Теофилакт да пренебрегне напълно управление от близо 16 години — и то вероятно години от жизнено значение за укрепването на християнството в България — и същевременно да отдели такова внимание на управление от пет или най-много десет години (Омуртаг може да е починал едва след 827 г.) Освен това той оправдано се отнася със съмнение към стойността на всеки аргумент, основаващ се на разказа на Логотет. Той не приема и тълкуването на Шуменския надпис, направено от Златарски. Неговият извод е, че Маламир е бил Пресиян, но е приел официалното славянско име Маламир около 847 г., непосредствено след създаването на надписа от Филипи, за който Бъри се присъединява към мнението на Златарски, че се отнася приблизително към този период. Той обяснява сведенията на Константин за роднинските връзки на хана, казвайки, че Борис е бил осиновен от Пресиян-Маламир.
Златарски му отговаря, като повтаря доводите си и разкрива едно слабо място в хронологията на Бъри. Според Бъри излиза, че Пресиян трябва да е сменил името си между изсичането на надписа от Филипи и създаването на Шуменския надпис, т.е. в 847 г., и всички надписи, съдържащи името Маламир, трябва да се отнесат към краткия период 847—852 г.537 Тук обаче Златарски не е справедлив; самият той приписва на Маламир едва петгодишно управление. Той не е склонен да повярва и в това, че един хан би приел „официално“ име по средата на управлението си.
Но основният спор е свързан с Шуменския надпис.538 Изсечен (както и двамата се съгласяват) около 847 г., в него се говори за нахлуване на хана в Тракия заедно с кавхан Исбул. След като говори за „??????? ? ????? ???“ и за това как „моят баща Омуртаг“ сключил мир с гърците и живял добре (????) с тях. надписът продължава (четвърти ред в средата): ??? ?? ?????? ???????? ? ??????? ???(??) ??? ???????? ???????? ?? ----(???)----(???) ???? ??????? ??? ???????? ?? ??? —
след това продължава да разказва за безспорно военни действия, като отново споменава Исбул в деветия ред, в който малко преди това има изтрито място. Златарски добавя думата „??????“ като последна в петия ред. В началото на шестия ред, след „???“ той разчита „? . . . ?????“ и допълва фразата до „???? ????? ???“. ? резултат на това той приема, че Маламир също е живял в мир и военните действия са дело на друг хан, т.е. Пресиян. На факсимилето от надписа в албума „Абоба — Плиска“ (таб. XLV) се виждат ясно „???“ и „???“ (знакът за „?“ може да означава и „???“). Но дори и останалите букви, които Златарски твърди, че разчита, да са верни, те несъмнено трябва да бъдат допълнени по някакъв друг начин. Според мен възраженията на Бъри са основателни: 1) Маламировото „???? ?????“ би предхождало „?? ?????? ????????“, с което се отбелязва започването на война. 2) „???? ?????“ няма смисъл в съчетание с думите, които следват — поправките, внесени там от Златарски, са неубедителни. 3) Споменаването на Исбул явно означава военни действия. Всичко това, заедно със споменаването на Крум като дядо на хана и Омуртаг като негов баща, би трябвало да ни убеди, че надписът без съмнение принадлежи на Маламир.
Поради тази причина и поради съображенията на Бъри, изложени по-горе, се съмнявам в съществуването на хан Пресиян, управлявал, както твърди Златарски, от 836 до 852 г. Има и още един второстепенен аргумент срещу неговите схващания. По времето, когато подарил на Маламир водопровод, Исбул е назован „? ??????? ????? ??????“, така че по всяка вероятност той е бил на солидна възраст и е имал старшинство сред болярите. Но според Златарски водопроводът е бил построен преди 836 г.; след 847 г. обаче Исбул е водил не един поход. По-склонен съм да вярвам, че когато е станал „???????“, му е било разрешено да се оттегли, вместо да остава на активна служба още десет години.
