— О, велики пророче — рекла тя, като го видяла, че влиза през прозореца. — Аз бях почнала да се безпокоя. Боях се да не би да си забравил вече своята съпруга.
— Може ли такова нещо? — казал Сюлейман. — Щом се ожених за тебе, аз ще бъда твой. Само че през деня имам много работа на небето, та не мога да слизам между хората.
— Тъй си мислех и аз. Но защо ти си толкова млад? Изглеждаш ми като осемнадесетгодишен момък. А пък аз си мислех, че пророкът е старец.
— Ти не се лъжеш, моя Ширин. Пред хората аз се показвам обикновено наистина като белобрад старец с оголяла глава. Но пророците могат да вземат всякакъв изглед. Ако искам, аз мога да се явя и като разярен лъв.
— Ах, моля ти се — викнала княгинята, — недей се явява пред мене никога като лъв или като друго животно! Страх ме е от зверове.
— Добре. Щом не искаш — няма. Ще ти се показвам все такъв, какъвто ме виждаш сега.
— Все такъв те искам. Колко на хубаво ухаеш! Така ли ухаят всички светии на небето?
— Всички не, но — най-праведните, а те са само двама-трима души.
И през тая нощ Сюлейман прекарал в стаята на княгинята до зори. Преди още да се съмне, той отлетял в гората. Тъй правел в продължение на цяла седмица.
Но ето че дошъл денят, когато трябвало цар Бахаман да отиде да посети дъщеря си. Той тръгнал за двореца с неколцина от своите придворни. Като видял, че всички врати са заключени и печатът му върху тях стои непокътнат, рекъл:
— Всичко е в ред. Макар че дъщеря ми навърши шестнадесет години, печатите са здрави и вратите — заключени. Можем да бъдем сигурни, че непознатият мъж не е влизал.
Царят оставил своите придворни в долния кат на двореца, а сам се качил на горния и влязъл в стаята на княгинята.
Като видяла баща си, Ширин се изчервила и навела очи. Царят разбрал, че е станало нещо. Той почнал да разпитва дъщеря си, но тя се смутила още повече и не казала нищо. Бахаман настоял и княгинята най- сетне му разправила какво е станало.
Царят кипнал.
— Искам да зная кой е този, който те е излъгал, че е Мохамед, за да те прелъсти! — викнал той. — Чудна работа! Как е можал да влезе тук? Навярно е прокопал някъде земята под рововете и се е вмъкнал през тоя прокоп. Ще видим. Ей сега ще видим.
И той излязъл от спалнята на дъщеря си и претърсил целия дворец заедно с двора и зимниците. Но никъде не се открила и най-малка следа от човешки стъпки. Нямало никакъв прокоп. Разпитал стражите. Оказало се, че никой от тях не бил видял какъвто и да е човек да влиза в двореца откъдето и да било.
— Страшно нещо е да не може човек да избегне съдбата си! — рекъл отчаян Бахаман. — Каквото и да правиш, онова, което е писано, ще се сбъдне.
Той свикал най-доверените си царедворци. Казал им какво се е случило и ги запитал какво мислят за станалото.
— Аз не мога да повярвам — рекъл той, — че сам пророкът наистина е влязъл по някакъв тайнствен начин в двореца. Но очевидно е, че някакъв момък или млад мъж е влизал, и то не веднъж, а пет-шест пъти. Как да се обясни това? Отде е успял да се вмъкне той?
Пръв заговорил великият везир. Той бил стар и разумен човек. Разбрал, че злото не може да се поправи вече с нищо. Ако хората узнаят, че някакъв неизвестен човек се е подиграл с доверието на княгинята, и тя ще стане за смях, пък и баща й. Оставало само едно средство: всичко да се прикрие по някакъв начин.
И той рекъл:
— Царю честити, никак не е чудно онзи, който е посещавал княгинята, да е наистина великият пророк. Та малко ли царе има, които казват, че водели потекло от светии и пророци?
Другите везири, за да угодят на царя и на великия везир, потвърдили това.
Само един, най-младият, не се съгласил.
