[#123
[#127
[#129
Глава II
БОЖИ ХОРА И ХОРА НА ОРЪЖИЕТО
В продължение на 40 години — необичайно дълъг за Балканите период — тук царял мир. Но той не бил изпълнен с щастие и спокойно благоденствие; това бил мир, роден от изтощението. България не воювала, защото не била в състояние да воюва, а правителството в Константинопол било погълнато от грандиозни планове далеч на изток. И така годините минавали, раздвижвани от време на време от набези и бунтове, на които никой не правел опит да се противопостави. Външнополитическата история на България по времето на Петър навява само униние.
Но можело да бъде и по-зле. Освен откъм Империята, границите били сигурни — планините охранявали България от славянските народи на запад, а Дунав я пазел от маджарите и печенегите. Основният принцип във външната политика на Петър бил да поддържа добри отношения както с Империята, така и с печенегите. Взеизвестно било, че който е в съюз с печенегите, е непобедим, защото те всявали ужас у всички — дори и маджарите треперели пред тях. Но влошаването на отношенията с Империята лесно можело да доведе и до конфликт с печенегите. Ако се стигнело до подкупи, Империята била в състояние да плати по-добре от България, а България се намирала в съблазнителна близост до земите на печенегите. Дори по времето на Симеон страната била спасена само поради некомпетентността и продажността на имперските сановници. А сега опасността била далеч по-голяма. И така, българите безропотно търпели безцеремонното отношение на императора и това се дължало както на съзнателно провежданата политика, така и на влиянието на царицата-гъркиня.349
А Роман действително често се отнасял твърде враждебно към съпруга на своята внучка и, както изглежда, от време на време дори отказвал да го нарича с царската му титла. През 933 г. сръбският княз Чеслав избягал от български плен и се върнал в Сърбия. Завръщането му окуражило всички сръбски изгнаници да напуснат убежищата си и да се сплотят около него, за да си върнат княжеството. Откакто била завладяна от българите седем години по-рано, страната пустеела и сега пред Чеслав стояла тежката задача да я възроди. Но дори и Петър да имал някакви изгледи да смаже въстанието, те били провалени от действията на императора. Роман не само насърчавал Чеслав, като му подарявал одежди и други полезни и ценни вещи, но поел и върховната власт над новата държава. Петър трябвало да се примири със загубата на Сърбия.350
Останалата част от външнополитическата история на България през онова време представлява низ от нашествия на различни народи, които преминавали оттук на път за Константинопол. През април 934 г. маджарите извършили голям набег на Балканския полуостров. Крайната им цел бил Константинопол, но те се възползували от преминаването си през България. Подробностите не са достигнали до нас, но както изглежда, те се спуснали до Девелт и взели толкова много пленници, вероятно най-вече българи, че една робиня можела да бъде купена само срещу копринена дреха.351 През април 943 г. маджарите отново преминали през България на път към Тракия. Не знаем доколко са пострадали българите този път, тъй като Империята веднага сключила примирие.352 През 944 г. България отново била нападната от печенегите, подтикнати този път от руската жажда за мъст. Целият този епизод показва колко печална роля играела сега България. Русите, чиято столица бил Киев, непрекъснато увеличавали могъществото си. Те били многобройни и контролирали големия търговски път от Балтийско до Черно море. През 941 г. те преодолели печенежката преграда, за да атакуват Константинопол по море. Но макар че императорът прекарал доста безсънни и тревожни нощи, те претърпели тежко поражение. Техният княз Игор жадувал за отмъщение. През 944 г. той склонил печенегите да се присъединят към новия му голям поход по суша. Когато научили за това, българите изпаднали в паника и пратили предупреждение в Константинопол. С обичайното си благоразумие император Роман веднага изпратил на Дунава свои хора, натоварени с дарове, и успял да се споразумее с русите. Но печенегите не искали да се откажат от обещания им набег. Те преминали реката и нахлули в България, където вилнели и плячкосвали на воля. Всички били доволни, с изключение на българите, но те не влизали сметката. Това унизително преживяване било последвано от няколкогодишно затишие. Но през 958 г. маджарите дошли отново, а след това още веднъж през 962 г.353, докато накрая през 965 г. Петър не си спомнил за обичаите на предците си и не потърсил съюз с великия германски крал Отон, за да ги обуздае.354
Трудно е да се каже колко пострадала България от тези нападения. Днес знаем за тях само защото те засегнали Империята и така били в полезрението на гръцките хронисти. Може би е имало и други, насочени единствено срещу България.