Не по-малко се съмнявам обаче и в това, че хан Пресиян е приел официалното славянско име Маламир. Владетелите нямали обичай да сменят имената си по средата на своето управление, освен когато, подобно на Борис, приемали нова религия. Подобен жест от страна на хана към неговите славянски поданици е малко вероятен. Доказателствата за съществуването на хан на име Пресиян ми се струват несъстоятелни. Надписът от Филипи не е от голямо значение — има и други думи, завършващи на „????“, освен „Пресианос“, а собственото име невинаги предхожда непосредствено титлата „? ?? ???? ?????“. Напълно възможно е думата да е била „?????“, написана погрешно. Сведенията на Константин имат по-голяма стойност. Но те са в пълен разрез с тези на Теофилакт, който изобщо не споменава Пресиян. Тук Константин се е занимавал с историята на Сърбия и е ползувал сръбски извори: той не е съпоставял тези пасажи с някое друго съчинение за българската история — тема, която е пренебрегвал. А сърбите, тогава все още изостанал народ, спокойно биха могли да сбъркат един блестящ български пълководец със самия владетел. Освен това да победиш върховния владетел било далеч по-престижно. Нещо повече, когато в земите им нахлул следващият владетел, те, естествено, го взели за син на предишния нашественик. Присъствието на Исбул в двата надписа от този период, в които се говори за войни, навежда на мисълта, че Маламир не е предвождал лично войските си, а навярно дори и не ги е придружавал. Струва ми се малко вероятно да е прекарал три години в походи из Сърбия. В един двор, където е било разпространено многоженството, той не е оставил син — значи е напълно възможно да не е бил твърде здрав.
Смятам, че Пресиян е бил един от висшите военачалници в страната, вероятно потомък на ханския род — но е бил увенчан с корона и е имал син-владетел само във въображението на невежите сърби.
[#2
[#6
Приложение IX
КИРИЛИЦАТА И ГЛАГОЛИЦАТА
Не всички от най-ранните славянски ръкописи са написани с една и съща азбука. Някои са с кирилско писмо, от което произлизат всички азбуки на днешните православни славяни, а други — с по-сложно писмо, познато като глаголица, което днес е запазено само в няколко изолирани хърватски села. Често е бил повдиган въпросът кое от тях е по-ранно и кое е било създадено от Кирил.
Базирайки се На една Кирилова игра на думи, основана на правописна грешка в еврейската версия на Исая, проф. Минс539 доказа, че Кирил е знаел еврейски. По- ранният опит на Сной да докаже, че той е знаел и коптски, трябва да се счита за неуспешен.540 Ако Кирил е знаел еврейски, не е трудно да се види откъде са били взети буквите на кирилицата, за които няма съответствия в гръцката азбука — единственото изключение са няколко гласни, които по всичко приличат на произволно съставени. Следователно струва ми се неоправдано да се предполага, че Кирил не е създал кирилицата. Но целият проблем е бил допълнително усложнен от предположението, основано предимно на палимпеести, че глаголицата е била създадена преди кирилицата, както и от настойчивите и до известна степен неуместни опити тя да бъде изведена от гръцкото, латинското или руническото писмо541 — изобщо да бъде доказано, че е всичко друго, но не и преднамерено и самостоятелно създадена азбука. Становището, че глаголицата е предшествувала кирилицата, се крепи и на един пасаж в ръкопис на житието на св. Климент542, в който се казва, че Климент създал азбука, различна от Кириловата — от това се прави изводът, че Климент е създал кирилицата. Но автентичността на този пасаж е твърде съмнителна.
Но нека се обърнем към историческите факти. Когато моравците поискали учител, императорът им изпратил Кирил — след незначителен период от време, през който светецът, освен че е създал азбуката, явно е превел и едно от евангелията и е съставил сборник от поучителни слова. Но вече е общоприет факт, че Кириловият превод на Библията е написан на диалекта на македонските славяни и че двете азбуки, кирилицата и глаголицата, са пригодени към този диалект. Единственият възможен извод е, че Кирил, който е бил предприемчив филолог, вече е експериметирал със славянския език, говорен в околно-стите на родния му Солун, и е бил създал кирилицата за него. Когато пристигнал в Моравия, той разбрал, че азбука, която е толкова сходна с гръцката, се посреща с подчертана враждебност и затова прикрил произхода й, като изменил гръцките букви, но запазил повечето от буквите, измислени от него, и й придал известно единство чрез свободно използуване на орнаменти.543 От това можем да съдим, че по всяка вероятност правителството на Империята вече е възнамерявало, с помощта на Кирил, да покръсти балканските славяни — както българите, така и собствените си поданици, — когато неочаквани събития призовали големия мисионер в по-далечни земи и променили изцяло положението.544
В България са били открити глаголически ръкописи, датиращи до XIII в., главно от района на Охрид и
