Цяла нощ пътувал той, като все повече и повече натискал винтове, от които зависела бързината. Летял по-бързо от вятъра.
Когато се съмнало, почнал да гледа през дупките — да види къде се намира.
Под него минавали бързо планини, бездни, водопади, пустини, безплодни степи. Никъде не се виждали обитаеми места. И той продължавал да лети със същата бързина още цял ден и цяла нощ.
На другата сутрин се озовал над някаква гора, край която видял голям и хубав град, разположен всред плодородна широка котловина.
Тогава Сюлейман Малек намалил бързината, за да разгледа града и великолепния дворец, който се издигал на единия край на котловината. Много му се искало да знае къде се намира. По едно време съзрял на полето един селянин, който копаел.
Сюлейман слязъл в гората, скрил там ковчега и се запътил към селянина.
— Кой е този град, добри човече? — запитал го той.
— Млади чужденецо — отвърнал селянинът, — това е Газна, столицата на добрия цар Бахаман.
— А кой живее хей в оня дворец?
— Княгиня Ширин, дъщерята на царя. Както виждаш, дворецът е много далеч от града. Хубавицата Ширин живее там с няколко робини и една стара възпитателка. Баща й я затвори в тоя дворец, понеже звездобройците му бяха предрекли, че един непознат мъж ще се ожени за нея, когато княгинята навърши шестнадесет години. Цар Бахаман заповяда да издигнат дворец от мрамор и да го заобиколят с дълбоки ровове, които да напълнят с вода. Вратата на двореца е от китайско желязо. Ключът е у царя. Но освен това многобройна стража пази денонощно крепостта около двореца, та не дава никому да се приближи. Веднъж в седмицата цар Бахаман отива да види дъщеря си, а после се връща в Газна. Тия дни охраната на крепостта е удесеторена, тъй като княгинята скоро ще навърши шестнадесет години.
Сюлейман поблагодарил на селянина и се запътил към града. Тъкмо наближил до вратите, зачула се силна глъчка и малко след това се явили конници, разкошно облечени. Конете им били много хубави, със скъпи седла и юзди.
Начело на конницата яздел мъж на средна възраст, със златна корона и с дрехи, украсени с елмази. Сюлейман разбрал, че царят на Газна отива да види дъщеря си.
Като отминали конниците, Сюлейман влязъл в града. Дълго се бавил той там — да разглежда улиците, джамиите, хубавите къщи и дворците на придворните. Купил си и някои неща, които му трябвали. Сетне се върнал в гората да види там ли е ковчегът. Макар че го бил скрил най-грижливо, той се безпокоел: ами ако някой го е намерил и взел?
За щастие ковчегът бил на мястото си — под едни големи дървета, в най-гъстата част на гората. Сюлейман се успокоил. Той бил доста изгладнял.
Нахранил се. Когато се мръкнало, влязъл в ковчега и заспал.
През нощта той сънувал, че влиза в двореца на Ширин. Княгинята му казала: „Ела, момко! Аз те чакам тук толкова години.“ Тя била много хубава — най-хубава от всички жени на света.
Събудил се. Било към полунощ, сън не го хванал след това.
Размислил се. Отде-накъде да сънува тая непозната княгиня? Навярно разказът на селянина е причина.
Но и след тия обяснения не се успокоил.
— Много суеверен трябва да е цар Бахаман — си казал той. — Само един крайно суеверен баща може да си помисли, че звездобройците ще предскажат истинската съдба на дъщеря му. Па и защо да затваря момата в двореца? Ако на дъщеря му е съдено да се ожени за непознат мъж, едва ли някой би могъл да попречи да се сбъдне предсказанието.
В такива мисли прекарал Сюлейман нощта.
На сутринта отишъл отново в града и там останал до вечерта. Всички, с които се срещнал, хвалели хубостта на Ширин и строгостта на баща й.
Когато се върнал в гората, Сюлейман се замислил отново за княгинята.
— Трябва да си опитам щастието. Защо да не се издигна с ковчега над града и да не кацна върху покрива на двореца? Все ще успея някак да се вмъкна в стаята на Ширин. Може пък тя да ме хареса и да се омъжи за мене. Не е чудно — ако е вярно предсказанието на звездобройците — аз да съм оня непознат, който ще се ожени за нея.
