да провалят всичко. Следователно се налагало временно да бъдат изтеглени.
Намирам агрумента на Бъри, с неговата блестяща находчивост, за убедителен. А примерът на Златарски за употреба на думата „????????“ в друг смисъл — „? ??? ? ?????? ????????“ в посланието на източните патриарси до Теофил (с. 368), където явно се има пред вид граничната линия, определена с 30-годишния договор, — не променя очевидното значение на „????????“ тук. Всъщност мисля, че фразата в договора не допуска какъвто и да е друг превод, освен този на Бъри, и затова приемам неговите заключения.
Действително, българите едва ли биха имали достатъчно време да построят такова огромно съоръжение, освен при гарантираната сигурност на Омуртаговия мир. Нещо повече, ако границата при Милеона вече е била охранявана от землени насипи, изглежда странно, че в Омуртаговия договор границата се определя така подробно по линията на Вала, щом като неговите очертания вече са били отдавна установени. Странно е също (въпреки че е всеизвестно колко е опасно да се спори а silentio), че за вала не се споменава нищо по време на походите на Копроним, при положение, че тогава той вече е съществувал. Всъщност гръцките историци започват да го споменават едва при управлението на Никифор Фока. Но от малкото сведения, с които разполагаме, можем да съдим, че в края на IX и началото на X в. имперските нашественици са се придържали към крайбрежието.
[#2
Приложение VII
УСПЕШНИЯТ ПОХОД НА ЛЪВ АРМЕНЕЦ
Историците не са склонни да признаят на Лъв V дори единствения успешен поход, който му се приписва — този край Месемврия през 813 г. Той е отбелязан само от Генезий, от Продължителя на Теофан и в по-късните хроники, основаващи се върху тях. Най-подробни са сведенията на Продължителя на Теофан. Самият Теофан, както и Scriptor Incertus, биографът на Никифор, Игнатий, и Георги Амартол — четиримата историци, които са били съвременници или почти съвременници на похода, не споменават нищо за него. Мълчанието им дава основание на Хирш и други днешни историци да смятат, че походът е мит, съчинен от автора на извора, който са ползували Генезий и Теофановият продължител, за да обясни произхода на топонима ?????? ??????? — Лъвова могила.527
Но, както посочва Бъри528, Теофан завършва хрониката си с превземането на Адрианопол, което със сигурност е станало преди този поход: Георги Амартол изобщо не се е интересувал от външнополитическите събития, а и четиримата историци са били толкова отявлени противници на иконоборците и следователно така са ненавиждали Лъв V, че мълчанието им по отношение на една така похвална за него акция е напълно разбираемо. Игнатий и Scriptor Incertus са особено жлъчни към него. От друга страна, подробният разказ на Теофановия продължител не прилича на по-късно съчинена история.
Златарски приема похода като действителен, но за място на събитията определя Бурдизо (дн. Бабаески) в Тракия, а не околностите на Месемврия, и го датира след смъртта на Крум. Съображенията му са следните: 1) Само Продължителят на Теофан споменава определено място във връзка с похода, а от всички разкази се подразбира, че се е провел на имперска територия. 2) Дори Продължителят на Теофан съобщава, че се е провел на територията на Империята. 3) Месемврия и областта й са били завладени от Крум през 812 г. 4) Лъв и войската му трудно биха могли да стигнат до Месемврия за толкова кратко време, щом скоро преди това войските са били в Аркадиопол.529
