пратил — каза Ференци. — Но защо?
— Като предупреждение — отвърна Брил.
— От кого?
— От същите хора, които са наредили да арестуват Принс в Бостън и които се опитват да отменят лекциите на Фройд в „Кларк“.
— И те знаят къде живееш? — попита пак Ференци.
— Откъде знаят, че Джоунс спи с икономката си? — отговори му Брил с въпрос.
— Не бива да си правим прибързани заключения — каза Фройд, — но със сигурност някой е успял да натрупа доста лични сведения за нас.
Брил извади плик от джоба на жилетката си, от който измъкна смачкано парче от лист обгоряла хартия. Там ясно си личеше буквата и. На един-два интервала вдясно пък се намираше друга буква, която можеше да бъде главно Н. Нищо друго не бе запазено.
— Намерих го във всекидневната — каза Брил. — Изгорили са ръкописа ми. Ръкописа на Фройд. И са пръснали пепелта из апартамента. Следващия път ще запалят цялата сграда. Пише в го в телеграмата: „Изсипа огън и жупел“ и „спри, преди да стане твърде късно“. Ако публикувам книгата на Фройд, ще ни убият с Роуз.
Ференци запротестира, че страховете му надхвърлят значимостта на събитията, но тогава се намеси Фройд:
— Каквото и да е обяснението, Ейбрахам — каза той, като постави ръка на рамото на Брил, — нека отложим засега проекта за книгата. Тя може да почака. За мене ти си по-важен от нея.
Брил овеси глава и на свой ред сложи длан на рамото на Фройд. Стори ми се, че всеки миг ще заплаче. Тогава на вратата почука прислужник и внесе кафета и поднос сладкиши, поръчани от Фройд. Брил се изправи. Прие чаша кафе. Изглеждаше изключително облекчен от реакцията на Фройд, сякаш от раменете му бе паднало тежко бреме. Издуха носа си и каза със съвсем различен тон — онзи същия полуироничен тон, който познавахме:
— Не за мене трябва да се тревожиш обаче. Какво става с Юнг? Знаеш ли, Фройд, че с Ференци смятаме, че Юнг е психотичен? Това е компетентното ни лекарско мнение. Кажи му, Шандор.
— Не бих казал чак психотичен — започна Ференци, — но виждам признаци на потенциален нервен срив.
— Глупости. Какви признаци? — попита Фройд.
— Чува гласове — отвърна Ференци. — Оплака се, че краката му потъват в пода у Брил. Говори несвързано. И разправя на всички, че дядо му е несправедливо обвинен в убийство.
— Бих могъл да дам и друго обяснение освен психоза — каза Фройд.
Виждах, че има нещо предвид, но не иска да се впуска в подробности. Чудех се дали да не спомена стряскащото тълкуване на съня на Фройд с граф Тун, но се притеснявах — както се оказа, напразно, — че Фройд не го е разказвал на Брил и Ференци.
— И на всичкото отгоре твърди, че си го сънувал преди десет години — извиси глас Брил. — Човекът се е побъркал.
Фройд пое дълбоко дъх и отговори:
— Господа, знаете не по-зле от мене, че Юнг има определени вярвания, свързани с ясновидството и окултизма. Радвам се, че споделяте моя скептицизъм по тези въпроси, но Юнг изобщо не е сам в своите по-широки схващания.
— По-широки схващания — каза Брил. — Ако аз имах толкова широки схващания, щеше да ми кажеш, че съм шизофреник. Той има по-широки схващания и за едиповия комплекс. Вече не приема сексуалната етиология.
— Ще ви се да е така — отвърна спокойно Фройд, — за да го изхвърля. Юнг приема сексуалната теория безрезервно. Всъщност следващата седмица ще представи в „Кларк“ случай на инфантилна сексуалност.
— Така ли? А пита ли го за какво възнамерява да говори във „Фордам“?
Фройд не отговори, а погледна Брил с присвити очи.
— Джелиф ми каза, че двамата с Юнг ще изнасят лекции във „Фордам“ и че Юнг е много загрижен от прекаленото фокусиране върху ролята на секса за неврозите. Точно това бяха думите:
— Със сигурност не иска да прекалява с фокусирането — сопна се Фройд. — И аз не искам да прекалявам с това. Чуйте ме и двамата. Знам, че антисемитизмът на Юнг ви наранява. Мене ме щади и затова си го изкарва двойно на вас. Също така знам много добре, уверявам ви, за проблемите на Юнг с теорията за сексуалността. Но не забравяйте: на него му беше по-трудно да стане мой последовател, отколкото на вас. На Янгър също ще му бъде трудно. Един неевреин трябва да преодолее много по-голяма вътрешна съпротива. А Юнг не само че е християнин, ами е и син на пастор.
Всички замълчаха след тези негови думи, затова аз се осмелих:
— Извинете, д-р Фройд, но какво значение има дали си християнин, или евреин?
