Когато царедворците начело с царя се връщали към Газна, дигнала се страшна буря. Светкавици почнали да порят небето. Ужасни гръмотевици разтърсвали земята. Везирите се изплашили. Конете им, заслепени и заглушени от гърма и светкавиците, почнали да скачат. Само конят на Бахаман се спрял и застанал спокойно. Най-луд бил конят на неверника царедворец. Подплашен от мълниите, той търтил на бяг. Напразно господарят му се опитвал да го спре. Пощръклялото животно го хвърлило и той си счупил единия крак.
— Тъй ти се пада! — рекъл му царят. — Ето докъде води неверието. Пророкът те наказа. А видя ли колко спокоен бе моят кон? Мохамед ме закриля, защото съм му тъст.
Новината се разчула по целия град.
Навред почнали да разправят за чудната женитба на пророк Мохамед за княгиня Ширин. Към пладне излезли по града глашатаи да канят всички населници на Газна, както и чужденци, намиращи се там, на угощение в двореца. Понеже царските градини не стигнали да се побере в тях народът, сложили трапези и по площадите, па дори и на полето.
Събраните ядели, пиели и току се провиквали:
— Да живее царят! Да живее Бахаман, тъстът на пророк Мохамед! Да живее княгиня Ширин, съпругата на великия пророк!
Когато Сюлейман Малек излязъл да се поразходи по града, и него поканили. Седнал той между гражданите, ял и пил с тях и научил за случката с младия царедворец, когото хвърлил конят.
Вечерта отишъл в двореца на княгинята по-рано от друг път. Сега вече бил спокоен. Знаел, че и царят, па и всички граждани са уверени в него, че е Мохамед.
Княгинята го посрещнала радостно. Той й казал:
— Днес целият народ, моя хубавице, празнува нашата сватба. От небето гледах големите трапези, наредени и в царските градини, и по площадите, и на полето. Народът се весели и пие наздравици за тебе и за баща ти. Но знаеш ли какво се случи преди това?
— Какво?
— Един царедворец се съмняваше, че ти си съпруга на пророка. Той изказа своето съмнение пред баща ти. Аз повдигнах буря, която подплаши коня му. Животното хвърли своя господар и той си счупи крака. Можех, разбира се, да го оставя мъртъв на мястото му, но го пожалих засега. Ала кълна се в своя гроб, който е в Медина, че ако занапред някой се усъмни, това ще му струва живота.
На другия ден Бахаман казал на всичките си везири и царедворци:
— Хайде да отидем в двореца на Ширин да изпросим чрез нея прошка за оня нещастник, който не пожела да повярва думите ми и пророкът го наказа. Дано Мохамед му прости.
Яхнали конете и тръгнали за двореца. Царят саморъчно разпечатал и отключил вратите, които бил заключил и запечатал прежния ден.
След това всички се качили в стаята на княгинята.
Царят казал почтително на дъщеря си:
— Княгиньо, ние сме дошли да те молим да се застъпиш за един наш човек, който е разгневил великия пророк със своето неверие.
— Знам за кого е думата — отвърнала Ширин. — Мохамед ми говори снощи за него. Той повдигнал буря, та конят се е уплашил, хвърлил е своя ездач и му е счупил крака. Мъжът ми каза, че сега му стигало толкова, но ако занапред било той, било някой друг се провини в такова неверие, той ще го убие. И така трябва.
Добродушният цар Бахаман се обърнал към везирите си и им рекъл:
— Сега вече и най-големият неверник би повярвал, че мой зет е самият Мохамед. Не е ли заявил сам той на дъщеря ми, че е повдигнал бурята нарочно, за да накаже неверника? Не ви ли казах аз още вчера, че е тъй?
Убедени окончателно, че Ширин е съпруга на великия пророк, всички паднали по лицето си пред нея и я помолили да посредничи пред своя мъж да прости на другаря им. Тя обещала.
Два-три месеца Сюлейман отивал всяка нощ в двореца на княгиня Ширин. През това време той изял всичките си хранителни припаси и похарчил парите си. Великият пророк Мохамед почнал да гладува.
