Claudiopolis, 1897. Lampros, S. Historia tes Hellados. Athens, 1898. Laurent, J. Sul Libro II dei Miracula S. Demetrii Martyris, Bessarione, Vol.
IV. Lavrin, J. The Bogomil Heresy, S. R., vol. VIII, No. 23. Leger, L. Cyrille et Methode. Paris, 1868.
— La Bulgarie. Paris, 1885.
La Litterature Bulgare au Moyen Age, Revue des Cours Litteraires, vol. VI. Paris, 1869.
— L’Heresie des Bogomiles, Revue des Questions Historiques, vol. VIII. Paris, 1870.
Le Quien, M. Oriens Christianus. Paris, 1740.
Lombard, A. Constantin V, Empereur des Romains. Paris, 1902.
Lucius, J. De Regno Dalmatiae et Croatiae. Amsterdam, 1666. Luttich, R. Ungarnzuge in Europa im 10 Jahrhundert. Berlin, 1910. Marquart, J. Die Altbulgarische Ausdrucke in der Inschrift von Catalar, И.Р.А.И.К., t. XV.
Die Chronologie der Altturkischen Inschriften. Leipzig, 1893.
Osteuropaische und Ostasiatische Streifzuge. Leipzig, 1903. Mazon, A. Le Moine Chrabe et Cyrille, C.B.3. Mikkola, J. J. Die Chronologie der Turkischen Donaubulgaren, Journal de la Societe Finno-Ongrienne, vol. XXX. Helsingfors, 1914.
— Тюркско-болгарское летосчисление, И.Р.Я.С., т. XVIII. Miklosich, F. Chrestomathia Palaeoslovenica. Vienna, 1861.
Miller, W. The First Bulgarian Empire, in the Cambridge Mediaeval History, vol. IV. Minns, Е. Н. Saint Cyril Really Knew Hebrew, Melanges publies en l’honneur de M. Paul Boyer. Paris, 1925. Murait, E. de. Essai de Chronographie Byzantine. St. Petersburg, 1855. Muratori, L. A. Rerum Italicarum Scriptores. Milan, 1723—51. Niederle, L. Slovanske Starozitnosti. Prague, 1906. Pastrnek, F. Dejiny Slovanskych Apostolu Cyrilla a Methoda. Prague, 1902. Racki, F. Bogomili i Patereni. Zagreb, 1869–70.
— Documenta Historiae Croaticae Periodum Antiquam Illustrantia. M.S.H.S.M., vol. VII. Zagreb, 1877.
Rambaud, A. L’Empire Grec au Xme Siecle. Paris, 1870.
Rapoport, S. On the Early Slavs, The Narrative of Ibrahim Ibn Yakub, S.R., vol. VIII, No. 23. Rosier, R. Rumanische Studien. Leipzig, 1871. Runciman, S. The Emperor Romanus Lecapenus. Cambridge, 1929. Safarik, F. Slovanske Starozitnosti. Prague, 1837. Schlumberger, G. L’Epopee Byzantine a la Fin du Хше Siecle. Paris, 1896–1905.
— Sigillographie de l’Empire Byzantin. Paris, 1884.
Un Empereur Byzantin au Xme Siecle. Paris, 1890. Sisic, F. Geschichte der Kroaten. Zagreb, 1917.
Prirucnik Izvora Hrvatske Historije. Zagreb, 1916. Snoj, Staroslovenski Matejev Evngelij, Ljubljana, 1922. Snopek, F. Die Slavenapostel. Kremsier, 1918.
Tafel, T. De Thessalonica Ejusque Agro. Berlin, 1839.
Tougard, S. De l’Histoire Profane dans les Actes Grecs des Bollandistes.
Paris 1874. Vogt, A. Basile I, Empereur de Byzance. Paris, 1908. Vondrak, V. Zur Frage nach der Herkunft des Glagolitischen Alphabets, A.S.P., vols. XVIII, XIX. Wessely, C. Glagolitisch-Lateinische Sprache. Leipzig, 1913.
