Златарски. Български архиепископи-патриарси.
Според Nicolaus Mysticus (Ер. ХХГХ, р. 181) през 923 г. Симеон е бил над 60- годишен.
Liudprandus. Antapodosis, p. 87.
Лиудпранд (цит. място) говори за това с неодобрение. Но той е събирал сведенията си за Симеон в Константинопол, след Симеоновите войни срещу Империята.
Черноризец Храбър споменава, че славяните са използували такива знаци, но на Балканите не са се запазили следи от тях.
Богомилските легенди всъщност представляват първата самобитна българ ска литература.
Vita S. Clementis, p. 1229.
Vita S. Clementis, loc. cit. ff.; Жития св. Наума, с. 4—5; Златарски, История, I, 2, с. 351 сл.
Сборник на цар Симеона, предговор.
Архиепископ Антоний. Еп. Константин Преславски. Смятам, че епархията на Константин не може да се определи със сигурност. Тя не може да е била Преслав, където е имало друг епископ.
Калайдович. Иоанн Эксарх, с. 138 сл.
Пак там, с. 138; Йоан Екзарх. Шестоднев, където е даден пълният текст.
Дадена у Горский и Невоструев. Приписката на Тудора Черноризец Доксов, с 32—3. Връзката му със Симеон е разгледана от Златарски. Кой е бил Тудор Черноризец Доксов (вж. приложената библиография).
Храбър, у Калайдович. Цит. съч., с 190—2. Златарски (История, I, 2, с 853 сл.) разглежда въпроса за самоличността му и стига до извода, че той не е бил нито Йоан Екзарх (теория на Илински), нито пък ученик на Охридската школа (теория на Мазон). Но предположението му, че това е бил Симеон по време на монашеските си дни (пак там, с 860) ми се струва твърде произволно. Смятам също, че Златарски погрешно отнася съчинението преди 893 г. Според мен то носи несъмнените белези на апология, писана след самото събитие.
По въпроса за кирилицата и глаголицата вж. Приложение IX.
Преслав означава „прославен“. С това име често били кръщавани градове из целия славянски свят.
Йоан Екзарх. Шестоднев, с 47.
Йоан Екзарх. Шестоднев, с 46.
Вероятно крайбрежните градове като Анхиало и Девелт, построени и все още обитавани предимно от гърци и арменци, са имали по-висок жизнен стандарт, а в бившите имперски крепости във вътрешността на страната навярно са били запазени някои сгради. Червената църква във Филипопол по всяка вероятност датира поне от началото на IX в. Първите охридски църкви са от времето на Самуил.