На глад обаче той не бил свикнал. Една вечер, като отишъл при Ширин, казал й:
— Моя скъпа съпруго, има едно нещо, което ти забрави да сториш. Аз не исках да ти напомням за него. Но Аллах ме предупреди днес, че ако то не стане — няма да ни подари дете.
— Тъй ли? — викнала уплашено княгинята. — Какво е това нещо?
— Ти не си ми дала зестра. То се знае, че аз нямам нужда от никакви пари, затова и не ти поисках зестра, но Аллах ми каза, че ако ми не дадеш зестра — нямало да признае сватбата ни. „Тъй е обичаят — рече той. — Щеш не щеш, ще поискаш зестра от жена си.“
— Това е много лесна работа. Ще поискам от тате и той ще ти даде, колкото трябва.
— Не, не! Не бива нищо да му казваш! Аз лично не се нуждая от никакви съкровища. Богатства не ми трябват. Доста е да ми дадеш няколко от най-хубавите си накити — за спомен. Друга зестра не ща.
Ширин с радост предложила на мъжа си всички свои накити. А те били толкова много, че ако ги вземе — само с тях щял да напълни огромния ковчег. От тях Сюлейман избрал най-едрите и най-скъпите. Разбира се, и те щели да му стигнат да преживее в разкош сума години.
Част от тия накити Сюлейман продал още на другия ден и си накупил храна и нови дрехи.
Но няколко дена след това се случило нещо неприятно. Съседният цар, който се казвал Садразалла, пратил при Бахаман придворни да искат дъщеря му.
— Моят господар Садразалла ще се смята за щастлив, ако се сроди с тебе — казал вождът на пратениците. — Той иска дъщеря ти за жена.
— Много съжалявам — рекъл гордо Бахаман, — ала трябва да заявя на почитаемия цар Садразалла, че дъщеря ми е вече оженена: неин съпруг е Мохамед, великият пророк. Тъй кажете на своя цар.
Върнали се пратениците. Съобщили на Садразалла онова, което им казал Бахаман.
— Той е полудял! — рекъл царят. — Но луд или нелуд, за мене този отказ е оскърбление. Ако е луд — още по-зле за него. Луд човек не бива да управлява царство.
Още на другия ден Садразалла събрал многобройна войска и нападнал Бахамановата държава.
Садразалла, наречен още Касъм, бил много по-силен от Бахаман. Той разбил няколко Бахаманови войски, които се изпречили да му преградят пътя, и бързо нахлул към столицата. Бахамановата войска била разположена на полето, пред Газна. Неприятелите пристигнали късно вечерта и понеже били изморени, Садразалла отложил нападението за другия ден.
Като узнал, че войската на Касъм е силна и многобройна, Бахаман се уплашил. Той свикал на съвет своите военачалници и везири.
— Какво да направим? — запитал ги. — Войските на Садразалла са с хиляди. Па са и силни. Да ви кажа право, аз почвам да се побоявам.
Везирите мълчали. Военачалниците — също.
Тогава оня, който си бил счупил крака, се обадил:
— Чудно ми е, че негово величество се безпокои и дори казва, че се бои. Нима тъстът на пророк Мохамед може да се разтревожи от войските на Касъм, а дори и на хиляди Касъмовци? Доста е да се обърне към своя зет — и работата ще се свърши. Пророкът може, ако поиска, да изтреби не хиляди, а и милиони врагове само за един миг. И той, да ви кажа право, е дори длъжен да стори това, понеже причина за войната е сам той: ако не се беше оженил за княгиня Ширин, Садразалла нямаше да отваря никаква война.
Макар че везирът приказвал наглед сериозно, придворните разбрали, че се подиграва с царското лековерие. Сам царят обаче не погледнал на работата тъй.
Той отишъл още вечерта при Ширин и й казал:
— Дъще моя, ние сме в голяма опасност. Утре заран, щом се съмне, Касъм ще ни нападне. Че ще ни разбие, в това не може да има никакво съмнение. Едничък пророкът би могъл да ни помогне, ако иска. Моля ти се, настоявай пред него да се застъпи за нас. Иначе загиваме.
— Ще опитам, татко. Сигурна съм, че той би могъл, ако иска, да разбие не само Касъмовата войска, а и всички войски по земята. Ала не знам дали ще пожелае. Ще видя.
— Че той уж обеща да ме закриля…