Westberg, F. Ibrahim’s Ibn Ja’kub’s Reisebericht uber die Slawenlande. 81.
Petersburg, 1898. Zachariae von Lingenthal_, K. E. Beitrage zur Geschichte der Bulgarischen Kirche. St. Petersburg, 1864. Абоба — Плиска:_ Материалы для болгарских древностей, И.Р.А.И.К., т. X. Анастасиевић, Д. Н. Хипотеза о Западноj Бугарскоj, Гласник Скопског научног друштва, кн. III, Скопље, 1928. Антоний, архиеп. Из истории християнской проповеди. Петербург, 1895. Баласчев, Г. Българите през последните десетгодишнини на десетия век.
София, 1929.
Климент Словенски. София, 1898.
Новыя данныя для истории греко-болгарских войн при Симеоне, И.Р.А.И.К., т. IV.
Отговор на Мутафчиевия преглед (вж. по-долу) на Българите през последните. . . София, 1929.
Благоев, Н. Беседата на Презвитер Козма против богомилите, Годишник на Софийския университет, кн. XVIII. София, 1905 сл.
Крумови закони, С.Ю.Д., кн. IV.
Правни и социални възгледи на богомилите. София, 1912. Бобчев, С. С. Значението за България на св. Иван Рилски, Годишник на Свободния университет, кн. I. София, 1922.
Bulgaria under Tsar Simeon, S.R., vols. VII, VIII, Nos. 21, 22.
Nachtrage zu den Notitiae Episcopatuum, Zeitchrift_ _fur Kirchenges-chichte, vols. XII, XIV. Gotha, 1891– 4.
Васильев, А. А. Арабский синаксар о болгарском походе императора Никифора, Новьш сборник в честь В. И. Ламанского. Петербург, 1905.
История Византии. Петроград, 1917.
Происхождение императора Василия Македонянина, В.В., т. XII.
Славяне в Греции, В.В., т. V.
Византия и араби. Петербург, 1900, 1902.
History of the Byzantine Empire. Madison, 1928. Васильевский, В. Г. К истории 976—986 годов, Ж.М.Н.П., ч. 184.
Хроника Логотета на славянском и греческом, В.В., т. II.
О мнимом славянстве гуннов, Ж.М.Н.П., с. 222, 226.
Один из греческих сборников Москов. синод, библиотеки, Ж.М.Н.П., ч. 248.
Советы и разкази византийскаго боярина XI века, Ж.М.Н.П., ч. 215.
Гильфердинг, А. История сербов и болгар. Петербург, 1868.
Голубинский, Е. Краткий очерк истории православнмх церквей.
Москва, 1871. Господинов. Разкопките в Патлейна. София, 1915. Грот, К. Константин Багрянородньш о сербах и хорватах. Петербург, 1882. Дринов, М. С. Исторически преглед на българската църква. София, 1911.
Новый церковно-славянский памятник, Ж.М.Н.П., ч. 238.
Южные славяне и Византия в X веке. Москва, 1875. Златарски, В. Н. Български архиепископи-патриарси през Първото царство, И.И.Д.С., кн. VI.
Два известни български надписа, С.Н.У.К., кн. XV.
Де се намирал гр. Девол, И.И.Д.С., кн. V.
История на българската държава. София, 1918, 1929.
Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, С.Н.У.К., кн. 24.
Известието на Михаила Сирийски за преселението на българите, И.И.Д.С, кн. IV.
Известието на Ибрахим-ибн-Якуба, С.Б.А.Н., т. XXII.
Кой е бил Тудор черноризец Доксов, Б.П., кн. 3.
Кои са били вътрешни и външни боляри, Университетски сборник в чест на С. Бобчев. София, 1921.
Към историята на открития в местността Патлейна манастир, И.Б.А.И., кн. I.
Нови известия за най-древния период на българската история, С.Н.У.К., кн. 2.
Первый поход Симеона на Константинопол, Recueil d’Etudes dedees a М. Kondakov. Prague, 1926.