За тази отчайваща безпомощност спомагало и вътрешното състояние на страната. Симеон, макар и да водил катастрофална политика, бил достатъчно велик и напълно олицетворявал стремежите на своя народ, за да го увлече изцяло след себе си, без да срщне неподчинение. При Петър България се разпаднала на враждуващи групировки. По характер той бил миролюбив и набожен, не бил добре със здравето355, а освен това бил поел управлението твърде млад — по всичко личи, че след сключването на мира Георги Сурсувул се е отказал от регентството. Петър не бил достатъчно силна личност, за да държи в подчинение и да управлява един народ, разочарован и разединен от пораженията си. В по-стари времена ханът поддържал своето положение, като противопоставял славянското селячество на прабългарската аристокрация. Петър не успял да направи дори и това. През неговото царуване дворцовата партия се превърнала в изолирана клика, на която останалата част от страната не се доверявала. Освен правителството в Преслав, тя вероятно е включвала търговците (естествено, привърженици на мира) и сановниците и несъмнено е била под влиянието на царица Мария- Ирина, която, ако изобщо е притежавала поне част от характерните черти на семейството си, навярно лесно се е налагала над своя хрисим съпруг. Знаем, че е поддържала тесни връзки с Константинопол, като в началото често го посещавала, макар че след смъртта на баща й Христофор, през август 931 г., отишла там само още веднъж заедно с три от децата си.356
Прабългарската аристокрация, така често потъпквана от хановете, все още не била изчезнала, въпреки че по това време навярно вече е била изгубила етническата си обособеност, говорела е славянски език и е била подсилена от по-влиятелните славяни. Сега тя излязла на политическата сцена в ролята на военна групировка. Недоволството й от двореца се проявило още в началото на царуването на Петър, през 929 г., когато той разкрил заговор, целящ да постави на престола брат му Иван. Заговорът бил осуетен, а замесените в него боляри — сурово наказани. Самият Иван бил затворен и заставен да облече монашеско расо. След това Петър известил Константинопол за щастливото избавление. Но император Роман решил да извлече полза от случилото се. В Преслав дошъл негов пратеник и по някакъв начин, несъмнено срещу голям подкуп, освободил княза-съзаклятник. Иван получил дворец в Константинопол и много скоро императорът уредил да бъде освободен от монашеския обет и го оженил за една арменка. Императорските дипломати обичали да държат в ръцете си претенденти за чужди престоли.
Сега Роман можел да използва Иван като заплаха срещу Петър.357 След този провал военната групировка се спотаила, докато към края на Петровото царуване не завзела властта.
Народът също бил неспокоен. От време на време той проявявал недоволството си чрез открити беззакония, пример за което е кариерата на един друг от братята на Петър. Първородният Симеонов син Михаил не можел да намери покой сред манастирските стени, където го бил затворил баща му. Някъде около 930 г. той избягал и се отправил към планините в западната част на България, където към него се присъединили голям брой недоволни славяни. Михаил заживял там като разбойнически главатар, а след смъртта му неговата дружина продължила да действува и била достатъчно силна и дръзка, за да се осмели да прави внезапни набези в Империята и дори да плячкоса град Никопол.358 Подобни разбойнически дружини вероятно е имало из всички западни области.359 Но недоволството на основната част от народа се изразило в много по-различна и по-сериозна форма.
