За подробности около този поход, чието съществуване се отрича от Златарски и други историци, вж. Приложение VII.
Scriptor Incertus, pp. 346—7.
Scriptor Incertus, pp. 347.
Annotes Laurissenses Minores, p. 122. За идването на гръцките пратеници ce говори непосредствено след събитие, станало през август.
Scriptor Incertus, p. 348. У Бъри (Цит. съч.) датата е 14 -ти, но това се е падало в петък.
Сердика, Девелт, Месемврия и Адрианопол били разрушени, а Анхиало и Филипопол — изоставени от населението си.
Военачалниците, за чиято смърт се говори в надписите, открити край Днепър и Тиса (вж. по-долу, с 76, 77), носят прабългарски имена — Онегавон и Окорсис.
Цок ce споменава единствено в Менология на Василий II като приемник на Крум и гонител на християните (Menologium, pp. 276—7). Дукум, който скоро умрял, и Диценг, който преследвал митрополит Мануил, се споменават само в един славянски пролог към Менология от XIV в., с. 392 (вж. приложената библиография). Цок вероятно е същият онзи Тук, за когото се споменава в един силно повреден надпис, открит близо до Абоба и датиран 823—824 г. (Абоба — Плиска, с 226—7). Невъзможно е да се разбере съдържанието му; той може би отбелязва Омуртаговата победа над узурпатора. Склонен съм да приема мнението на Лопарев (Две заметки, с. 318), че и тримата са били просто военни предводители. Смятам също, че не бива да се отъждествява Диценг с Цок (както прави Бъри. Цит. съч., с 359) или Дукум с Цок (Златарски. Цит. съч., с 324—5).
Ако е вярно предположението на Бъри (Цит. съч., с 360), че силно повреденият надпис от Ески Джумая (Абоба — Плиска, с 228), се отнася за този период; в него смътно се споменава за някакви преговори.
Становището ми за този договор, както и за пограничния вал Еркесия, изложено в Приложение VI, се основава на Сюлейманкьойския надпис, на който е посветена статия от Златарски (вж. приложената библиография). Гръцките историци Генезий (с. 41) и Продължителят на Теофан (с. 31) споменават за сключването на 30-годишен мир, като Генезий споменава и името на Омуртаг (Мотрагон).
Местонахождението им е установено от Златарски (Известия, с 67—68). Предположението на Шкорпил, че Констанция е днешният Костенец, близо до Траянови врата (Абоба — Плиска, цит. място), е неубедително и неподкрепено с доказателства.
„???? ??? ??????? ??????? ??? ?????. . . ???“.
Ignatius. Vita Nicephori, p. 206; Genesius. p. 28; Theophanes Continuatus, p. 31. Вж. Златарски. История, I, 1, с. 434.
Georgius Hamartolus, p. 796; той твърди, че Михаил помолил българите за помощ. Genesius, pp. 41—2 и Theophanes Continuatus, pp. 64—6 дават по-сложната версия, като Продължителят на Теофан споменава и че Михаил е отказал помощта, за да си спести разходите.
Абоба — Плиска, с 62 сл., 132 сл. Този дворец почти със сигурност е построен в началото на ЕХ в., вероятно от гърци.
