искането, Никифор направил демонстрация на сила по границата, като превзел една-две крепости; но той не бил склонен да предприема сериозен поход срещу България. Същевременно започнал дипломатически интриги с русите, които продължил да поддържа.553 След това Лъв преминава към основното дело на управлението му — източните походи. По-късно, след като русите нахлули в България (през 967 г. според „Нестор“), Никифор изпратил пратеници в България с предложение българските княгини да бъдат омъжени за младите императори, а българите помолили Империята за помощ срещу русите. Но Никифор потеглил на изток и при завръщането си бил убит.554 У Скилица, който за цялото управление на Никифор явно е използвал неизвестен днес самостоятелен извор, първо откриваме един параграф, в който се казва, че след смъртта на жена си Петър поискал подновяване на мира и дал синовете си като заложници на императора. След това се говори за смъртта му и за комитопулите — тази част без съмнение е по-късна добавка.555 По-нататък научаваме как през юни 967 г. Никифор протестирал пред българския двор, че е позволил на унгарските нашественици да преминат през България в Империята. Същевременно той пристигнал на границата (при Еркесията) и прегледал укрепленията на тракийските градове. Скоро след това русите нахлули в България — през август 968 г. (индикт XI) тук Скилица вмъква разказа си за мисията на Калокир, а на следващата година дошли отново.556
От друг извор (Liudprand, „Legatio“, p. 185) знаем обаче, че през юни 968 г. в Константинопол е имало български пратеници. Това трябва да е било след нашествието на русите, следователно вярна е по-скоро датата на „Нестор“, отколкото тази на Скилица. Несъмнено нашествието е продължило до септември 967 г. включително, т.е. индикт XI, и Скилица е объркал индиктите.
Ключ към хронологията е фактът (неизяснен нито от Лъв. нито от Скилица), че Никифор е обявявал война на България два пъти: през 965 г. той е бил разярен от исканията на българите, а през 967 г. просто е търсел предлог да оправдае себе си, че е повикал русите. Накратко, последователността на събитията е следната:
965 г. (след октомври): Българско пратеничество в Константинопол с искане на данък (Лъв). Това става непосредствено след смъртта на царицата (Скилица).
966 г. (ранна пролет): Никифор нахлува в Южна България (Лъв).
(скоро след това): Петър моли за мир и изпраща синовете си като заложници (Скилица).
966 г. (и по-нататък): Калокир заговорничи с русите (Лъв и Скилица).
967 г. (юни): След като русите са подготвени, Никифор предизвиква раздор с българите и укрепва границата, в случай че русите проникнат прекалено далеч (Скилица). 967 г. (август): Русите нахлуват в България („Нестор“, Скилица и Лъв). Петър се разболява (Лъв).
968 г. (късна пролет): Повторно нахлуване на русите (у Скилица — една година след предишното нахлуване).
(юни): Българско пратеничество в Константинопол (Луидпранд). То не постига целите си.
969 г. (януари): Смъртта на Петър.
(през годината): Разкрива се предателството на Калокир. Затова (есента): Никифор изпраща пратеници в България с предложение за брачен съюз. Това става приблизително по същото време, когато е превзета Антиохия, т.е. октомври 969 г. (Лъв). Ново нахлуване на русите („Нестор“ и Лъв), (декември): Смъртта на Никифор.
Оттук нататък хронологията е сравнително ясна и безпрепятствено можем да проследим войните, довели до падането на Първата българска държава.
БИБЛИОГРАФИЯ
Забележка: Не съм се опитвал да цитирам всички съвременни трудове, засягащи историята на Първата българска държава. Ограничил съм се с онези, които съм ползвал и които смятам за интересни и съществени. По-подробна библиография е дадена у
Оригиналните гръцки извори съм цитирал, където е било възможно, според изданията им в Бонския корпус, тъй като той е най-лесно достъпен. Но текстът на Теофан е бил редактиран от
Използвал съм следните съкращения:
Б.П. — Български преглед, София, 1894 г. сл.
В.В. — Византийский временник, Петроград, 1894 г. сл.
Ж.М.Н.П. — Журнал министерства нар. просвещения, Петроград.
3.Р.А.О. — Записки русскаго археол. общества, Петроград, 1885 г. сл.
И.А.Д.С. — Известия на археол. дружество в София, София, 1911 г., сл.
И.Б.А.И. — Известия на българския археол. институт, София, 1924 сл.
И.И.Д.С. — Известия на българското дружество в София, София, 1907 г. сл.
И.P.A.И.К. — Известия русскаго археол. института в Константинополе, Константинопол, 1895 г. сл.
И.Р.Я.С. — Известия отделения русскаго языка и словесности Петроградской академии наук, Петроград, 1897 г. сл.
С.Б.А.Н. — Списание на Българската академия на науките, София, 1911 г. сл.
С.Н.У.К. — Сборник за народни умотворения и книжнина, София, 1885 сл.
С.В.З. — Сборник в чест на Васил Н. Златарски, София, 1925 г. сл.
С.Ю.Д. — Списание на юридическото дружество, София, 1901 г. сл.
A.S.P. — Archiv fur Slavische Philologie, Leipzig, 1879 ff.
B.Z. — Byzantinische Zeitschrift, Leipzig, 1892 ff.
C.S.H.B. — Corpus Scriptorum Historiae Byzantinorum, Bonn, 1828—97.
M.G.H. — Monumenta Germaniae Historica (Ss. = scriptores; a.a. = auctores antiquissimi), Harover, 1826 ff.
M.P.G. — Migne, J. P., Patrologia Graeco-Latina, Paris, 1857—66.
M.P.I. — Idem, Patrologia Latina, Paris, 1884–55.
M.S.H.S.M. — Monumenta Spectantia Historiaro Slavorum Meridionalium, Zagreb, 1868 ff.
R.E.S. — Revue des Etudes Slaves, Paris, 1921 ff.
S.R.H. — Scriptores Rerum Hungaricarum, Vienna, 1746.
ИЗВОРИ
A. Гръцки
B.Z. vol. II, pp. 42–6.
— De Thematibus et De Administrando Imperio, C.S.H.B.
