Приложение II
ИМЕННИКЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ХАНОВЕ
Именникът на българските ханове е документ с такова значение за ранната българска история, че изисква специално внимание. Той съществува в два практически еднакви преписа, единият съхраняван в Санкт Петербург, а другият — в Москва. Написан е на старославянски и представлява списък на българските владетели от Авитохол до Умар, със съответните дати. Но най-забележителното в него в това, че думите, които явно обозначават началната година от управлението на всеки хан, са на неизвестен език, очевидно прабългарски. На съвременен език Именникът гласи следното#:
[# Цитирано по Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. С, 1983, с. 12–13. — Б. пр.]
„Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
Ирник живя 100 години и 5 години.# Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
[# Тук у Венедиков е дадено 150 години — Б. пр.]
Гостун-наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му дохс твирем.
Курт държа 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер — 3 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези 5 князе държаха княжеската власт отвъд Дунав 515 години с «остриганите глави». И след това дойде отсам Дунав Исперих княз. Също е и досега.
Исперих княз — 61 година. Родът му Дуло, а годината му вер ениалем.
Тервел — 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем твирем.
… 28 години. Родът му Дуло, а годината му дванш ехтем.
Севар — 15 години.483 Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
Кормисош — 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени Дуловия род, сиреч Вихтун.484
Винех — 7 години. Родът му Укил, а годината му шегор алем.
Телец — 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И той бе заради другиго.
Умор — 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.“
Веднага става ясно, че се налага една поправка: за да се получи от годините на първите петима владетели сбор от 515 години, трябва управлението на Ирник да стане 150 години.485 Но не можем да направим нищо повече, преди да сме открили значението на прабългарските думи. Разполагайки единствено с Именника, това е невъзможно, макар че българинът Тудор Доксов, писал в началото на Х в., явно е използувал същата система. Но въпреки че някои учени486 са се опитвали да изяснят въпроса, прибягвайки към тюркското и монголско езикознание, те не са успели да открият никакво съответствие между тази система и което и да е известно на нас летоброене. Едва преди около 30 години, когато руски учени откриха при разкопки Чаталарския надпис, бе намерена някаква допирна точка. Там Омуртаговото основаване на Преслав е датирано през 15-и допълнително сведение. Затова ще разгледам общо заключенията на основните изследователи, посочвайки кои от тях приемам. Първият сериозен изследовател на въпроса е Бъри. През 1910 г. той публикува тълкувание на прабългарските думи487, което според него отговаря на всички известни факти, макар че внася поправки в текста за по-късните владетели, за да го съгласува по-добре с данните на гръцките хронисти. Теорията му се основава на цикъл от 60 лунни години — цикъл, разпространен сред източните племена; първата дума в изразите (например дилом) означава единиците, а втората — десетилетията. Бъри твърди, че при тази система се избягва опасността от грешки, породена от езиковите сходства. За съжаление така получените дати противоречат на известните ни исторически факти, както изтъква и Маркварт.488 По-точно, излиза, че прабългарите трябва да са преминали Дунава 20 години по-рано.
Критиката на Маркварт е основателна, но не е градивна. През 1914 г. обаче професор Микола от Хелзинки отново прибягва до помощта на езикознанието и намира ключ към проблема.489 Той предлага 12-годишен цикъл, където всяка година носи името на някое животно. Следователно първата прабългарска дума е съществително име, а не числително — хипотеза, изказана вече от Петровски. Аналогиите с тюркски и кумански думи (напр. дванш = тюрк. davsan, заек; тоф = кум. taok, кокошка) и редът на годините в съответните цикли дават възможност на Микола да преведе тези прабългарски думи и да определи последователността им в цикъла. Вторите думи той приема за числителни редни, означаващи месеците, и чрез езикови аналогии открива реда ми.
