Ibid., p. 752. За точните дати вж. Bury. Eastern Roman Empire, p. 340. 1100 литри злато се равняват приблизително на 50000 фунта стерлинги.
Theophanes, pp. 752—4. Bury (Op. cit., p. 341) приема, че Теофан хвърля съмнение върху идването на Никифор в Плиска от неприязън към него. Повечето историци — напр. Златарски (Цит. съч., с 252—3) и Dvornik (Op. cit., p. 36) приемат безрезервно Теофановата версия, като Дворник дори добавя и едно успешно нападение на българите. Без съмнение Бъри има право. При всеки удобен случай Теофан очерня Никифор; макар и светец, той не се колебае да си послужи с лъжа, за да компрометира императора, когото не одобрява, по морални причини. От друга страна, Никифор не е бил толкова глупав, за да лъже, че е стигнал до Плиска, когато цялата войска би го изобличила.
Theophanes, p. 753 (тук той го нарича Евтимий), р. 776.
Според Теофан Никифор нахлул в България едва на 20 юли. Но тъй като голямото сражение станало на 26—27 юли, той трябва да е бил вече в Плиска не по-късно от 20 юли, след като от границата е трябвало да измине близо 110 км през труднопроходима местност.
Theophanes, pp. 761—5. У него датата на битката е 25 юли, но това е било петък. През нощта на събота срещу неделя датата е била 26—27 юли. Невъзможно е да се установи точното място на битката. Шкорпил (Абоба — Плиска, с 564) смята, че тя е станала във Върбишкия проход и ждрелото, известно сред местните хора като „Гръцки дол“, където според преданието някога били загинали много гърци. Бъри (Цит. съч., с 344) приема тази версия. Според мен това е най-вероятното място. Иречек пък приема, че битката е станала в прохода Верегава, при завръщането на Никифор (Geschichte der Bulgaren, pp. 45—6; Die Heerstrasse, p. 150). Но изглежда, че Никифор е тръгнал по друг път, по-скоро преследвайки Крум, отколкото отстъпвайки. Златарски (Цит. съч., с 408—12) не изказва определено становище, но смята, че битката е станала много по-близо до Плиска. Но тъй като приема твърдението на Теофан (вж. по-горе), че Никифор е влязъл в България едва на 20 юли, Златарски естествено е убеден, че императорът не е имал достатъчно време да измине близо 50-те км от Плиска до Върбишкия проход.
Патриарх Арсен Черноевич, цитиран от Бъри (Цит. съч., с 345).
Михаил Сирийски (Цит. съч., с 25—6) твърди, че Ставракий бил ранен по време на българско нашествие след смъртта на Никифор. Той явно е бил зле осведомен.
Вж. по-горе, с. 35. Както посочвам там, името Кормесий явно е грешка на Теофан. Крум очевидно би желал и би бил в състояние да възстанови положението преди краха във войната с Копроним. Вероятно е съществувало някакво примирие с Кормисош, което е объркало Теофан.
В днешно време при силни бури вълните заливат целия провлак, но тогава навярно е имало добре уреден път.
Theophanes, pp. 775—8; Theophanes Continuants, pp. 12—13.
Theophanes, pp. 780—3; Scriptor Incertus, pp. 337 ff. Бири (Цит. съч., с. 351—2) подробно обсъжда предателството на Лъв. Според мен заключението, че Лъв е имал вина, но е бил прекалено хитър, за да бъде уличен със сигурност, е напълно убедително. Струва ми се обаче, че за да бъде всичко съвсем правдоподобно, в заговора трябва да е бил замесен и Крум.
Theophanes, pp. 785—6. Теофан завършва историята си с падането на Адрианопол. В Scriptor Incertus, pp. 342—4 разказът е най-подробен. Theophanes Continuatus, p. 24; Genesius, p. 13; Ignatius. Vita Nicephori, pp. 206—7. Пленничеството и мъченичеството на жителите на Адрианопол са описани във Vita Basilii (Theophanes, pp. Continuatus, pp. 216—17); Menologium Basilii Imperatoris, p. 276—7 и у Georgias Monachus Continuatus, p. 765.