Сюлейман бил млад и смел. Полетял с ковчега и го насочил право към двореца на княгинята. Понеже нощта била тъмна, без звезди, той минал високо над главите на много стражи, без да го забележи някой. Ковчегът не издавал при своя летеж никакъв шум.
Още отдалеч момъкът забелязал, че само една част от двореца свети. Насочил ковчега натам. Спрял го на покрива и излязъл. После се спуснал към един прозорец, отворен — за да се разхлажда стаята през нощта. Минал през прозореца и влязъл в една широка стая, богато украсена и снабдена с разкошна покъщнина.
На хубаво легло, всред пух и коприна, спяла мома — много по-хубава, отколкото си я мислел Сюлейман. Не може да бъде друга освен Ширин. Голям полилей светел над нея, защото княгинята не била свикнала да спи на тъмно.
Сюлейман се приближил да я види по-отблизо. Той се сковал от почуда пред неописуемата хубост. Стоял и гледал като омагьосан. Не смеел да се мръдне, да не би да събуди момата.
Но момата се събудила сама. Като видяла в стаята си момък, надала вик. От една съседна стая дотичала старата възпитателка.
— Махпейкер — викнала княгинята, но тоя път не вече тъй високо, — как е успял тоя мъж да влезе тук? Да не би ти да си го пуснала?
— Кой? Аз ли? — викнала възмутено бабата. — Как ще го пусна аз? Не само аз, но никой друг не би могъл да измами стражите, които кръстосват около крепостта. Па и нали знаеш, че има двадесет врати, все железни, които трябва да се отключат, за да влезе в тоя дворец? Ключовете се пазят от царя и неговия печат е ударен по на четири места на всяка врата. Не мога да разбера отде и как е влязъл тоя човек.
Додето княгинята и нейната възпитателка се разговаряли, Сюлейман Малек намислил как да обясни появата си в спалнята на момата.
— Хубава княгиньо — рекъл той на Ширин, — не бива ни ти, ни добрата ти възпитателка да се боите от мене. Аз не съм от ония подли мъже, които подкупват стражи и слугини, за да влязат в чужда къща, когато спят стопаните. Моите намерения са най-чисти и благородни. Не съм дошъл ни да крада, ни да убивам някого.
— Добре — казала Махпейкер, — кажи ни тогава, кой си и защо си дошъл посред нощ?
— Аз съм пророк Мохамед — рекъл тържествено и тайнствено момъкът. — Да, аз съм най-великият от пророците. Не разбрахте ли това от моето чудно влизане тук? Аз дойдох, защото се съжалих над тебе, хубава Ширин, която седиш затворена в тоя каменен дворец от години. Тебе е предречено да се омъжиш за непознат мъж. Тоя мъж съм аз. Няма защо баща ти да се плаши от предсказанието. Напротив, той трябва да се радва, че Аллах го удостоява с високата чест да му прати за зет своя обичен пророк. Когато се разчуе по цял свят, че Мохамед се е оженил за княгиня Ширин, всички царе ще се уплашат от Бахаман и всички царкини ще завидят на дъщеря му.
Ширин и възпитателката й се спогледали, сякаш се запитали с очи вярно ли казва момъкът. Той се боел, че няма да му повярват, ами ще се развикат да ги чуят стражите и да доложат на царя. Затова все поглеждал към прозореца, отдето се готвел да избяга.
Но жените излезли много лековерни. Те и двете повярвали на Сюлеймановите думи. Възпитателката си отишла в стаята и оставила момъка и княгинята да си приказват насаме.
Сюлейман прекарал в двореца до зори. Като обещал на Ширин да я посети и през идната нощ, той се качил в ковчега и стигнал благополучно в гората. Поспал до пладне, а сетне отишъл в града, дето си накупил храна за няколко дена. Взел си и разкошни дрехи, хубава чалма от индийска коприна и златен пояс. Накупил и всякакви благоухания.
Като се върнал в гората, облякъл се, накичил се и поръсил дрехите и косата си с миризми. Щом се мръкнало съвсем, полетял с ковчега към двореца.
Ширин не спяла. Тя чакала с нетърпение момъка, облечена в най-хубавите си дрехи, богато натруфена.