Тези възражения почиват на предположението, че Месемврия е била в български ръце. Но няма сведения, че Крум е оставил гарнизон в Месемврия след превземането й — той, изглежда, просто е разрушил града и го е изоставил, както обикновено постъпвал с превзетите вражески крепости, например Адриано-пол. А и по-нататък Месемврия се споменава в изворите като имперски град.530 Нещо повече, бреговата ивица на Бургаския залив била изцяло отстъпена на България едва при регентството на Теодора.531 Месемврия била от голямо значение за Империята и тя несъмнено би направила опит да си я върне възможно най-скоро. Походът на Лъв V явно е бил предприет с тази цел и с допълнителни намерения след това България да бъде нападната във фланг; войските несъмнено са се придвижили по море, което при благоприятно време е можело да стане изключително бързо. Нещо повече, използувайки Месемврия за своя база, войските биха могли да поддържат тясна връзка с Константинопол по море и да се снабдяват с всичко необходимо; докато областта, опустошена предишната година от Крум и навярно останала незасята през този сезон, сигурно не е била в състояние да изхрани българската войска. Ето защо, смятам, че доводите на Златарски лесно могат да бъдат оборени и че не е нужно да разкрасяваме и без това напълно убедителния разказ на Теофановия продължител. Най-вероятната дата е есента на 813 г., преди смъртта на Крум. Съществува известна вероятност този поход всъщност да е бил успешният поход, предсказан на Лъв V от Саватий, но по всичко изглежда, че той изобщо не се е състоял.532
Приложение VIII
МАЛАМИР И ПРЕСИЯН
Между двамата най-големи познавачи на българската история от IX в., Златарски и Бъри, се е водила истинска война по отношение на продължителността на Маламировото управление и идентичността на Маламир и Пресиян. Според Бъри, който приема хипотезата на Иречек, Маламир е управлявал от смъртта на Омуртаг (около 831—832 г.) до 852 г. (възкачването на Борис) и е имал и прабългарско име Пресиян, което е престанал да използува по време на управлението си. Според Златарски той е управлявал от 831 до 836 г. и е бил наследен от своя племенник Пресиян, който управлявал до 852 г.533
За съществуването на Маламир знаем не само от надписите, но и от известието на Теофилакт .Охридски, единствения историк, които се е опитал да опише цялостно управленията на хановете от Крумовия род и взаимоотношенията между тях. Той явно е разполагал с някой по-стар извор, който не е достигнал до нас. Теофилакт съобщава, че Омуртаг е имал трима синове — Енравота, Звиница и Маламир (??????????). Маламир наследил баща си и на свой ред бил наследен от своя племенник, сина на Звиница. Няколко реда след второто си твърдение той Нарича българския хан „?????? ???????“ — фраза, която обикновено е била поправяна на „? ?????? ???????“. Маламир се споменава също и под името Валдимер или Владимир в разказа на Логотет за адрианополските пленници, където, няколко реда по-долу, изведнъж се говори за Михаил (Борис) като за хан. Но цялата информация на Логотет е мъглява; Владимир е наречен баща на Симеон.534
Дотук сведенията не ни пречат да приемем, че Маламир е бил наследник на Омуртаг и предшественик на Борис. Но в един надпис535, открит във Филипи, се говори за „… ???? ? ?? ???? ?????“, който се споменава редом с кавхан Исбул. Освен това, Константин Багренородни говори за „??????? ? ????? ??????????“, който водил битка със сърбите около 840 г. Борис-Михаил, твърди той, бил син на Пресиам.536 Следователно, излиза, че Пресиам, или по-вероятно Пресиян или Прусиян (известно българско име)6 е бил отделен хан — „. . . ????“ в надписа от Филипи.
Въз основа на тези сведения както Бъри, така и Златарски съставят своя теория и всеки я подкрепя със собственото си тълкуване на Шуменския надпис, в който се споменава Маламир. Златарски отхвърля тълкуването на фразата „? ??????“ y Теофилакт, казвайки, че тъй като името на Борис още не е било споменато, той не може да бъде „??????“; Маламир без съмнение е бил наследен от своя племенник, но това е бил Пресиян, докато Борис, както казва Константин Багренородни, е бил син на Пресиян. Златарски приема, че внезапната поява на Михаило-вото име в разказа за Кордил в 835—836 г. означава смяна на хана по това време, като името Михаил е написано погрешно вместо Пресиян. Така, с допълнителната помощ на Шуменския надпис, Златарски създава личността хан Пресиян, който наследил престола през 836 г.
Но Бъри приема четенето „? ??????“; всъщност Златарски не предлага задоволителен заместител, а с довода си, че името не се споменава по-рано, като че ли изпада в дребнавост. Бъри изтъква, че е странно
