съпруг, който да се чувства удобно в имението ми в Съри. Съпруг, който ще се интересува като мен от бизнеса и, може би, с времето, ще се превърне в мой приятел, мой спътник. Не ме интересува някакъв си…
— Какъв?
— Донжуан — прямо отвърна тя.
Добре. С цялата си вежливост го бе поставила на мястото му. Хелион не знаеше дали да се чувства облекчен или обиден. Единственото, което знаеше, бе, че тази особа все повече го интригуваше.
— Изглежда, тази нощ съм малко непохватен, нещо непривично за мен, скъпа. Ако не ме желаете за съпруг, тогава защо ме потърсихте?
— Защото съм „увехнало цвете“.
Той премигна. Небеса! Явно беше смахната!
— Увехнало цвете?
— Това е израз, който се използва за нещастните госпожици, които никой не кани на танц, дори не разговарят с тях.
— Познавам израза — сухо отговори той.
— Откакто дойдох в Лондон, бях изтиквана към тъмните ъгли или поставяна редом със старци на вечерите. Тази ситуация не ми позволява да се запозная с подходящи кавалери, които биха пожелали да се оженят за мен.
И Хелион никога не спираше вниманието си на тази група девойки, отдалечени от зоната за танци. Но пък и много рядко се интересуваше от някоя прилична жена.
— Лош късмет, но с времето ще откриете някой джентълмен, който ще ви е по вкуса.
— И как по-точно ще го постигна? — Джейн остави ръцете си да паднат покрай тялото с измъчен вид. — Изглежда, че не съществува по-ужасна съдба от това да си в компанията на такива жени. Аз съм като един вид болест.
— Болест?
— Която трябва да бъде отбягвана на всяка цена. Предполагам, страхуват се, че моята непопулярност е заразна.
— Май преувеличавате.
— Де да беше така — отговори с мрачен тон. — Досега са ме приближили само един пияница, който бе толкова отчаян за пари, че би се оженил и за самия дявол, и един възрастен господин, който можеше да ми бъде дядо. Останалите възможни кандидати се правят, че не съществувам.
Хелион се загледа в малкото сериозно лице. Очевидно бе, че нейното пребиваване в Лондон се е оказало едно голямо разочарование. И въпреки това, не се бе предала, нямаше сълзи, нито тъга. Само този израз на безпокойство.
— И как мога да ви помогна?
— Искам да ме ухажвате.
— Моля?
— Не можах да не забележа, че сте безспорен лидер в обществото.
— Това е титла без значение, уверявам ви, скъпа моя, — вмъкна той.
— Не е чак без значение — възрази тя, навлажнявайки плътната си долна устна. Хелион установи, че намира жеста за еротичен и неочаквано почувства тръпка между краката си. Проклятие! Защо изведнъж започна да си представя тези усти докосващи кожата му, плъзгащи се по корема му до… — Ако ви видят да говорите с някоя жена или да танцувате с нея, останалите господа веднага се скупчват около нея.
— Мисля, че преувеличавате влиянието ми.
— По никакъв начин. Например, снощи придружихте на вечеря госпожица Валстоун и когато се върна на танцовия подиум, беше обсадена от стотина господа.
Хелион бе достатъчно възпитан, за да не спомене, че госпожица Валстоун беше доста по-хубавка от госпожица Мидълтън, а освен това и изкусна прелъстителка.
— Не е възможно да вярвате, че като се показвате с мен известно време, това ще ви направи кралицата на сезона — вежливо посочи той.
— Не съм глупачка. Уверявам ви, че единствената ми надежда е да разполагам с необходимото време да открия някой господин, когото да уважавам достатъчно, за да се оженя за него. Без съмнение богатството ми ще послужи като стръв.
Хелион смръщи вежди при чутото — явно госпожицата смяташе, че единственото й качество са парите.
— Бихте ли уважавали един мъж, който ви дава името си срещу пари?
Девойката вдигна рамене с безразличие.
— Браковете, основани повече на необходимост, отколкото на чувства, не са толкова необикновено нещо. В действителност, майка ми произлизаше от обедняла аристократична фамилия. Женитбата й с баща ми е била уредена от дядо ми, за да се възстанови семейното наследство, макар че баща ми беше търговец.
— Възможно е и да не са странни, но едва ли са мечтата на едно момиче.
Нотка на носталгия омекоти личицето й и направи очите й по-дълбоки.
— Въпреки, че не е било брак по любов, моите родители изградиха едно истинско приятелство помежду си. Мисля, че уважението, което и двамата изпитваха, е много по-важно, от което и да е мимолетно чувство. И необходимо, ако вземем…
Веждите на Хелион още повече се свиха.
— Ако вземем какво?
Получи се кратко мълчание след резкия въпрос, като че ли тя преценяваше наистина ли се интересува събеседникът й, или просто е учтив. Накрая сви рамене.
— Трябва да знаете, че всеки от тях произлизаше от различни социални сфери и никой член на собствените им групи не ги приемаше. Баща ми не бе добре дошъл между аристокрацията, а майка ми се чувстваше неудобно сред търговците. Но бяха щастливи заедно. И това е, което искам и за мен.
Хелион усети да го обзема някакво напрежение. Думите й му напомняха за собственото му минало: отчуждението, самотата, страхът, че никога няма да намери мястото си в света. Разбра, че за разлика от него тази жена бе намерила пътя си и бе готова да направи каквото е необходимо, за да постигне целите си. Изпита неочаквана завист. Какъв абсурд! Това бедно момиче бе пълен провал в обществото. Сама го признаваше. Даже се чувстваше принудена да си купи съпруг.
И въпреки това…
И въпреки това, дръзкият й план показваше смелост. Не позволяваше на неуспеха да попречи на съня й. Вместо да се върне засрамена вкъщи, както биха постъпили голяма част от подобните на нея особи, тя беше взела юздите в свои ръце, решена да постигне желаното.
Притежаваше ли той подобна смелост? Посрещаше ли проблемите си със същия борбен дух? Учуден, че се чувства спокойно в компанията на една жена, Хелион отвърна поглед. Загледа се за момент върху мраморния фонтан, искрящ на лунната светлина, докато накрая въздъхна дълбоко.
— Госпожице Мидълтън, уважавам позицията ви, логична между другото, по отношение на брака, но се страхувам, че не мога да ви помогна.
Изражението й не разкриваше мислите й, тя продължаваше да го гледа решително.
— Мога ли да попитам защо?
— Винаги съм поддържал линия на необвързване с дебютантките: те са едно усложнение. Ако изведнъж започна да ви ухажвам, цял Лондон ще реши, че ви преследвам заради богатството ви.
Джейн отвори широко очи, като че ли за пръв път преценяваше позицията на Хелион.
— Да, предполагам, че сте прав. Никой няма да е толкова глупав да повярва, че сте се увлекли по мен.
Коментарът предизвика у него горчива усмивка.
— Прекалено пряма сте.
Лицето й се озари от забавна гримаса.
— Да, предполагам, че да. Също като вас, предпочитам да избягвам усложненията. За нещастие, това не е добродетел у една жена.
