важност, написан с вашата машина, върху вашата бланка и с името на хер Албер Каре.
РАЙЪН. А къде е той, за да потвърди?
ТОМАС. Надявам се, че в скоро време и той ще бъде налице. Моите хора са вече по дирите му.
РАЙЪН. Гледайте само вашите хора да не бъдат изпреварени от моите хора. Аз също държа този белгиец да излезе наяве. Той ми бе изпратен от вас, Томас.
ТОМАС. Не помня такова нещо.
РАЙЪН. Вашата частична амнезия е в случая без значение. Каре ще си спомни.
ТОМАС. Оставете прогнозите. И не забравяйте най-важното: фактурата. Макар че аз не ви питам къде са парите…
РАЙЪН. Какви пари? Срещу фактура проформа никой не брои пари.
ТОМАС. След фактурата проформа е последвала и редовна фактура.
РАЙЪН. Дайте да я видим.
ТОМАС. Какво ще я гледате, нали сам сте я писали. Не забравяйте, че не съм новак в занаята. Вие никога няма да дадете нареждане за експедиране на стоката, ако предварително не сте сложили парите в джоба си. А това са не малко пари, Райън. Това са, ако не ме лъже паметта…
Магнитофончето леко изсвистява и замлъква. Сеймур загася цигарата, трета поред, и забелязва:
— Ако тия двама глупаци не бяха така пияни и така бъбриви, разговорът вероятно щеше да бъде далеч по-къс и тогава щяхме да го имаме целия. А сега, ето че лентата не го е побрала и се налага да гадаем. Прочее, като имате предвид колко са глупави и хитри едновременно, докъде мислите са стигнали в този жалък пазарлък?
— До това, което им диктува инстинктът за самосъхранение.
— Смятате, че са се споразумели… — произнася американецът замислено. — Може би. Но само привидно. Да, боя се, че само привидно.
— Боите се или се надявате?
Той ме поглежда все тъй замислено, сетне машинално забучва нова цигара в ъгъла на устните си и запалва.
— Естествено, че се надявам. Обаче се и боя. Боя се за вас, Майкъл. Всеки от двамата има нужда от вашите показания, но обърнете внимание: всеки разчита само на част от показанията ви. Томас би искал да премълчите тази подробност, че той ви е предложил като клиент, и да разкажете главно за сделката си с Райън. А Райън би искал да премълчите за сделката и да се разпрострете върху връзките си с Томас.
— Това е съвсем ясно.
— В такъв случай, вероятно ви е ясно и другото: всеки от двамата ще се постарае да сложи ръка на вас, да изтръгне необходимото му свидетелство, а подир туй да ви премахне, за да ви лиши от възможността да кажете нещо излишно. Не искам да се повтарям, Майкъл, но на вас напоследък страшно не ви върви.
— Защо? Нали вие сте се заели да ми осигурите канал.
— Осигурил съм го вече. Само че за момента е неизползваем.
— Вероятно нещо се е запушил.
— Нима не разбирате, че няма как да се изплъзнете, додето тия двамата не очистят пътя?
— С което, естествено, пак аз ще трябва да се заема. Разбрах го още щом ми сервирахте този речитатив. Изобщо отново сме на изходната позиция: връщам ви свободата, но преди туй свършете някоя и друга работа.
— Но свободата вие я имате, приятелю. И моя ли е вината, че не сте в състояние да я използувате.
— Не извъртайте, Уйлям. Вие сте си втълпили да се справите с вашия Райън, а понеже сте получили нареждане да се оттеглите от играта, имате нужда от мене, за да я довърша за ваша сметка.
— Така се получава — признава Сеймур. — Обаче мога да ви уверя, че ако имах сигурен канал…
— Не ме уверявайте. Кажете по-добре какво още следва да направя, за да се откупя, в случай, разбира се, че междувременно не ви потрябвам за нещо добавъчно.
— Няма такава опасност. И недейте да спекулирате с неловкото ми положение. Аз наистина имам нужда от вас, но за една съвсем дребна услуга и наистина за съвсем последен път.
