панаирът на минералите и скъпоценните камъни, след което двете естествено вземат съвместното решение непременно да посетят панаира.
— Мислех, че вие двамата ще си допаднете — подхвърля Дейзи към нас. — А вие само мълчите.
— Необходимо ли е да си допаднем? — пита Ерлих, като вади от джоба пакетче дъвка и бавно го развива.
— А защо не? — пита на свой ред Мод. — Албер е търговец, вие сте доставчик.
— Доставчик на какво? — решавам и аз да се обадя.
— На всичко — ухилва се Ерлих. — И най-вече на фина механика. Какво ви е нужно? Пистолети, автомати, ръчни гранати?
— Фината механика е днес най-перспективна — бързам да се съглася. — Само че аз съм по стъкларията.
— Деликатна стока — избъбря немецът. — Имам предвид транспорта.
— За това съществуват застраховки. Нали знаете, разноските се делят.
— Но вие навярно имате свои доставчици.
— Не ми липсват. Обаче разнообразието в асортимента винаги е полезно — казвам съвсем непринудено, понеже не давам пет пари за асортимента.
Но Ерлих изглежда заинтригуван от възможността да направи някакъв бизнес:
— Какви количества ви интересуват?
— Количествата нямат значение — отвръщам все тъй непринудено. — Аз работя на едро.
— В такъв случай можем да направим някоя сделка — кима немецът. — Не искам да се хваля, но аз не съм по дреболиите.
После се сеща за нещо и се разсмива:
— Значи, „стъклария“, а? Добре казано. Ха-ха, стъклария!
— Какво се смееш като идиот — смъмря го Дейзи. — Не виждам нищо особено смешно.
— Нека се смее, смехът е здраве — забелязва примирително Мод, която оценява нещата най-вече с оглед на хигиената.
Асансьорът ни е изстрелял на шестия етаж, но преди да влезем всеки в стаята си, дамата забелязва:
— Мисля, че два часа ще ни стигнат за излежаване. Трябва наистина да надзърнем в тоя панаир.
— Ще ни стигнат — кимам. — Обаче ако заспя, могат да станат и три. Смятам, че най-разумното е да дойда при вас. Тогава няма да заспя.
— Щом искате, елате.
Внезапно събудено влечение към това снажно тяло, открояващо се в безупречната лятна рокля. Или внезапно възникнала идея от по-практично естество. Въпросът е сложен. И понеже е сложен, изтягам се на леглото, за да помисля, додето от банята се носи лекият плисък на душа.
Съображението „сега или никога“ е заседнало в главата ми още от мига, в който съм научил, че тръгваме за Майнц. От Майнц до Висбаден има една педя разстояние, а такситата са на всяка крачка. Докато пътят от Идар до Висбаден е дълъг и свързан с всевъзможни рискове.
Сега или никога — по това няма спор. Обаче важното е — кога „сега“? Сега — веднага, или сега — на панаира?
На пръв поглед може да изглежда глупаво, че сам хлътвам при Мод, вместо да си остана в стаята и да повторя номера от Франкфурт. Само че тук не е Франкфурт. Стаите ни са една до друга и жената без всякакви усилия може да следи поведението ми. Ако приемем, че тя единствена го следи. Защото нейде наоколо е и Дейзи, а не е чудно да има и още някой.
Остава панаирът. Но това е последната възможност и съвсем не най-добрата. Дори да успея да се измъкна в навалицата, отсъствието ми бързо ще бъде регистрирано. И няма никаква гаранция, че всичко ще се изчерпи с няколко лъжи и неприятни обяснения.
Сега или после — обаче връзката трябва да бъде установена именно днес. Преди да сме се върнали в Идар. И преди да сме поели от Идар кой знае накъде. Да, още днес. Именно днес, казвам си, докато наблюдавам едрото голо тяло, появило се откъм банята и открояващо се в матовата си белота на фона на виолетовите тапети.
— Не ме гледайте така — промърморва дамата.
— Изчервихте ли се?
— След впечатленията ви от Дейзи сигурно пи се виждам ужасно дебела.
— Вие — дебела? Не ме подстрекавайте към комплименти.
— Казах, че не обичам лъжи.
— А аз казах, че ефирните създания не са но вкуса ми. Как можете да се сравнявате е оная летва? Вие сте не по-малко стройна от нея, но достатъчно развита там, където е необходимо.
— Да, да, знам: този огромен задник и тия неимоверни гърди…
— … с които никога не сте имали успех.
— Успехът ми се дължи на това, че поне половината мъже нямат вкус. Уверявам ви, че ако бях на ваше място, положително бих предпочела някоя Дейзи.
Тия разсъждения, разбира се, не й пречат да ми показва физиката си в разнообразни пози, додето поставя крем на лицето си пред огледалото и по-късно, додето облича прозрачната нощница, извадена от чантата.
— Така с дрехите ли ще лежите? — пита тя, като ме поглежда с укор. — Предполагам, че вече сте изцапали завивката с обувките си.
— Какво значение? Завивката няма да ни трябва.
При тия мисли в главата никак не ми се съблича, но няма как. Ставам точно в момента, в който дамата полага щедрата си плът върху широкото легло.
— Бихте ли потърсили в хладилника нещо за пиене? — чувам зад гърба си гласа на Мод. — Оня унгарски гулаш просто ми изпепели вътрешностите.
Тази фраза решава всичко. Всяка стая тук е снабдена с малък хладилник, а всеки хладилник е зареден с всевъзможни напитки.
— Предполагам, че искате нещо силно — подхвърлям, като се навеждам към бялото шкафче.
— Не говорете глупости. Дайте ми швепс или кола.
Кока-кола, естествено. Понеже е пенлива и тъмна на цвят. Само миг след като капачката е отхвръкнала, малкото хапче пада от ръката ми в бутилката, за да се разтопи изведнаж. Наливам питието в чаша, подавам я на дамата и се заемам с разсъбличането.
— Тази летва, Дейзи, ми се стори малко неуравновесена — подхвърлям, докато окачвам сакото си на стола.
— Днес всички млади са такива — отвръща жената, като вдига ръце зад тила и дава простор на бюста.
— „Всички млади“? Вие не сте ли между тях?
— Нима ви се виждам чак толкова млада?
— „Чак толкова“ — не. Но във всеки случай, под трийсетте.
Откровено казано, тя изглежда малко над трийсетте, ала това не й пречи да изглежда добре, особено в позата, която е заела.
— Вие сте свикнали да ласкаете жените по най-баналния начин — въздъхва Мод.
Сетне добавя:
— Всъщност, прав сте. Най-баналният е най-ефикасен. Повечето жени са глупачки, защо да си напрягате въображението.
— Отново почеркът на нашия общ познат — избъбрям, додето свалям обувките.
— В какъв смисъл?
— В смисъл на мнителност. Отсега нататък ще ви говоря само неприятни неща.
— Говорете каквото искате, Албер — съгласява се дамата. — Чувствувайте се при мен като у дома
