Пред очите му се появи образът на генерал Ронсън Уайцман на борда на херкулеса, как бълнува под влиянието на британския наркотик на истината: „Не беше само «Корморан». Беше и «Хамелеон»… о, Господи, едновременно «Корморан» и «Хамелеон». Кораби и ракети. Замаскирани.
Мерсен.
Тогава Скофийлд си бе помислил, че генералът говори несвързано.
Но сега разбираше.
Под влиянието на опиата Уайцман беше казал истината. Бе назовал кода.
Универсалният изключващ шифър бе шестото просто число на Мерсен.
Докато Книга разказваше откритията си на Скофийлд i другите, зад него Скот Моузли въвеждаше координатите от списъка в позициониращата програма.
— Открих първите три кораба — съобщи той. — Първите координати трябва да са местонахождението на кораба, вторите — целта.
Той подаде документа на сержанта: вече с маркирани географски наименования:
| Източник | Ракетна сист. | БГ | Произход | Цел | Час |
|---|---|---|---|---|---|
| Талбот | Шахаб–5 | ТН76 | 35702.90 | 0001.65 | 11:45 |
| 5001.00 | 5239.10 | ||||
| (Ламанш) | (Лондон) | ||||
| Шахаб–5 | ТН76 | 35702.90 | 00420.02 | 11:45 | |
| 5001.00 | 4900.25 | ||||
| (Ламанш) | (Париж) | ||||
| Шахаб–5 | ТН76 | 35702.90 | 01312.15 | 11:45 | |
| (Ламанш) | (Берлин) | ||||
| Амброуз | Шахаб–5 | ТН76 | 28743.05 | 28743.98 | 12:00 |
| 4104.55 | 4104.64 | ||||
| (Ню Йорк) | (Ню Йорк) | ||||
| Джуъл | Тайп’о-донг–2 | Н– 8 | 23222.62 | 23222.70 | 12:15 |
| 3745.75 | 3745.80 | ||||
| Сан Фран) | (Сан Фран) | ||||
| Тайп’о-донг–2 | Н– 8 | 23222.62 | 24230.50 | 12:15 | |
| 3745.75 | 3533.02 | ||||
| Сан Фран) | (Лос Анджелис) | ||||
| Тайп’о-донг–2 | Н–8 | 23222.62 | 23157.05 | 12:15 | |
| 3745.75 | 4930.52 | ||||
| (Сан Фран) | (Сиатъл) |
Моузли обозначи точките на картата.
— Първият кораб е в Ламанша — край Шербург, Франция, близо до брега на Нормандия.
Книга предаде тази информация на Скофийлд.
— Първият кораб е в Ламанша, край Шербург, близо до брега на Нормандия. Той ще стреля по Лондон, Париж и Берлин. Следващите два кораба са в Ню Йорк и Сан Франциско и ще унищожат по няколко града.
— Господи! — изпъшка носещият се по морската повърхност Скофийлд.
Патрулната лодка беше на петдесетина метра от него.
— Добре, Книга, слушай — каза той и в този момент една ниска вълна обля лицето му. Капитанът изплю солената вода. — Подводна атака. Корабите няма да изстрелят ракетите, ако са на океанското дъно. Определете местонахождението на всички супертанкери от програмата „Корморан“ и се свържете с подводниците, които са в района. Няма значение какви, стига да носят торпеда на борда си.
— Това може да даде резултат за някои танкери, Плашило, но не за всички.
— Знам — отвърна Скофийлд. — Знам. Щом не можем да потопим някой кораб, ще трябва да го превземем и да обезвредим ракетите в силозите.
— Въпросът е, че обезвреждащият, тоест аз, ще има нужда от светлинен сензор за проверка на реакцията. Което означава, че ще трябва да се намирам на осемнайсет метра от
— Трябват ти хора на всеки кораб, така ли?
— Точно така, Книга. Ако в района няма подводници, някой ще трябва да се качи на борда на всеки кораб от програмата „Корморан“, да се приближи на осемнайсет метра от ракетния пулт, да включи пулта към сателит и да ме свърже с него. Едва тогава мога да използвам този СинкЛок, за да спра
— Мамка му! — изруга Книга. — Какво искаш да направя?
Нова вълна заля главата на Скофийлд.
— Иди в Ню Йорк. И се обади на Дейвид Феърфакс. Прати го в Сан Франциско. На танкерите трябва да разполагам с хора, на които имам доверие. А, и попитай Феърфакс кое е шестото число на Мерсен. Ако не знае, кажи му да провери. И накрая прати инспекторите от министерството на отбраната по-рано в норфъкския завод на „Аксън“. Искам да знам какво става там.
— Вече го направих.
— Браво.
— Ами ти? — попита Книга.
Точно в този момент френската патрулна лодка спря до Скофийлд. От нея го гледаха гневни моряци, насочили в главата му автомати ФАМАС.
— Още не са ме убили — отвърна капитанът. — Което значи, че някой иска да разговаря с мен. И че още съм в играта. Тук Плашило, край на връзката.
След секунди Скофийлд бе измъкнат от водата под прицела на оръжията.
В оперативната зала на Белия дом кипеше оживление. Служители се щураха назад-напред. Генерали и адмирали разговаряха по телефона. Най-често използваните думи бяха „Корморан“, „Хамелеон“ и „Шейн Скофийлд“.
Президентът влезе и един от адмиралите — Гейнс — притисна телефонната слушалка до рамото си.
— Господин президент — каза той. — Тук е Моузли от Лондон. Скофийлд искал да пратя бойни подводници срещу различни морски обекти по целия свят. Моля ви, господин президент, нали не се предполага, че трябва да допусна един трийсетгодишен
— Правете точно каквото ви казва капитан Скофийлд, адмирале — нареди президентът. — Каквото поиска, ще го получи. Щом казва да пратите подводниците ни, действайте. Ако каже да обкръжите Северна Корея, обкръжете я. Вижте, струва ми се, че бях съвсем ясен! Не желая да се обръщате към мен с въпроси за всяко нещо, което поиска Скофийлд. Съдбата на света лежи върху плещите на този човек. Познавам го и му имам доверие. По дяволите, мога да му поверя живота си. За всичко, освен ядрен удар, първо изпълнявайте и после ме питайте. Сега правете каквото ви казва той и пратете подводниците.
