която обича, си е послужила с шпиони, за да намери отговора на въпроса. От друга страна, гризе го съмнение дали онази, която е обикнал, заслужава това или не. Трябва ли да я обича той, ако тя го мрази и желае смъртта му? Повтарям, княгиньо: ти не отговори точно на въпроса ми.
Турандот възразила:
— Вярно е, княже, че ти сега не си на върха ни на славата, ни на радостта си, но не беше ли вярно това за вчера, когато ми зададе въпроса? Недей хитрува! Вместо да обясняваш, че уж отговорът бил узнат с шпионство, я си признай, че губиш всякакви права над Турандот.
Калаф казал:
— Щом в това царство е позволено истината да се узнава чрез измама, признавам си, че губя правата, за които е дума.
Тия думи направили тежко впечатление на всички присъствуващи. Никой от тях освен княгинята не знаел за какво шпионство и за каква измама приказва князът. Турандот побързала да прекъсне всякакви по-нататъшни разпитвания.
Тя рекла на княза:
— Ти си призна, че нямаш вече право да ме искаш за съпруга. Но аз дължа да кажа на всички събрани тук, че днес не мисля, както мислех вчера. Приятелската обич на моя баща към тебе, твоята смелост и честност, както и обичта ти към мене ме карат да се съглася да ти стана съпруга.
При тия думи хиляди одобрителни викове огласили чертога. И мандарините, и учените, и философите изръкопляскали от радост. Царят прегърнал дъщеря си и я целунал:
— Драго ми е, дъще, че си се променила. Аз много се боях да не би омразата ти към мъжете да убие моята надежда да видя синове от своята кръв. Слава Богу, че сега вече ти успя да се привържеш към един момък, който напълно заслужава това. Народът ще забрави многото отсечени глави. Вие двама ще заживеете щастливо. Но я ми кажи как успя да отгатнеш името на княза, когото не познаваше? С магия ли?
— Не, татко — отвърнала княгинята. — С много просто средство. Аз пратих най-хитрата от своите приятелки снощи при княз Калаф. Целта ми беше не само да узная неговото име, но и да разбера какво би направил, ако го заплашва опасност да бъде убит от онази, за която казва, че я обичал. Това князът нарече преди малко шпионство и измама. Както виждате всички, моята цел не е била позорна.
Заседанието на държавния съвет приключило. Още същия ден Алтън хан издал заповед да почнат приготовленията за сватбата. Додето траели приготовленията, посланиците заминали за земята на берлазите — да съобщят на ногайския хан какво се е случило със сина му в Китай и да го помолят колкото се може по-скоро да тръгне с жена си за Пекин.
Сватбените тържества станали с много голяма тържественост. Царят назначил двама стари мандарини да научат Калаф на многобройните и трудни неща, които трябва да знае — според сложното китайско благоприличие — един царски зет. Освен това той обявил, че го освобождава от задължението да направи четирите трудни поклона на колене пред своята съпруга. Това било вече знак на много високо благоволение.
В продължение на цял месец в двореца имало само угощения и представления. В града пък били уредени увеселения за народа.
Не след дълго пристигнали Калафовите родители и Алигер, който сам пожелал да ги придружи. С тях вървели като придружници най-знатните Алигерови царедворци.
Срещата на Калаф със стария му баща и майка била тъй сърдечна, че всички присъстващи — и китайци, и татари — се трогнали до сълзи.
Алтън хан посрещнал родителите на своя зет толкова тържествено, че дълги години отсетне цял Китай приказвал все за това посрещане.
Тимур-Таш разказал на Алтън хан подробно за всички свои нещастия. Китайският император го успокоил с обещанието, че ще стори всичко, за да накаже каризмийския султан. И наистина, още на другия ден той заповядал на областните си управители да съберат своите войски и да ги поведат към голямото Балжутско езеро. Берлазкият хан от своя страна също събрал всичките си войски и ги повел.
Многобройни пълчища се събрали. Трима пълководци ги повели на бой: берлазкият хан, Калаф и Тимур-Таш. Каризмийският цар бил надвит. Той и синът му паднали в боя. Калаф станал каризмийски султан, а баща му си възвърнал своето царство.
Тимур-Таш обаче не се задоволил с това, че си възвърнал короната и престола. Той решил да накаже и сиркасийците за тяхната измяна. Нападнал ги, убил в боя царя им и превзел тяхното царство.
Турандот обиквала всеки ден все повече и повече Калаф. Тя добила двама синове. Единия нарекли Калаф. Той станал след бащината си смърт китайски император. А другия кръстили Алтън. Той пък наследил дядо си Тимур-Таш.
Информация за текста
© Николай Райнов
Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010
Издание:
Николай Райнов. Източни приказки
Редактор: Иван Гранитски
Графичен дизайн и корица: Петър Добрев
Коректор: Соня Илиева
Издателство „Захарий Стоянов“, 2005
ISBN 954-739-645-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15799]
Последна редакция: 2010-04-03 18:30:00
