Theophanes, pp. 662—5; Nicephorus, pp. 66—7; Lombard. Op. cit., p. 43 ff.
Датите са взети от Именника. Theophanes, p. 667; Nicephorus, p. 69, също и Antirrhetici, p. 508.
Приемам становището на Златарски (История, I, 1, с. 213), че битката при Анхиало е станала през 763 г., а не през 762 г., както твърди Теофан и както приема и Lombard (Op. cit., pp. 47—8). Теофан отнася преврата на Телец и битката при Анхиало преди тежката зима на 762—3 г., а Никифор — след нея. Логично е да се предположи, че превратът, първият поход на Телец (за който Теофан не споменава) и изселването на славяните са станали през 762 г. Но Константин е трябвало да изчака края на зимата (която била толкова сурова, че бреговете на Черно море замръзнали), за да предприеме наказателния си поход. Телец, както знаем от Именника, бил свален от престола едва в края на 764 г.
Theophanes, pp. 667—9; Nicephorus, pp. 69—70.
Относно хронологията на този период и последователността на българ ските ханове вж. Приложение П. Смятам, че както Теофан, така и Никифор (чиито сведения се различават) грешат и че Теофановият Паган и Никифоровият Кампаган (хан Паган) са едно и също лице, а Никифоровият Баян е друг човек.
Theophanes, pp. 660, 673—4; Nicephorus, p. 70.
Вероятно Сините камъни в Стара планина, близо до Сливен. (Златарски. История, I, 1, с 232).
Theophanes, pp. 699—707. Става дума за града Берое в Тракия (днешната Стара Загора), а не за Верея в Македония.
Днешната Провадия, на североизток от Одрин.
Дори и Вигу (Eastern Roman Empire, p. 339).
Името му се появява в различни варианти: на гръцки ????????, ????????, ???????, ?????? (последното само на едно място у Лъв Граматик, вероятно по погрешка), ??o???? и ????; на латински Cramnus, Crimas, Brimas (последните две вероятно сгрешени при преписването), Cramas и Crusmas; в ранните славянски преводи — 
. В надписите му („Абоба—Плиска“, с 233 — Шуменски надпис) неговото име е изписано на гръцки като ???????. Следователно, би трябвало „Крум“ да се доближава до оригинала. Вж. Златарски. История, I, 1, с 247.
Това са само предположения за ранната кариера на Крум, Dvornik (Les Slaves, Byzance et Rome, pp. 34—5) категорично поддържа тази версия, като я украсява с подробности и дати, но по изключение не цитира извори. Но в основни линии неговата версия представлява единственото непротиворечиво тълкуване на съществуващите факти, които са следните: 1) Аварите са били напълно разгромени от Крум (Suidas, Lexicon, art. „Bulgari“, p. 761; 2) Карл Велики нападал аварите през 791 и 795—6 г. (според Ekkehard той ги нападнал за първи път през 788 г. и ги покорил за осем години). След като те били напълно разгромени, Карл решил да не посяга на българите, защото било малко вероятно те да представляват опасност „сега, когато аварите (хуните) били унищожени“ (Ekkehard, p. 162). Логично е, следователно, да приемем, че Крумовата победа над аварите е станала преди окончателното им унищожаване. Но през 796 г. все още хан на Балканска България бил Кардам; за Крум чуваме едва през 808 г. (вж. по-долу). Следователно Крум трябва да е бил владетел на Панонска България преди да се възкачи на престола в Плиска, но датата на възкачването му остава неизвестна.
