показва, че това не е бил годишният данък за Преслав, а местен данък, който обаче се е плащал от Константинопол.
Leo Choerosphactus. Ер. XVIII, p. 396 (до император Лъв).
За това свидетелствуват двата погранични стълба, намерени край р. Нариш (22 км от Солун), на които стои годината 6412 от сътворението на света (904 от Р. Хр.). Стълбовете са били поставени от олгутаркан Теодор. (Успенский, в: Известия Русского Археолог. Института в Константинополе, т. III, с. 184 ел.). Златарски (История, I, 2, с. 340 ел.) посочва приблизително граничната линия, но въз основа на списъка на епархиите от времето на Пъв VI, което не е точно; например, по това време Девелт се е числял към имперските епархии, макар че несъмнено е бил български град. Вероятно пзъцкото му население е спазвало гръцкия богослужебен ритуал и затова не е било подчинено на българския архиепископ, а направо на патриарха.
Vita S. dementis, p. 1236; Житие св. Наума, ред. Лавров, с. 41.
Маджарските предводители изгубили пътя и изобщо не се върнали (Anonymi Historia Ducum Hungariae, p. 46). Нестор (с. 19) споменава, че при това нахлуване маджарите стигнали до околностите на Солун.
Theophanes Continuatus, pp. 360 ff.; Nicolaus Mysticus. Ep. XXXII, pp. 197 ff.; Vita Euthymii, passim. Този епизод е разгледан по-подробно в книгата ми Етрегог Romanus Lecapenus, pp. 40 ff.
Theophanes Continuatus, pp. 377 ff.; Vita Euthymii, pp. 61 ff.
Theophanes Continuatus, p. 378.
Ibid., p. 380; Vita Euthymii, pp. 69, 70.
Nicolaus Mysticus. Ep. V—VII, pp. 45—60 и най-вече pp. 53, 57.
Бунтът на Константин Дука, доместик на схолите.
Според Скилица (Cedrenus, II, р. 282) и самият Симеон присъствувал на това пиршество, но в по-ранните хроники се казва, че там са били само синовете му (вж. бележките по-долу). Византийският етикет рядко допускал чужди владетели да влязат в Константинопол. Дори българският цар Петър, който се оженил за Мария Лакапина, бил допуснат в града само веднъж, за кратка среща (вж. по- долу, с 141), и то във Влахернския дворец, край самите стени на града.
Theophanes Continuatus, p. 385; Logothete (славянски превод), p. 126.
Плановете за женитба (които със сигурност водят началото си от тези преговори) съм разгледал в Приложение X.
Theophanes Continuates, p. 73.
Николай изобщо не я споменава в писмата си до Симеон, чак до възкачването на Роман Лакапин, когато разбираме, че Симеон от дълго време е настоявал за изпълнението й.
Theophanes Continuants, p. 384. Управителят бил подтикнат от архиепископ Стефан (Bees. Epidromai Boulgaron, pp. 368—9).
Nicolaus Mysticus. Ер. IX, p. 76.
Vita S. Lucae Minoris, p. 449. Св. Лука живял в Патри 10 години и се върнал едва след смъртта на Симеон. Смятам обаче, че тези „десет години“ не трябва да се приемат буквално, тъй като през 917 г. (когато Diehl. Choses et Gens de Byzance, pp. 3—4. датира това нахлуване) българските войски били заети при Ахелой, а през 918 г. — в Сърбия. Струва ми се по-логично да
