Joannes Antiochenus, Fragmenta, p. 619.
Marcellinus Cornes. Chronica Minora, pp. 94, 95, 96. Марцелин ги нарича „скити“ през 493 г., но „българи“ през 499 г., а през 502 г. — „Consueta gens Bulgarorum.“ Теофан (с. 222), писал няколко века по-късно, споменава само нападението от 502 г., като го нарича първата поява на българите в историята.
Cassiodorus Senator, p. 160.
Marcellinus Cornes, p. 96; Jordanes. Romana, p. 46, Getica, p. 125; Ennodius, p. 210, 211.
Malalas (p. 402) нарича Виталиановите съюзници ?????? ?????? ??? ?????????; Теофан (с. 247) използува същите думи; Георги Амартол (II, с 141) добавя ??????.
Малом (с. 437) ги нарича „хуни“. Теофан (с. 338) ги нарича „българи“, прибавяйки думите ??? ????????, които и до днес не са намерили задоволително обяснение. Анастасий (II, с. 141) в превода си на Теофан приема „Droggo“ за име на прабългарски владетел, съвладетел на Vulgar.
Procopius. De Bello Gothico, IV, 5, pp. 475 ff. Той ги нарича кутургури и утургури или утигури. Менандър и Агатий ги наричат кутригури и утигури. Единствено Теофан споменава за котраги.
Joannes Malalas, pp. 430—1. Theophanes, p. Теофан я нарича Боарекс. Смята се, че съюзът със савирите се е оказал полезен срещу персите.
Agathias, p. 365. Говорейки за кутригурите, утигурите, ултизурите и вуругундите, Агатий казва: „???? ?? ??????? ????? ??? ?????? ??? ?????? ????????????“.
Prisais. Fragmenta, p. 341.
Joannes Malalas. pp. 431—2; Theophanes. ad ann. 6020, pp. 269—70; John of Ephesus. Historie Ecclesiae, p. 475; Procopius. De Bello Persico.
Procopius, Op. cit., IV, 18—19, p. 550 ff; Menander Protector, p. 3. Прокопий нарича утигурския хан Сандил, а Менандър и Агатий (вж. следв. бел.) — Сандилх. Готите тетраксити изпратили 2000 души на помощ на утигурите.
Agathias, р. 367; Theophanes, pp. 360–1.
Смятам, че днес версията за идентичността на племената, наричани от китайците жуан-жуан, с аварите, е вече общоприета. Вж. Marquait. Streifzuge, p. 43.
Menander Protector, p. 5.
Ibid., p. 55, 87. У Менандър „угури“ и „уйгури“ вероятно е небрежно изписване на „утигури“, макар че от друга страна за всички хунски племена са характерни удивително сходните имена.
Mikkola. Die Chronologie der Turkischen Donaubulgaren, p. 23. Тук е цитирай тюркски надпис, открит от Демезон в Абулгази, в който се разказва историята на Яфет. Marquart. Die Chronologie der Altturkischen Inschriften, pp. 75—6, просто отъждествява Авитохол с Атила. Това е възможно, но смятам, че библейският произход е по-убедителен. Вж. Приложение III.
Златарски. История, I, 1, с 40—2, отрича, че Ирник и Ернах са една и съща личност. В Приложение III излагам причините си за несъгласие с него.