надписите, а българския военачалник, който претърпял поражение в Хърватско през 927 г., Константин нарича ???????????, явно вместо ???-????????.507 Тази дума е тюркската bagadur, която в руски откриваме като „богатыр“ — юнак. Тя вероятно представлява военен чин. Представката „ало“ може би означава „главен“ или „водач“ (Банг я отъждествява с тюркското alp, alyp8) или пък просто е собствено име. Титлата вагантур, открита в списъка на българските пратеници в Константинопол през 869—870 г. (виж по-долу), явно е същата, като багатур.
Коловър — ???????? или ?????? ???? — се среща само в надписите и вероятно е титла или чин, произлязла от тюркската дума golaghuz, водач.508 Боляринът Цепа освен багатур бил и коловър.
Титлата жупан се среща в надписите, веднъж като ?????? и веднъж като ???????. И в двата случая се споменава името на носителя й. Сред южните славяни жупан означава племенен вожд, така че Успенски и Бъри основателно приемат, че тук титлата значи глава на някои от прабългарските родове509.
Титлата сампсис не се среща в надписите, но в Плиска св. Климент бил подслонен от Есхач, ?????? ?? ??????, двама от пратениците през 869—870 г. носели тази титла, а Симеон, зет на цар Симеон и пратеник през 927 г., бил ???????? или ????????, което явно е вариант на думата.510 Вероятно сампсисът е заемал придворна служба.
Титлата таркан по всяка вероятност е означавала висок военен чин. Тя е от тюркски произход: един тюркски пратеник в двора на император Юстиниан II (ок. 570 г.) е наречен tagma, „?????? ?? ???? ??????“.511 Онегавон, който се удавил в р. Тиса, бил таркан, както и жупан Оксун.512 Когато св. Климент дошъл в Белград, той бил посрещнат от Боритаркан, „?? ???? ????????-??“, „????????????“ на хан Борис.513 Боритаркан, вероятно означава таркан Борис; по ранг той явно се е равнявал на стратег в Империята, т.е. той е бил военен управител на облает. Затова си позволявам да предположа, че титлата таркан е била равна на стратег в имперската йерархия. Българските областни управители — те били десет по времето на Борис — били наричани от гръцките и латински автори комити514. Не можем да кажем дали това е превод на някоя прабългарска титла или пък прабългарите са възприели думата ?????. През 927 г. пратеникът сампсис Симеон, зет на покойния цар, бил наречен още ?????????????, а в X в. било прието на българските пратеници да бъдат задавени учтиви въпроси за здравето на „синовете“ на техните владетели, „? ?????™ ?????? ??? ? ??????? ????????.“515 Мисля, че явно трябва да приравним ????????????? с ?????????????; калутар-канът и булиастарканът стоели начело на тарканите и постовете им вероятно са се заемали само от членове на ханското семейство. Булиас може би е свързано с думата болярин, но само по себе си това не е от голямо значение.
Най-важният военен сановник в страната бил кавханът. По времето на Маламир кавхан Исбул, ??????? ?????? (главен болярин) на хана, явно бил най-важният човек в България след хана. Той построил за хана водопровод на свои разноски и го придружавал във време на война, очевидно в ролята на главнокомандуващ.516 Разбираме, че през 922 г. Симеон е бил придружен от своя кавхан.517 Един век по-късно имало двама кавхани, Дометиан и неговият брат, но може би те не са заемали поста едновременно. Дометиан бил пленен от Василий II, а скоро след това брат му изменил на българската кауза. Дометиан бил ??????????? на цар Гаврил Радомир.518
Титлата табере, или може би илтабаре (ст. тюрк. altabar) , се среща само при пратениците от 869—870 г. Званието ??????? се появява неколкократно. През 922 г. Симеон е бил придружаван от „??? ?????? ??? ??????“. През 926 г. българските военачалници Книн, Имник и Ицвоклия нахлули в Сърбия. През 927 г. сред българските пратеници, освен Георги Сурсувул и калутаркан Симеон, били и един родственик на царя, Стефан, а също и Маготин, Крон и Миник. Според Златарски Имник е собствено име, а Миник — титла.519 Аз лично смятам, че първият пасаж трябва да се чете „??? ??????? ??????“, като Миник, погрешно наречен от Константин Имник, е бил тогавашният кавхан. Останалите имена, които се появяват в историята на Първата българска държава, поради липса на доказателства за обратното, трябва да приемем за собствени имена, а не за титли.
