селото. Петима мъже остават живи след клането в хамбара на Лоди. Ранени, те намират сили да изпълзят от хамбара и да се крият до следващия ден. От църквата се измъква само една жена, която скача през прозорец, след като се прави на мъртва до трупчето на детето си.
Войниците обикалят от къща на къща, застрелват намерените живи възрастни или много болни хора и подпалват домовете им. Някои от телата са били скрити в набързо изкопани масови гробове или са били хвърляни в кладенци или пещи за печене на хляб.
Генерал Ламердинг командва операцията. На девети юни той нарежда разстрела на деветдесет и девет заложници в Туле. Той издава и заповедта за клането в Орадур. По-късно англичаните пленяват Ламердинг, но отказват да го екстрадират във Франция. Вместо това той се озовава в Дюселдорф, където управлява успешна компания до смъртта си през 1971 година.
В разгара на общата еуфория от десанта в Нормандия трагедията в Орадур остава незабелязана. Едва през януари 1953 година в Бордо започва дело срещу шейсет и пет души, разпознати като участници в клането. От тях в съдебната зала присъстват само двайсет и един: седем германци и четиринайсет елзасци от френски Елзас. Нито един от тях не е имал офицерско звание.
Всички, признати за виновни, напускат съда като свободни хора. Приет е Специален закон за амнистия в интерес на националното единство. (Населението на Елзас негодувало срещу ареста и изправянето пред съд на техни съотечественици.) Междувременно се обявява, че немците били излежали присъдата си в затвора.
В резултат Орадур прекъсва цялостно отношенията си с правителството в продължение на седемнайсет години.
През май 1983 година пред съда в Източен Берлин бе изправен човек с обвинението, че е бил лейтенант в ротата „Райха“ по време на Орадурското клане. Той признава всичко и е осъден на доживотен затвор.
През юни 1996 година беше съобщено, че около дванайсет хиляди чуждестранни доброволци в есесовските войски все още получават пенсии от Федералното немско правителство. Един от тези пенсионери, бивш оберщурмбанфюрер, е бил участник в избиването на хората в Орадур.
Орадур все още съществува като светилище в памет на жертвите там. Селото е запазено такова, каквото е било през оня страшен юнски ден на 1944 година.
Информация за текста
© Иън Ранкин
© 1999 Благовеста Дончева, превод от английски
Ian Rankin
Изнасяне на текст от PDF: BHorse, 2008
Публикация
Джак Харви. Врагът на моя враг
Роман. Серия „Ченге“
Издателство „Атика“, София, 1999
Прев. от англ. Благовеста Дончева
350 с.; 20 cm
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8105]
Последна редакция: 2008-05-30 23:21:15
1
Превод на Владимир Левчев. — Б. пр.
2
Екзекутиран участник в заговора през 1605 срещу крал Джеймс I. — Б. пр.
3
Виж романа „Дъх на мафия“ от Дж. Харви (Атика, 1998) — Б. пр.
4
Teddy (bear) — плюшено мече. — Б.пр.
5
Ищар — богиня на любовта, плодовитостта и войната според вавилонската и асирийска митология. — Б. пр.
6
Тъй вярно (нем.). — Б. пр.
7
Игра на думи: англ. „help“ — помощ и „hell“ — ад. — Б. пр.
8
Игра на думи: positive — 1. положителен; 2. заразен със СПИН. — Б. пр.
9
Според руския блатен жаргон, така се наричат бандитските босове. — Б. пр.
10
Герои на Луис Карол от „Алиса в Огледалния свят“. — Б. пр.
11
Resolve — скланям, решавам; resolvent — мед. резолвент. — Б. пр.
