Томас ме отвежда в кабинета си, на горния етаж на вилата. Върху дългите рафтове на вградената в стената библиотека са натрупани доста безразборно кутии от кожа и полирано дърво, съдържащи вероятно ценните оръжия. Домакинът обаче съвсем не се заема да ми показва колекцията, а се разполага в едно кресло край масичката до прозореца и прави нехаен жест към насрещното кресло. Сетне запалва цигара и избъбря:
— Слушам ви.
— Мис Дейвис, предполагам, вече ви е уведомила за разговора ни…
— Да, каза ми, че сте й надрънкали маса глупости — кима Томас.
И за да смекчи донейде фразата, добавя:
— Не ви обвинявам. Предали сте каквото сте чули.
— Аз още по-малко имам намерение да ви обвинявам в каквото и да било. Нито смятам да проверявам дали се касае до глупости, или до сериозни неща. Единственото, което ме интересува, е съдбата на сделката.
— Естествено.
— А това означава, че сделката трябва да бъде сключена не с вас, а с вашия шеф.
Домакинът леко разтваря ръце, в знак, че не възразява:
— Ами сключете я.
— Едва ли ще успея без ваша помощ. Вие имате ужасно мнителен шеф, мистър Томас.
— Значи, пак опирате до Томас. А за какъв дявол Томас трябва да ви оказва помощ?
— За да избегне катастрофата.
— Нима съм стигнал до катастрофа? — пита домакинът, като примигва с очи.
— Вече споменах, че шефът ви е страшно мнителен човек. Тази мнителност за момента е насочена най-вече към вас.
— Като ви слушам, имам чувството, че всяка заран си пиете уискито с моя шеф, когото дори не познавате.
— Лично — не. Затуй пък съм близък с един господин, с когото вашият шеф наистина доста често си пие уискито.
— Ако искате разговорът да има някакъв смисъл, би следвало да се изразявате по-точно: фамилия, професия и прочее.
Може би не е красиво да замесвам в тая работа невинния Франк, но аз говоря по директива.
— Сега всичко е ясно — произнася домакинът, след като изслушва информацията ми. — Вие сте съчетали произволните хипотези на вашия Франк с преднамерените измислици на нашия Ерлих и така сте стигнали до призрака на катастрофата.
Той замълчава, примигва, сякаш за да очисти окото си от досадната прашинка, сетне казва спокойно:
— Катастрофа не се предвижда.
— Катастрофата ще дойде — настоявам, също спокойно. — Освен ако навреме направите необходимото, за да я избегнете. Райън има съвсем определено мнение за вас и съвсем определен план за вашето елиминиране. Той не се нуждае от ортак за сделките си, а от покорен слуга.
— Е, аз наистина нямам квалификацията на слуга — признава домакинът. — Ако това е вината ми…
Той хвърля бегъл поглед през полупрозрачната завеса, за да провери дали навън всичко е наред. После запитва:
— А онази нигерийска легенда откъде я изровихте?
— Изровил я е Райън. Може и наистина да се касае за легенда, но Райън доста подробно ви е проучвал, за да разбере с какъв човек ще има работа тук.
— Проучвал е клевети. Вярвам, знаете, че едно лично досие се състои главно от клевети.
Не съм поп, тъй че нямам никакво намерение да подтиквам домакина към изповеди. Отговарям търпеливо на въпросите, които той пуска, с цел да провери докъде се простира информацията ми. Най-сетне се връщаме към главното.
— И тъй, вие искате да сключите сделката лично с Райън?
— Не виждам друг начин.
— А какво ще спечеля аз самият, вън от искрената ви благодарност?
— Ще ви дам копие от фактурата. Поставите ли фактурата в джоба си, значи, и Райън е вече в джоба ви.
— Така вие си мислите — произнася скептично Томас. — Подобна фактура, драги, не струва нито цент.
— Как така?
— Досега ми повтаряхте, че шефът е мнителен човек, а изведнаж излиза, че същият този мнителен човек е готов да се самоизобличи просто за да ни направи удоволствие.
— Сам знаете, че подобна сума не се връчва без документ.
— Знам всичко. Включително и това, че в документа ще бъде вписана не реално получената сума, а официалната, за пред дирекцията. Давате ми сто долара, обаче вписваме петдесет. Практиката вероятно ви е известна.
Как няма да ми е известна, когато търговията е втората ми специалност. В момента обаче аз работя по диктовка на Сеймур, а Сеймур, изглежда, всичко е предвидил, защото подир известен размисъл домакинът забелязва:
— Добре, да се условим, че ще ми предадете фактурата. Но понеже тази фактура няма никаква стойност като улика, ще трябва да приложите към нея писмено свидетелство за действително броената сума.
— А нима подобно свидетелство ще има някаква стойност? — опитвам да се изплъзна.
— Това оставете на мене.
— Но вие ме въвличате тъкмо в усложненията, които искам да избягна.
Томас наново надзърта през завесата. Тоя път, изглежда, е забелязал нещо, заслужаващо внимание, защото, когато проговаря, в тона му се усеща нотка на раздразнение:
— За какви усложнения ми приказвате, драги. Вашето свидетелство при нужда ще бъде показано само на Райън, а Райън е последният човек, който би се решил да го разтръби.
— Може би сте прав, но…
— Прав съм без „може би“ и без „но“ — прекъсва ме домакинът. — И още една подробност: трябва предварително да ме уведомите за деня и часа на сделката. Ако се стигне до сделка.
— Това не е трудно.
— Трудните неща, както винаги, остават за Томас. Вашите са лесни. Обаче позволете да ви предупредя. Аз не съм мнителен като Райън и за разлика от Райън работя на доверие. Но ако ви скимне случайно да измамите доверието ми, бъдете сигурен, че ви очакват усложнения, далеч по-тежки от тия, които желаете да избегнете.
— Това можеше и да не го казвате — промърморвам. — Би трябвало да ви е ясно, че предпочитам да работя с човек като вас, отколкото с такъв като Райън.
— Драго ми е, че е тъй — кима Томас и одобрително примигва.
После поглежда към натрупаните по рафтовете кутии и подхвърля:
— Надявам се, няма да ме карате да ровя тия вехтории. Аз ще ви приготвя нещо далеч по-съвременно. И то — в количество!
По време на отсъствието ни в градината не са настъпили особени промени, освен че слънцето клони към залез и че компанията се е увеличила с още двама души: Дейзи и Ерлих.
Ония от карето не обръщат внимание на новодошлите, понеже изобщо не обръщат внимание на нищо извън картите. Сандра също дава вид, че не забелязва сестра си, и оживено разказва нещо на Мод, която естествено се върти около масата със закуските. Дори ние с Томас минаваме край двойката транзит. Аз само кимам на немеца, а домакинът кисело се усмихва на момичето.
