женкар. Но наистина е бил както главен лекуващ психиатър на убиеца Хари Тоу, така и издател на направения от Брил английски превод на книгата на Фройд „Избрани трудове върху хистерията и други неврози“. Истина е също така, че Джелиф е присъствал на сбирки на клуба „Чарака“, елитно, но не и тайно общество, основано от Дейна и Сакс.
Описанията на садистичните деяния на Тоу, чиито жертви са били съпругата му и други млади жени, са взети почти дума по дума от документални източници. За по-голяма точност трябва да се знае, че ужасяващите показания на г-жа Мерил не са дадени по време на процеса срещу Тоу, а на едно от изслушванията от комисия от лекари психиатри. Няма доказателства, че Тоу е посещавал дома на г-жа Мерил или някое друго подобно място през времето, в което се предполага, че е бил в затвора или Матуанската психиатрия за опасни душевноболни. Но като се има предвид в какви условия е живеел там, такива неразрешени отсъствия не са съвсем невероятни.
Тялото на г-ца Елси Сигел, внучка на генерал Франц Сигел, който по времето на Гражданската война е служил под командването на бащата на кмета, Джордж Б. Макклелън Старши, наистина е било открито през лятото на 1909 година в куфар в апартамент на Осмо авеню. Жилището се водело на името на Леон Линг. Чонг Синг е също реален човек, но героят със същото име в книгата ми е съчетание от истинския Чонг Синг и още един индивид, също замесен в случая. Тялото на г-ца Сигел обаче е намерено два и половина месеца преди пристигането на Фройд в Ню Йорк и — няма нужда да казвам — не от Джими Литълмор, който е напълно измислен образ.
Също толкова измислени са д-р Стратъм Янгър и любовната му афера с Нора.
Изказвам най-дълбоки благодарности на прекрасната си съпруга Ейми Чуа, на чиято идея е плод тази книга, на обичните си дъщери София и Луиза, които видяха грешки там, където никой друг не виждаше, и започнаха още от първата страница да ме поправят. Много съм задължен на Сюзан Глук и Джон Стърлинг затова, че повярваха в творбата ми, както и на Дженифър Барт и Джордж Ходжмън, задето я направиха по-добра. Интелектът на баща ми ме създаде като личност — ако се придържаме към темата на книгата, а силата на майка ми направи това възможно. Деби Рубенфелд, Джордън Смолър, Алексис Контант, Ани Дейли, Марина Сантили, Сюзън Брайк Фидлър, Лиса Грей, Ан Тофълмайър и Джеймс Бънди бяха толкова мили, че прочетоха романа, преди да излезе, и ми помогнаха със своята неоценима критика. Вик Рубенфелд ме ръководеше. Хедър Холбърстад бе незаменима при уточняването на всички факти.
Информация за текста
© 2006 Джед Рубенфелд
© 2008 Елена Кодинова, превод от английски
Jed Rubenfeld
The Interpretation of Murder, 2006
Сканиране и разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Джед Рубенфелд. Тълкуване на убийството
ИК „Бард“, София, 2008
Редактор: Шели Барух
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
ISBN 978–954–585–962–5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15397]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
1
Зикурат — култово съоръжение в древен Вавилон, висока кула. — Б.пр.
2
Хаузмановото преустройство на Париж — преустройство на френската столица, поръчано от Наполеон III и ръководено от префекта на Сена барон Жорж-Йожен Хаузман в периода от 1852 до 1870 година, но продължило доста и след края на Втората империя през 1870 година. Проектът обхваща всички аспекти на урбанистичното планиране и засяга както центъра на Париж, така и околните му райони: улици, булеварди, фасади, обществени паркове, канализация, градска инфраструктура и паметници. — Б.пр.
3
Травертин — вид минерал, седиментна скала на карбонатни минерали. Използва се за облицовка на стени. — Б.пр.
4
Алфонс Бертийон, (1853–1914) — френски полицейски служител и изследовател в областта на биометриката, създател на антропометриката — идентификационна система, основаваща се на физически измервания. До въвеждането на неговата система разпознаванията са ставали само по свидетелски показания. — Б.пр.
5
Точното заглавие на споменатия труд е „Три студии върху сексуалността“, изд. 1905 г. — Б.ред.
6
Цитатите от „Хамлет“ са в превод на Гео Милев. За по-голяма яснота на разсъжденията на героя е направено изключение само за фразата „Да бъдеш или да не бъдеш“. — Б.ред.
7
Болест на Кайнбок — на името на д-р Роберт Кайнбок от Виена. Става въпрос за счупване на кост в китката и последвала некроза (причинена от прекъсване на притока на кръв). — Б.пр.
8
„Веселата къща“ (The House of Mirth, 1905) — роман на американската писателка Едит Уортън (1862– 1937). — Б.пр.
9
Авицена (Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, ок. 980–1037) — арабски лекар, философ, учен, поет и музикант. — Б.пр.
