История на Първото българско царство

Писмата на Николая Мистика до Симеона, С.Н.У.К., кн. X—XII.

Писмата на Романа Лакапина до Симеона, С.Н.У.К., кн. XIII.

Послание на Фотия до Бориса в славянски превод, Б.С., кн. V.

Die Bulgarische Zeitrechnung, Journal de la Societe Finno-Ongrienne, vol. XL. Helsingfors, 1924.

The Making of Bulgaria, S.R., vol. IV.

Иванов, Й. Аксиос-Велика-Вардар, Македонски преглед, год. I. София, 1925.

Богомилски книги и легенди. София, 1925.

Български старини из Македония. София, 1908.

Произход на цар Самуиловия род, С.В.З.

Св. Иван Рилски. София, 1917.

Ильниский, Г. А. Грамоти болгарских царей. Москва, 1911.

— Кто был черноризец Храбр?, Византийское обозрение, т. III. Юрьев, 1917.

Калайдович, К. Йоанн Эксарх болгарский. Москва, 1824. Кузнецов, И. Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина, С.Н.У.К., кн. XVI и XVII.

Лавров, П. А. Нова служба цару бугарскоме Петру, Jжнословенски филолог, т. I. Београд, 1913. Лопарев, К. М. Две заметки по древней болгарской истории, 3.Р.А.О., т. III. Малышевский, И. Святые Кирилл и Мефодий. Киев, 1886. Милев, Н. Кубрат от историята и Кубер в Чудесата на св. Димитрия, Списание на българското книжовно дружество, кн. 71. Милетич, Л. Към Самуиловия надпис от 993 г., И.Р.А.И.К., т. IV. Мутафчиев, П. преглед на Баласчев. Българите през последните. . ., Македонски преглед, год. V, кн. II, София, 1929. Новаковић, С. Легенда о Владимиру и Косари. Београд, 1893. Палаузов, С. Век болгарскаго царя Симеона. Петербург, 1852. Панарет, архим. Животът на Ивана Екзарха. Станимака, 1914. Платонов, Н. В. Патриарх Фотий. Москва, 1891. Попов, Н. А. Император Лев Мудрьш. Москва, 1892. Прокић, Б. 1ован Скилица. Београд.

— Die Zusatze in der Handschrift .Johannes Skylitzes. Munich, 1906. Розен, В. Р. Император Василий Болгаробойца. Петербург, 1883. Соболевский, А. И. Черковно- славянските стихотворения в IX—X век, С.Н.У.К., кн. XVI-XVII. Соколов, М; Из древней истории болгар. Петербург, 1879. Трифонов, Й. Беседа на Козма Пресвитера, С.Б.А.Н., кн. 30. Туницкий, Н. Л. Св. Климент, епископ словенский. Сергиев Посад, 1913. Успенский, Ф. И. Надпись царя Самуила, И.Р.А.И.К., т. IV.

Пограничньш столб между Византией и Болгарией при Симеоне, И.Р.А.И.К., т. III.

Русь и Византия в X веке. Одесса, 1888.

— Староболгарская надпись Омортага, И.Р.А.И.К., т. III. Хвольсон, Д. Известия о хазарах и т.д. ибн-Даста. Петербург, 1869. Шкорпил, К. Бележки за старата българска столица Преслав, И.А.Д.С., т. IV.

Паметници из Българско и Тракия. София, 1888.

Първата българска столица до Абоба. Варна, 1901.

Старобългарски паметници в Добруджа. София, 1918., Шопов, А. Един документ за българската история, С.Н.У.К., кн. II.

,

Информация за текста

© 1930 Стивън Рънсиман

© 1993 Мария Пипева, превод от английски

Steven Runciman

The History of the First Bulgarian Empire, 1930

Сканиране и разпознаване: Борис, 2007

Публикация:

СТИВЪН РЪНСИМАН

ИСТОРИЯ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

преводач Мария Пипева

редактор Анета Мечева

коректор Людмила Стефанова

художник Гриша Господинов

отпечатано в печатницата при СУ „Св. Кл. Охридски“

ИК „Иван Вазов“ / „Силует“-ООД

София, 1993

ТОВА ИЗДАНИЕ Е РЕАЛИЗИРАНО СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“

The History of the First Bulgarian Empire

G. BELL & SONS Ltd London, 1930

© Steven Runciman

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2382]

Последна редакция: 2007-02-18 11:18:59

,

1

Единственият му сериозен недостатък е липсата на карти.

2

При откриването на оригиналните славянски форми съм разчитал най-вече на преценката на проф. Златарски. В повечето случаи това не представлява затруднение. Например ??????? явно е бил Ивац за своя народ.

3

Theophanes, pp. 546—9; Nicephorus, pp. 33—5.

4

Jordanes, Getica, p. 89.

5