За това доколко е бил разрушен старият градски живот до известна степен може да се съди по разните списъци на епископите, присъствували на църковните събори. Те са анализирани задълбочено от Дворник (Les Slaves, Byzance et Rome, p. 74 ff). Склонен съм да смятам, че организираното настаняване на гарнизони в градовете от вътрешността вероятно датира от походите на Константин V, но навярно в градове като Адрианопол и Сердик винаги са били поддържани известни отбранителни сили.
Наречени в Sancti Demetrii Martyris Acta ?????. Описанията на обсадите на Солун дават добра представа за славяните по онова време. Вж. горните бележки.
Установено от Златарски (История, I, 1, с 123 сл., 387 сл.), чиито доводи са убедителни. Допълнителни затруднения създават опитите на историците от Теофан насам да изведат „?????“ от славянското 
, „ъгъл“ (срв. с гръцкото ?????). Всъщност думата би могла с еднакъв успех да бъде изведена от agul, „оградено място“.
Вж. у Златарски, цит. място; Theophanes, p. 546—9; Nicephorus, pp. 33—5. Вигу (Eastern Roman Empire, p. 338) смята, че землените насипи в Преслав на Дунава датират от този период. Той вероятно има право.
Пределните години са 643-та и 679-та.
Theophanes, Nicephorus, loc. cit.
Вж. Златарски. История, I, 1, с. 151 сл. Според мен властта на Аспарух на запад е достигнала до Искър едва след войната от 689 г.
По време на войните на Константин V с България (вж. по-долу).
Вж. също Златарски. История, I, 1, с. 163 ел.
Theophanes, pp. 575—6; Nicephorus, pp. 43—4, 47.
Theophanes, pp. 586—7; Nicephorus, pp. 48—9.
Theophanes, p. 775. Той само споменава за договора ретроспективно, говорейки за Крумовите войни един век по-късно. Според него договорът бил сключен между Теодосий и патриарх Герман от една страна и българския хан Кормесий (Кормисош), от друга. Явно става дума за Тервел. Що се отнася до пограничния вал Еркесия, който според някои историци датира от същото време, вж. Приложение VI.
Годините и родовете са дадени в Именника (вж. Приложение П).
Както Никифор (с. 66), така и Теофан (с. 662) съобщават, че българите поискали данък за новите крепости, като Теофан добавя „според ?????“. Не смятам за нужно да се търси такова сложно обяснение, каквото дава Lombard. Constantin V, Empereur des Romains, p. 43. Това просто е било нарушение на договора, което е давало право на ощетената страна да поиска компенсация. Мисля, че и двете страни не са имали право да укрепяват границата, затова и българите все още не били построили Еркесия.
Теофан (с. 662) съобщава, че българският поход бил успешен, използувайки почти същите изрази, с които описва успешния български набег от 712 г. Той вероятно греши; Никифор е твърде категоричен.
Според Bury (Eastern Roman Empire, p. 339) става дума за Карнобат. Златарски определя местонахождението й на Бакаджик (с. 204—5).
