???“_, Московски ръкопис; „????????? ????? ???“ Б Patrologia Graeca (p. 1224). Първият текст придобива повече смисъл, ако приемем „??????“ за прабългарско собствено име. Не мога обаче да се съглася със Златарски, който твърди категорично, че името е Курт (Златарски_. Цит. съч., с 229).
„???????“ в Охридския ръкопис; „???????“ в Московския ръкопис и в текста на Patrologia. Изглежда името е славянско.
Vita S. dementis, loc. cit. Точните взаимоотношения са доста замъглени от красноречието на житиеписеца, но изглежда Домета е бил подчинен на Климент.
Ibid., loc. cit. Златарски (Известия, с. 70 сл.) определя местоположението на Главиница между горните течения на реките Воюса и Озум, близо до пл. Томор.
Вж. по-горе, с 58. Местоположението на Тивериупол е установено от Златарски (История, I, 2, с 236).
Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Historia Martyrii XV Martyrum, pp. 201– 8.
Относно манастира „Св. Пантелеймон“, чиито развалини днес се наричат Патлейна, вж. Златарски. Известия на българския археологически институт, т. I, с 146—62. Склонен съм да смятам, че Симеон премества столицата в Преслав (вж. по-долу, с 115), за да бъде по-близо до баща си.
Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Op. cit., p. 201; Regino, p. 580; Manegoldus, p. 364; Sigebertus, p. 341.
Имената на княжеското семейство се споменават в приписката към Чивидалското евангелие като покровители на някакъв манастир. (Racki. Documenta Historiae Chroaticae, pp. 382— 3). Тук Владимир е наречен Расате — вероятно името му преди да приеме християнството.
Анонимният унгарски историк споменава, че моравският княз Салан (Светополк И) бил свързан чрез брак с българския владетел (по онова време Симеон). Подобно твърдение естествено трябва да се приеме резервирано. Но ако такава връзка е съществувала, което е напълно вероятно, тя почти със сигурност се е дължала на женитбата на една от Симеоновите сестри с моравския княз. Малко вероятно е първата жена на Симеон да е била моравска княгиня. (Anonymi Historia Ducum Hungariae, p. XLI).
Annales Fuldenses, p. 408. Пратениците дошли в България по р. Сава. Владимир е наречен Рандимир или Лаодимир.
Regino, p. 580; Manegoldus, p. 364; Sigebertus, p. 341; Theophylactus, Archiepiscopus Bulgarus. Historia XV Martyrum, p. 213; Чудо св. Теория, с. 19—20.
Regino, loc. cit. Борис заплашил Симеон, че ако отстъпи от вярата си, ще се отнесе с него по същия начин — заплаха, ненужна за един благочестив монах, но вероятно предназначена да покаже, че един владетел може да бъде свален само по религиозни причини и единствено Борис, като бивш владетел, може да извърши детронирането.
Вж. Златарски, История, I, 2, с. 254 сл. Съвсем естествено е да се предположи, че промяната е била извършена именно тогава; намирам доводите на Златарски за убедителни, макар че според мен процесът е бил по-продължителен, отколкото го представя той. Гръцкият език не излязъл напълно от употреба.
Вж по-горе, с 108—109. Пренасянето на светите моощи от гръцкия град Тивериупол в Брегалница по нареждане на Борис явно съвпада с основаването на новия диоцез.
Vita S. Clementis, p. 1228. Златарски (Цит. съч., с. 269 сл.) Отъждествява Дрембица и Белица. Във Vita S. Clementis се казва, че Климент бил назначен от Симеон (който, както се споменава без всякакъв коментар, наследил Владимир след смъртта му) и бил първият славянски епископ. Това ще рече вероятно, че назначаването му е било първото след промяната на езика, или пък че архиепископ Йосиф е бил от гръцки произход.
Името му е дадено в „Синодик царя Бориса“ (ред. Попруженко, Одесса, 1899 г.), с. 74—5 и в „Чудо св. Георгия“, цит. място. По-подробно вж.