— Да, да. Слушам ви.
— Томас и Райън няма лесно да стигнат до споразумение, Майкъл. Вие ми сочите инстинкта за самосъхранение, но аз ще ви напомня за алчността. Райън упорито ще настоява да получи от Томас някоя кръгла сума, а Томас упорито ще отказва да я даде. Само че в този двубой силите са доста неравни. Признанието на Ерлих съвсем не е без значение като улика, а смъртта на Ерлих и експлозията придават още по-голяма тежест на тази улика. Тъй че Томас ще бъде притиснат от обстоятелствата и не е изключено накрая да отстъпи. Това не бива да става. Щом ще е двубой, нека бъде на живот и смърт.
Сеймур изважда от устата си угарката, понечва да я хвърли на пода, но респектиран от разкошния вид на килима, я смачква в пепелника. Сетне ме поглежда и произнася:
— Ние трябва да помогнем на Томас, драги.
— Искате да кажете, че това е задачата ми.
Американецът кима.
— Трудно бихте могли да изберете по-отвратителна задача — промърморвам.
— Ще му помогнем да свърши с Райън… и със себе си — уточнява Сеймур.
— По кой начин?
— По най-простия: ще го снабдите с фактурата, истинската и окончателната.
— Защо аз трябва да го снабдявам. Пратете му я по пощата, това ще го зарадва.
— Но и ще го сепне: значи в играта се е намесил трети. И после, аз имам нужда от Дейзи. Ще занесете документа на Дейзи.
— Нека го занесе Мод.
— Изключено. Мод е в Италия. Без да говорим за туй, че отношенията между Дейзи и Мод не са блестящи. Не, Майкъл. Ще трябва сам да отидете, и това ще бъде последната ви мисия.
— Вероятно. Особено ако там ме чака Томас.
— Всичко ще бъде организирано тъй, че да се избегне всеки риск.
— Няма начин да се избегне всеки риск.
— В чисто теоретичен аспект е така. Обаче на практика нещата ще се подготвят тъй, че срещата да мине безпрепятствено. Аз също нямам интерес да попаднете в лапите на тия типове.
Той става, сетил се внезапно, че прекалено дълго се е заседял на едно място, и прави няколко рейса до прозореца и обратно. После се връща на мястото си и излага накъсо задачата:
— Срещата трябва да стане в квартирата на Дейзи. Мод ще ви информира за адреса и часа. Покажете се огорчен от смъртта на Ерлих и покрусен от провала на сделката. Подхвърлете, че подозирате за виновен Райън, който, веднъж прибрал парите, е решил да ви подхлъзне. И размахайте фактурата като оръжие на възмездието. Посъветвайте Дейзи да я предаде на Томас, като му обясни, че й е била оставена на съхранение от Ерлих.
— Ако е била оставена от Ерлих, Дейзи отдавна е трябвало да я предаде.
— Да, но отношенията между Томас и Дейзи в момента са прекъснати, за което Сандра доста е поработила. И Дейзи ще бъде щастлива, че й се представя възможност да помогне на Томас и да си го възвърне като вероятен жених. Тъй че задачата ви ще бъде значително облекчена.
— Това ли е всичко?
— Има и една малка техническа подробност, но с нея ще ви запознае Мод. Въпросът е да мушнете някъде в квартирата на Дейзи едно микрофонче.
Той ми хвърля бегъл поглед, додето пали поредната цигара, и забелязва:
— Мисията ви е съвсем проста, Майкъл. Не виждам защо трябва да правите такава озадачена физиономия.
— Озадачен съм не от мисията, а от вас. Не разбирам как борбата с тия две нищожества може да ви въодушевява до такава степен.
— Сами по себе си Райън и Томас наистина са нищо — признава Сеймур. — Но когато зад единия се намира мафията на Интерармко, а зад другия — хора на военното разузнаване, тия нищожества добиват по-солидна тежест.