Във връзка с тези титли трябва да кажем няколко думи за списъка на българските пратеници на константинополския събор от 869—870 г., даден у Анастасий Библиотекар. Според него те са били „stasiszerco borlas nesundicus vagantur il vestrannatabare praesti zisunas campsis et Alexius sampsi Hunno“520; „… zerco borlas“ и „nesundicus“ явно са Цервула и Сундика, българските сановници, на които папа Йоан VIII изпратил писмо и които ce споменават в Чивидалското евангелие като Зергобул и Сондоке — „borlas“ не е правописна грешка на „boelas“521; „vagantur“ e багатур, титлата на Сундика. „Il vestrannatabare“ вероятно е „Vestranna iltabare“, т.е. илтабаре Вестрана. Както campsis, така и sampsi явно означават сампсис. Следователно списъкът би трябвало да се чете: „Стазис, Цервула, багатур Сундика, илтабаре Вестрана, сампсис Престизисунас и сампсис Алексий Хуно.“ Вероятно Хуно е призиме. Златарски отъждествява Стазис с Петър, а Престизисунас с българското име Пресиам или Пресиян. Второто предположение звучи правдоподобно. Но фактът, че Петър често се появява като главен пратеник на Борис по църковните въпроси, не означава, че той трябва да е едно и също лице със Стазис.
[#8 Marquart. Op. cit.. p. 40 n.]
[#20 Вж. Marquart. Op. cit., p. 41.]
[#21 Theophanes Continuatus, loc. cit., p. 413; Constantine Porphyrogennetus. De Administrando Imperio, p. 158.]
Приложение VI
ПОГРАНИЧНИЯТ ВАЛ ЕРКЕСИЯ
Дългият землен насип522, който се простира по северната граница на Тракия от Девелт до Макроливада и в общи линии личи и днес, представлява проблем за историците по отношение на годината на изграждането си. Че е строен от прабългари, знаем от преданията и от археологическите данни; такава е и историческата вероятност. Знаем също, че трябва да е бил издигнат някъде между идването на прабългарите през 679 г. и покръстването през 865 г.
Валът приблизително съвпада с пограничната линия, известна в българо-византийските договори като „границата при Милео-на“. Тази граница била определена за първи път с договора между Тервел и Теодосий III през 716 г. и вероятно била потвърдена с договор между Кормисош и Константин V2. Златарски приема, че Валът е бил построен по времето на Тервеловия договор523, а Шкорпил — по времето на Кормисош524. И двете предположения са приемливи, но както изтъква Бъри525, те оставят неизяснено едно условие в договора между Омуртаг и Лъв V от 815 г. Договорът, записан в Сюлейманкьойския надпис, потвърждава границата при Милеона (с може би едно или две изменения), а във второто условие се говори за уреждането на въпроса с разни области по граничната линия, която трябва да бъде направена „??? ???? ??????? ????????“, т.е. до окончателното определяне на границата. Като добавя думите „?????????/?“ и „???????“ на две неясни места — прочит, който ми се струва по-убедителен от този на Златарски526, — Бъри доказва, че имперските войски е трябвало да се изтеглят от пограничните крепости, докато се прокарва границата. Това може да означава единствено, че на границата щели да бъдат извършени конкретни строителни работи. За това несъмнено е било необходимо пасивното съдействие на имперските погранични гарнизони, които, ако пожелаели, можели да се намесят и
