По времето на Никита Акоминат (Nicetas Acominatus, p. 486).
Той е бил построен приблизително във формата на петоъгълник със средна дължина на страните 2 км. Големият дворец или Вътрешният град е заемал около 1/3 от цялата площ. Могат да се проследят стените на двата града, като тази на Вътрешния град е все още частично запазена.
Мраморът без съмнение е от Мала Азия. Симеон може би е обогатил запасите си при своите нападения на константинополските предградия.
Построена (според един ръкопис, съхраняван в Москва) през 907 г.
Днес се съхранява в музея в Преслав; според мен без съмнение е била изработена от местни майстори. Обстоятелствата на откриването й ясно сочат, че е от времето на най-ранния манастир на това място, т.е. преди 900 г. от н.е.
Annales Fuldenses, p. 410. Пратеникът получил само една аудиенция и си заминал още на същия ден. През 896 г. е имало втора, по-успешна мисия, но е съмнително дали тя е имала голямо отношение към войната с България. (Ibid., p. 413).
Доростол, или днешната Силистра.
Vie de Luc le Stylite, pp. 200–1.
Leo Choerosphactus. Ep. III, p. 381 (Симеон до Лъв). Император Лъв вярно предрекъл царуването на брат си и заради предсказанията си се ползвал с голям авторитет, откъдето дошло и произвището му Философ.
Ibid., Ер. V, p. 382 (Симеон до Лъв). Това било цялото писмо.
За съществуването на този данък знаем от отказа на Александър да потвърди споразумението, направено от Лъв (Theophanes Continuants, p. 378; Nicolaus Mysticus. Ep. VII, ? 57). Той загатва, че дължимите данъци трябвало да бъдат изплатени.
Leo Choerosphactus. Ep. XVIII, p. 396 (до император Лъв).
В De Administrando Imperio (юс. cit.) търговските пътища са пресметнати от Солун.
Табари, у Васильев. Византия и арабы, т. И, Приложения, с. 11. Дворник (Цит. съч., с. 304—5) смята това известие за достоверно и споделя съмненията на Маркварт (Osteuropaische Streifzuge, pp. 517 ff.) относно сведенията за печенегите, дадени в De Administrando Imperio. Дворник се обосновава с това, че за тях не се споменава в Аналите на Фулда. Но по въпросите на дипломацията Константин Багренородни е най-надеждният автор на своето време.
Anonymi Historia Ducura Hungariae, p. XLI.
При отсъствието на каквито и да е определени сведения, най-добре е да приемем, че Симеон си запазил само Влашко, което след няколко години му било отнето от печенегите. Маджарите със сигурност завладели българските територии в Трансилвания и Панония. Молдава, където властта на Симеон не била достатъчно силна, вероятно паднала в ръцете на печенегите.
Joannes Cameniates. De Excidio Thessalonicae, p. 496.
Joannes Cameniates. Op. cit., pp. 569 ff., 574 ff.; Vita Euthymii, pp. 53—4; Theophanes Continuatus, p. 368; Cedrenus II, pp. 262—3. Историята е доста объркана. Само във Vita Euthymii (която обаче е един от най-авторитетните извори) се споменава, че Симеон носел данък за българите (наречен „??????? ????????“); останалите просто свързват Симеон с Родофил, който бил на път за Сицилия. Изглежда двамата пратеници са пътували заедно. Фактът, че Симеон е бил в Солун,