Езиковедските доводи на Микола звучат убедително и вече са общоприети. Но неговите дати не съвпадат с датите, известни от гръцките извори, особено при хановете, живели по времето на Копроним. За да постигне по-добри резултати, след известно време Микола внася някои поправки, но опитът му е безуспешен.490 Проблемът остава незадоволително решен, докато проф. Златарски не се заема с него.
Златарски, който първоначално приема теорията на Бъри, с някои изменения491, сега492 се присъединява към първото тълкуване на Микола, т.е.: сомор = мишка, първа циклова година; шегор = вол, втора циклова година; вери = вълк, трета циклова година; дванш = заек, четвърта циклова година; дилом = змия, шеста циклова година; тох = кокошка, десета циклова година; етх = куче, единадесета циклова година; дохс = свиня, дванадесета циклова година. Месеците са; алем — първи, вечем — втори, тутом — четвърти, алтом — шести, ехтем — осми, твирем — девети. Тези думи претърпяват една-две промени в текста, всичките напълно приемливи — например текучитем е съкратено до етх. Тудор Доксовото бехти се приема за име на петия месец. Но Златарски внася две важни поправки в теорията на Микола и по-ранните теории. Първо, той приема система от лунни години; второ, започва ново летоброене от 680 г. от Р. Хр., когато прабългарите основали държавата си на юг от Дунава.
Би ни отнело твърде много време да разгледаме подробно неговите аргументи. Тук мога да кажа само, че те ми се струват солидни и оправдани от постигнатите резултати. До 680 г. от Р. Хр. Златарски приема циклично летоброене, започващо с годината на рождението на Христос: например Авитохол започнал да управлява през 150 лунна година от Р. Хр., която е шеста циклова година. От известието на Йоан Никиуски можем да съдим, че Кубрат е умрял някъде около 642 г., т.е. 662 лунна година. Следователно управлението на Безмер е завършило през 665 лунна година: и ако извадим 515 години, продължителността на управление на първите петима владетели, ще получим 150-а лунна година. Съвпадението на първата циклова година с рождението на Христос ми се струва произволно и може би е съвсем случайно, макар че е любопитно съвпадението на 679 слънчева година от Р. Хр. (в която прабългарите се установили на Балканския полуостров) със 700 лунна година от Р. Хр. — мистично число, което без съмнение би привлякло вниманието на всеки грък. А Златарски убедително доказва, че Именникът трябва да е бил написан първоначално на гръцки, вероятно скоро след смъртта на Умор (Умар), и следователно от грък. Златарски изтъква също, че продължителността на отделните управления не е изчислена точно, а от цикловите години на заемането на властта и смъртта на владетеля. Но при възкачването на Исперих възниква едно затруднение. Ако Безмер е управлявал 3 години и негов приемник е бил Исперих, то управлението на Исперих би трябвало да започне не в година „вери“, а през петата циклова година. Златарски разрешава противоречието, като отъждествява Безмер с Баян (Исперих без всякакво съмнение е Аспарух) и приема, че Исперих се е отцепил от Безмер две години преди смъртта му. Може би обяснението наистина е приблизително такова, въпреки че лично аз предпочитам Безмер и Баян да си останат отделни личности. Баян е истинско прабългарско име и не прилича много на Безмер. Нещо повече, струва ми се, че хронологията изисква между Кубрат и Аспарух да е имало още едно поколение.
С 680 г. започва нов цикъл. Тук Златарски прави изчисленията в обратен ред от годината на възкачването на Телец, за която знаем от Тоефан, че е била 761—762 г. от Р. ХР.493 Според нашето тълкуване на Именника то е станало през ноември 761 г. Първата трудност, която възниква, е че според Именника периодът между основаването на българската държава и възкачването на Телец е 2312 + 21 + 28 + 15 + 17 + 7 = 111 лунни години, което е прекалено много. Следователно трябва да отхвърлим като неточна посочената продължителност на някои от управленията. Нещо повече, тъй като в Именика продължителността на отделните управления противоречи на датите, така, както ги тълкуваме, единственото разумно решение е да коригираме броя на годините там, където е в
