— Не, май не е — съгласи се той, откривайки с неудоволствие, че започва да й съчувства. Какво ще прави тя, когато той отказваше да й помогне? Ще се върне вкъщи? Или по-лошо, ще намери друг, който може да се възползва от нейната очевидна наивност? — Твърдо ли сте решена да успеете с плана си, госпожице Мидълтън? — внезапно попита, преди да може да задържи думите.
— Трябва да се омъжа този сезон, господин Колфилд. Не мисля, че мога да издържа още една година в Лондон. Честно, бих предпочела бесилката. Ако това означава да ви предложа пет хиляди либри, за да ме погледнат подходящите господа, така да бъде.
— Не гарантирам, че вниманието ми ще ви поднесе желаната възможност.
Тя се усмихна отново с онази усмивка, която стигаше до сърцето му.
— Всяко вложение е едно залагане. Готова съм да поема риска.
— Вие сте уникална, госпожице Мидълтън — промълви той с нисък глас.
— Тогава приемате ли предложението ми?
Хелион замря за секунда. Би трябвало да й отговори, че не. Не беше вярно, че се страхуваше да не го помислят за зестрогонец, това беше само удобно извинение. В края на краищата нямаше нищо лошо да си избереш съпруга, която да донесе богатство на семейството. В действителност, много джентълмени го очакваха, макар че от деликатност не споменаваха такава груба тема. И само Бог знаеше с какво отчаяние се нуждаеше той от парите. Обаче бе прекалено предпазлив, за да се довери изцяло на думите й. Една девственица винаги носеше проблеми, които понякога само бракът можеше да разреши.
— Ще си помисля — съгласи се накрая.
— Благодаря — каза тя и отново постави пръстите си върху ръкава му, като преди това направи лек реверанс. — Трябва да се връщам, преди да са започнали да ме търсят.
С бързи и не много елегантни движения тя се запъти към стълбите. Хелион присви устни, докато наблюдаваше отдалечаването й: движеше се като коняр. И въпреки това…
Макар че й липсваха грация и традиционна красота, у нея имаше нещо. Борбен дух, чистота. И страст към живота, която без съмнение ще се научи да прилага и в леглото. О, да, няма да бъде пасивно мишле, което си затваря очите и изтърпява ласките на мъжа. Ще е негова достойна партньорка, ще дава толкова, колкото и взима.
— Много интригуващо предложение — чу се един глас отзад.
Хелион видя Бидълс, облегнат небрежно на една решетка.
— Всичко ли чу?
— Разбира се!
— И какво мислиш?
— Пет хиляди либри могат достатъчно да те облекчат.
— Да, ако на госпожица Мидълтън може да се има доверие.
— Мислиш, че лъже?
Хелион вдигна за миг поглед, за да види как въпросната госпожица изчезва през вратата към балната зала.
— Не мисля, но след домогванията на отчаяни госпожички и решителни майки да ме оженят през последните десет години, се научих да бъда предпазлив.
— Много мъдро — промърмори Бидълс, а в светлите му очи искреше закачливо пламъче.
— Предпочитам да съм сигурен, че госпожица Мидълтън е тази, за която се представя.
— Добра идея. И как смяташ да го провериш?
— О, не аз, скъпи ми Бидълс. Ти.
— Аз? — премигна изненадано.
— Ако госпожица Мидълтън крие нещо, тъкмо ти си човекът, който ще го открие.
— По дяволите, Хелион, обиждаш ме! Какво може да открие някой като мен?
Младежът започна да се смее. Точно той бе най-умелия шпионин в Англия.
— Не се съмнявам, че би могъл да научиш номера на обувките й или любимия й цвят само за час. Обаче това, което искам да знам, е дали богатството й е толкова голямо, както ме уверява, дали крие някакъв скандал в миналото си и дали е доверила на приятелки желанието си да ме види неин съпруг.
— Смяташ, че става дума за клопка?
Проблемът бе, че не знаеше в какво да вярва. Госпожица Мидълтън не влизаше в никакви рамки. Беше дръзка, интелигентна и способна да вземе в ръце живота си. Беше успяла да докосне някаква струна у него, което го притесняваше. Щеше да бъде глупост, ако не вземеше мерки за сигурност.
— Няма да бъде първата клопка, която ми залагат.
— Нещо друго?
— Да — отговори Хелион с неочаквана решителност. — Искам някаква тайна.
— Тайна?
Хелион се усмихна.
— Приятелю, би трябвало вече да ме познаваш достатъчно, за да знаеш, че никога не залагам, без да държа печелившата карта. Искам да намеря начин да контролирам госпожица Мидълтън, ако се опита да играе нечестно.
Бидълс отметна глава назад и се разсмя.
— Колко си подъл, Хелион! Нищо чудно, че толкова те уважавам.
Глава 2
Скъпо дневниче,
Стигнах до изненадващото заключение, че младите госпожици си падат по мъже, които не са достойни за тяхното внимание. Ако един мъж е разумен и с добри обноски, веднага му лепват етикет на формален. Ако е старателен и разсъдлив — смятат го за скучен. Ако е скромен и вглъбен — то той непременно е недодялан или тъп. Но представете им някой вятърничав донжуан, който предпочита картите пред тяхната компания, и той ще им разбие сърцето, без да му мигне окото, а те ще въздишат по него с обожание. Едно тъжно заключение за дълбочината на женското сърце.
Госпожица Мидълтън си проправи път из претъпкания салон до мястото си в тъмния ъгъл.
Усещаше любопитните погледи върху себе си и се мъчеше да запази спокойното си изражение. Макар че не можеше да предотврати ненавременното изчервяване, покриващо страните й. Нито треперещите си колене. Нито лудото препускане на сърцето си, което щеше да изхвръкне от гърдите й, нито пък нарастващия страх, че се е изложила като последна глупачка.
Усмихна се развеселено. И какво, ако се е представила като глупачка? Нямаше да й е за пръв път след пристигането й в Лондон. През последния месец попадаше все в абсурдни ситуации: бе разляла пунш върху настоятелния дъртак лорд Крокър, когато я ощипа по задника, и почти бе осакатила господин Смит по време на единствения валс, на който я поканиха.
Усмивката й помръкна, когато стигна зоната на „увехналите цветя“. Да разлееш пунш или да настъпиш партньора за танц не можеше да се сравни с това да предложиш значителна сума на всеизвестен донжуан и да го използваш за намирането на съпруг.
Джейн откри мястото си и се тръшна на стола с тихо ръмжене. Небеса! Какви ги вършеше! Нямаше обаче възможност да разсъждава върху лудостта си, тъй като една пълничка девойка с бухнали руси къдрици и весели сини очи седна до нея и я потупа с дръжката на ветрилото си.