— Не — рекъл той — Умен човек не може да допуска такива глупости. Нашият велик пророк има на небето за свои съпруги най-хубавите хурии. Защо му е да слиза на земята да се жени за смъртни моми? Аз бих посъветвал негово величество да не слуша подобни смешни приказки, а да разследва работата. Ние ще успеем да пипнем оня дързък и безочлив човек, който се подиграва и с нашия цар, па и с великия пророк, като мами княгинята, че уж бил Мохамед.
Цар Бахаман послушал тоя съвет — не за друго, а понеже се боял да не би да го сметнат за глупак.
Той изпратил везирите в Газна, като им поръчал да дойдат пак на другия ден.
За да знае как да разследва работата, отишъл при царкинята и почнал да я разпитва отново.
— Като идваше тук, пророкът ядеше ли с тебе?
— Не, татко. Аз няколко пъти съм му предлагала да вечеря с мене, но той не е желал да вземе ни ястие, ни питие. Не се и допира до храна. Никога не съм го видяла ни да хапне, ни да пийне нещо.
— Я ми разкажи още веднъж как ти се е явявал, какво сте приказвали и правили и как изглежда тоя пророк.
Ширин разказала на баща си всичко, без да скрие и най-дребните подробности.
— Все от прозореца ли влиза той?
— Да, татко, все оттам.
Когато се мръкнало, Бахаман заповядал да запалят свещи и да ги сложат на мраморната маса. Той седнал на една софа, извадил си сабята и зачакал. Разбира се, неговото намерение било, щом се покаже непознатият, да го прониже със сабята. Но оня все не идвал. Царят чакал и мърморел от нетърпение.
А Сюлейман не идвал, защото тая нощ излязла буря. Той се колебаел дали да отиде в двореца, или не. Най-сетне решил — каквото ще да става — да отиде.
Както чакал до прозореца, царят чул страшен гръм. Светкавици прорязали небето. Блясъкът им бил толкова силен, че Бахаман щял да ослепее. Целият дворец се разтърсил. Царят се разтреперал.
Ширин казала тихо, със страхопочитание:
— Татко, великият пророк иде.
И наистина, тъкмо рекла това, през прозореца влетял в стаята момъкът, облечен в дрехи от златна сърма. Светкавиците го осветявали, та изглеждал лъчезарен. И цялото небе светело, сякаш се е разтворило, за да излезе оттам пророкът.
Суеверният Бахаман се уплашил.
Той хвърлил сабята си, паднал пред нозете на момъка, целунал му дрехата и рекъл със слаб глас:
— О, велики пророче, с какво съм заслужил високата чест да ти стана тъст?
— О, честити царю — отвърнал Сюлейман, — от всички мюсюлмански царе ти си най-привързан към мене, затова си ми и най-мил. На плочата на съдбата бе писано дъщеря ти да бъде съблазнена от неизвестен човек. Но аз помолих Аллаха да не ти навлича на главата тоя позор. Той се съгласи. „Добре, Мохамеде — рече, — но писаното все ще трябва да се изпълни някак; най-добре ще бъде, ако ти се съгласиш да вземеш княгиня Ширин за жена.“
Царят паднал втори път при нозете на мнимия Мохамед, за да му благодари. Сюлейман го вдигнал и го уверил, че ще го закриля винаги и ще му помага. Като си поговорили малко, царят се прибрал в друга стая да спи, а младите останали сами.
Тая нощ Сюлейман бил на тръни. Той не стоял дълго в двореца. Страх го било да не би някак царят да открие измамата. Затова си отишъл по-рано от друг път, макар че царкинята го спирала.
Когато на заранта царедворците дошли в двореца, Бахаман им казал, че оня, който се е оженил за дъщеря му е наистина пророкът.
— Аз имам доказателства за това — рекъл той с увереност. — Пророкът се яви от небето с гръмотевици и светкавици. Очевидно, беше малко нещо ядосан, че не му вярваме. Той е хубав и млад като ангел. Гласът му е сладък като на славей. Той ми обеща своята закрила.
Тогава всички се нахвърляли с най-остри думи върху оня млад царедворец, който изказал по-рано съмнението си. Почнали да го наричат неверник, безбожник и богохулец. Онзи не казал нищо, но в душата си запазил увереността, че всички тия царедворци — заедно с царя — са измамени.
Ала същия ден станало нещо, което усилило вярата на везирите, че Мохамед е наистина зет на Бахаман.
