История на Първото българско царство

разрез с наличните данни. Пресмятайки годините по системата на Именника, Златарски намалява управлението на Тервел на 17 години, на неизвестния владетел — на 6 години, това на Север е увеличено на 16 години, на Кормисош не е променено, а на Винех е намалено на 6 години. Това прави общо 85 лунни години, т.е. около 82 слънчеви години — 679—761 г. След Телец Златарски вмъква двете години на Сабин, за чието съществуване по онова време узнаваме от гърците. Така годината на Умор става „дилом“, както е според Именника. Без управлението на Сабин тя би била „дванш“.

Крайните резултати от изчисленията на Златарски са следните:

Авитохол заема властта през март 146 г. от Р. Хр.494

Ирник — март 437 г.

Гостун — септември 582 г.

Курт — 584 г.

Безмер — 642 г.

Исперих — 643 г.

Отцепването му: януари 645 г.

Начало на българското летоброене: януари 680 г.

Тервел заема властта през декември 701 г.

Неизвестен владетел — 718 г.

Севар — 724 г.

Кормисош — 739 г.

Винех — 756 г.

Телец — 761 г.

Сабин — 764 г.

Умор — 766 г.

Тези резултати, естествено, не могат да претендират за абсолютна сигурност, но доводите, с които ги подкрепя Златарски, ми се струват убедителни.

По-нататък Златарски показва, че Тудор Доксов и неговите съвременници са пресмятали иначе необяснимите дати по българското летоброене. Като определят за година на сътворе-нието на света 5505 г. преди Христа, те започват българската ера с 6185 г. от сътворението на света, но след това използуват лунни години. Така за дата на покръстването на България се сочи както 6376 г., така и 6377 г. от сътворението на света, но Тудор Доксов нарича годината „етх бехти“. И така, 6376 — 6185 = 191, което дава единадесетата година от 12-годишния цикъл. Нещо повече, както показват изчисленията на Златарски, петият месец на 191 лунна година се равнява на слънчева година 184,62 до 184,71 от българска ера, което е септември 865 г. Златарски също така се опитва да докаже, че и руският хронист, известен като „Нестор“, датира събитията в Империята по същата хронологична система. Самб по себе си това е вероятно, тъй като „Нестор“ е черпел сведенията си за Империята от български преводи. Но макар и Златарски да изтъква интересния факт, че тук „Нестор“ е използувал система от лунни години, смятам за невъзможно да твърдя със сигурност, че той е възприел изцяло системата. За да се получи съответствие при някои от примерите, са необходими поправки в текста. Мисля, че „Нестор“ не е бил запознат с тънкостите на българското летоброене и просто е бил объркан. Датите му нямат доказателствена стойност.

Има още един момент, който си заслужава да бъде изяснен. 515, броят на годините, през които се смята, че са управлявали първите петима ханове, от Авитохол до Безмер, традиционно са били приемани просто за времето, прекарано от прабългарите в степите преди първото преселване на Аспарух. Но е крайно невероятно те да са се задържали на едно място за толкова продължителен период. Числото 515 има друго значение. Според хронологичната система на Африкан, широко използувана в Константинопол, 680 г. от Р. Хр., т.е. първата година от българското летоброене, се равнява на 6180 г. от сътворението на света. Но 6180 години представляват 515 цикъла от по 12 години. Някой грък, който е бил запознат с прабългарската система от 12-годишни цикли, но не е знаел, че те използуват лунни години, може би е осведомил прабългарите, че до момента на преминаването им през Дунава са изминали 515 цикъла. Тези 515 цикъла са се превърнали в 515 години, които за по-голям реализъм са били приписани на петимата прабългарски ханове, чиито имена са били известни. А първите двама от тях са получили закръглените, но твърде продължителни управления от съответно 300 и 150 години, така че да се получи необходимото число — макар че, както посочвам по-долу, в случая с възкачването на Ирник това е било исторически оправдано.

Това още веднъж подчертава големите трудности, пред които ни изправя Именникът — трудности, които всеки негов тълкувател трябва да има предвид. Почти е сигурно, че той е бил написан за прабългарите от гръцки роби и съчетава някоя източна хронологична система със схващанията на тези непросветени гърци, основаващи се на суеверия и случайни съвпадения. Ето защо нито една отделна теория за тълкуването му не е достатъчна и само поради тази причина смелата хипотеза на Бъри е била обречена на провал.495

[#12 Продължителността на Испериховото управление след преминаването на Дунава.]

Приложение IIIЕРНАХ И ИРНИК

Не е възможно да не забележим поразителната прилика между името Ирник, втория владетел в Именника, и Ернах или Ернак, най-младия и любим син на Атила. Твърде рисковано е обаче да се отъждествяват лица, чиито имена по една случайност си приличат, особено при полуварварските племена, където много често няколко отделни имена произлизат от един и същи корен. Макар че, от друга страна, извънредно рядко се случва двама души да носят едно и също име, както е разпространено в по- цивилизованите общества.

Професор Златарски смята, че е погрешно и безсмислено да отъждествяваме тези две личности.496 Действително, трябва да признаем, че ни е известно твърде малко за Ернах след смъртта на Атила (453 г. от Р. Хр.). Приск съобщава само, че заедно с брат си Денгизих той управлявал един остатък от държавата на Атила в Малка Скития (дн. Бесарабия), откъдето братята често нападали Империята, и при едно от тези нападения Денгизих бил убит. Златарски изтъква, че: 1) според Именника Ирник поема управлението през 437 г., а не през 453 г.; 2) балканските българи произхождат от източния клон на прабългарите, утигурите, които живеели на изток от Дон; 3) ако Ернах е Ирник, то и той, и Атила би трябвало да принадлежат към рода Дуло, а това име никъде не се споменава във връзка с тях.

Всички доводи на Златарски са неопровержими, но ми се струва, че не са подкрепени от необходимите доказателства. Всъщност първият и третият звучат доста неубедително. 1) Когато на един владетел се приписва управление от 150 години, явно би било прекалено наивно да се очаква, че датата на възкачването му е точна. При тези обстоятелства една грешка от 16 г. е напълно допустима. 3) Няма причини да ни е известно родовото име на Атила. Имената на варварските родове често са се изменяли със смяната на поколенията, а освен това ми се струва, че аргументът би бил убедителен само ако знаехме със сигурност, че Атила не е принадлежал към рода Дуло. 2) Този довод е по-силен. Напълно приемам, че ядро на Кубратовата държава са били утигурите. Смятам обаче, че тук не бива да забравяме уногондурите. Те представлявали остатъка от Атило-вата държава, който Ернах и родът му успели да задържат. Под натиска на аварите те или насилствено били изтласкани на изток, или мигрирали сами, с цел да избягат извън аварската граница. Вероятно един от техните вождове е оглавил бунта на прабългарите срещу аварите и така е застанал начело на обединената прабългарска държава. Би било естествено центърът на държавата да е разположен в територията на утигурите, която е била най-малко подложена на аварски нападения. Струва ми се, че тази теория не само оборва довода на Златарски, но и обяснява разпространеността на името уногон-дури, което не би могло да бъде производно или сгрешено, а би трябвало да назовава конкретно племе.

При това положение, особено като се има предвид забележителното сходство в имената, би било проява на свръхкритичност да отричаме идентичността на Ирник и Ернах и произхода на прабългарския владетелски род от Атила.

Сега възниква въпросът дали Атила трябва да се отъждествява с Авитохол. Ако Ернак е Ирник, то второто отъждествя-ване не е от особено значение. Лично аз се съмнявам в него: приемам името Авитохол,