с отегчителни и съвсем излишни протакания само защото не желаете да видите очевидното.
ТОМАС. Очевидното е фактурата, която ви показах. Единственият неопровержим факт в цялата тая бъркотия.
РАЙЪН. Забравихте записа, намиращ се в касата ми.
ТОМАС. О, ако е за записи, аз разполагам с далеч по-интересни неща.
РАЙЪН. Какви неща?
ТОМАС. Това е друга тема. В момента говорим за фактурата. В случай че стигнем до някакво споразумение, може да поприказваме и за записите.
РАЙЪН. Искате да кажете, че подир шантажа, с който сте зает в момента, ще ми сервирате втори шантаж?
ТОМАС. Не съм по шантажите. Аз съм по честните сделки. И мога предварително да ви уверя, че ако стигнем до сделка, ще ви предоставя звукозаписа като подарък. Потресающ звукозапис, мистър. Само не ме плашете с политически скандали. Аз съм военен човек и нямам вкус към политиката.
РАЙЪН. Вярвам ви. Но не знам дали другите ще ви повярват.
ТОМАС. Е, да: другите ще вярват само на вас.
РАЙЪН. Признавам, че аз също ще се окажа в неприятно положение. Обаче, мисля, ви е известно, че по силата на някои обстоятелства мога да разчитам на закрила от високи места.
ТОМАС. Ще ви пошепна съвсем поверително, че аз също разполагам с добри приятели. А понеже разговорът не по моя вина се отплесна в съвсем странична посока, смятам, че е крайно време да го прекратим.
РАЙЪН. Бих искал все пак да чуя условията ви.
ТОМАС. Най-после. Моите условия, мистър, са далеч по-приемливи от вашите. От обозначената в тоя документ сума, която сте сложили в джоба си, смятам за нормално да получа половината.
РАЙЪН. Половината? Но това е извънредно голяма сума!
ТОМАС. Точно така: прекалено голяма за сам човек. Именно затуй ви предлагам да я поделим.
РАЙЪН. Това е формен грабеж!
ТОМАС. Има нещо такова. Вие грабите Интерармко, аз грабя вас… Обаче какво да се прави. Нещата се развиват тъй, откак свят светува.
РАЙЪН. Готов съм като делови човек да ви платя нещо за документа, но само в границите на разумното.
ТОМАС. А те са?…
РАЙЪН. Сто хиляди!
ТОМАС. Задръжте си ги. И нека приключваме. Боя се, че вие съвсем не сте делови човек.
РАЙЪН. Напротив. Дори ще се съглася на известна корекция, обаче само при едно условие: искам най- първо да чуя записа ви, в случай че такъв изобщо съществува. Какъв е всъщност тоя запис?
ТОМАС. Нали вече ви казах — потресаващ! Каре свидетелствува срещу Райън: как е сключена сделката, колко пари е броил, изобщо всички подробности.
РАЙЪН. Бълнувате, драги.
ТОМАС. С вас наистина е трудно да се преговаря. Записът се намира в касата ми, на пет крачки от нас.
РАЙЪН. Искате да кажете, че сте открили Каре?
ТОМАС. Именно.
РАЙЪН. И къде по-точно?
ТОМАС. Където трябваше да се и очаква: в Кьолн, постоянното му свърталище.
РАЙЪН. И сега той е в ръцете ви?
ТОМАС. Не съм длъжен да ви давам подробна информация. Мога само да кажа, че Каре е вече извън вашия обсег.
РАЙЪН. Очистили сте го…
ТОМАС. Да не навлизаме в излишни детайли.
РАЙЪН. Добре. Лансирайте една разумна сума и донесете записа.
ТОМАС. Сумата е вече лансирана, мистър. И поправки няма да има — можете да ми вярвате.
РАЙЪН. Хубаво, дайте да го чуя този ваш запис.
ТОМАС. Е, сега вече готов ли сте?
РАЙЪН. Почти. Има само още една малка подробност.
ТОМАС. Дано да е само една.
РАЙЪН. Аз ви плащам сумата, вие ми давате фактурата и записа. Но понеже и фактурата, и записът са копия, нищо не ви пречи утре отново да се явите и да поискате нещо добавъчно. С две думи, обичайната механика на верижния шантаж.
ТОМАС. Вече казах: не съм по шантажите. Аз съм по честните сделки.
РАЙЪН. Вашите представи за честност са ми напълно ясни още от времето на онази нигерийска афера. Помните я, нали?
ТОМАС. Не виждам по какъв начин бих могъл да ви уверя, че не разполагам с други копия.
РАЙЪН. Излишно е да ме уверявате. Все едно, няма да ви повярвам. Затуй предлагам нещо съвсем просто: ще ви броя парите срещу съответна разписка. Така, щем не щем, ще бъдем свързани до гроб, като сиамските близнаци.
ТОМАС. Това наистина е голяма чест за мене, да бъда свързан с човек като вас… Но чак до гроб…
РАЙЪН. Друг изход не съществува, Томас. Никой на мое място не би постъпил другояче. Признавам, че решението е малко неприятно и за двама ни, обаче в същото време еднакво ни подсигурява.
ТОМАС. Хубаво. Съгласих се. Да вървим за парите.
РАЙЪН. По тоя час? Парите са в служебната ми каса. Елате утре, донесете документите, подпишете ми разписката и ще си получите парите. Такава фантастична сума!…
ТОМАС. И на това се съгласих. Утре в единайсет, удобно ли ви е?
РАЙЪН. Винаги съм на разположение.
Следват още няколко незначителни фрази, сетне ролката свършва.
— Чакам да чуя мнението ви — избъбря Сеймур, като прибира магнитофончето и пали поредна цигара.
— Смятам, че Райън твърде лесно отстъпи по въпроса за сумата.
— Прав сте.
— Това ме кара да мисля, че плащането едва ли ще се извърши.
— Защо не? Той разполага с две чанти долари и вероятно вече е имал възможността да се убеди, че банкнотите са до една фалшиви. А фалшивите долари не струват много нещо.
— Разписката на Томас също не струва много нещо — забелязвам. — Тя ще струва още по-малко от момента, в който Томас установи, че е получил чанта фалшиви пари.
— И това е вярно. Томас разбира, че Райън едва ли ще извади наяве една разписка, която изобличава и самия Райън. И щом установи, че е бил измамен, шантажът ще почне отново и в по-заплашителна форма.
— Искате да кажете, че за Райън тази история с плащането е само начин да печели време.
— Не. Райън действително ще му плати. Питам се само — по кой начин?
Той ме поглежда изпитателно:
— Не ви ли се иска да присъствувате на плащането, Майкъл?
— Вече ви казах, че цялата тази история съвсем не ме забавлява.
— А, да: защото не виждате смисъла. Забравих, че вие във всяко нещо търсите смисъла. Готов сте да рискувате даже живота си, но само в случай че виждате смисъла.
